Skip to content

Feed items

Владимир Кабрански

 Корояди и дървояди II

   от Владимир Кабрански


Преди няколко месеца писах тук за начина, по който лесничействата в града симулират борба с един вредител, който е на път да обезлеси околностите на града. Можете да я прочетете на на долния линк:

Корояди и дървояди

Писах, защото все някой трябваше да го направи. Писах, защото гледката е ужасна. Писах, съзнавайки, че това е глас в пустиня. Всъщност това трябваше да направят градските медии, но сигурно са заети с по-важни неща.


 

Владимир Кабрански

 След Коледа и преди Нова година

   от Владимир Кабрански


Тази година май съм слушал много. Получих повече подаръци, отколкото съм искал. Не! Не говоря за материалните неща! Става въпрос за отношение и протегната за подкрепа ръка от приятели, познати и хора, с които дори не се познавах. Подкрепа и помощ, която получих просто така. Дори без да съм я искал. Благодаря!


Тази година май съм слушал много...

 

Владимир Кабрански

 Отговорът не е „42“!

   от Владимир Кабрански


Всичко в този живот си идва на мястото, когато осъзнаеш, че отговорът не е „42“. Не е и „52“.
„52“ е само цифра. „42“ също...
Цифрите винаги са досадни, поне за мен. Не обичам да броя и смятам. Мога, но не обичам. Особено, когато цифрите означават годините след раждането. Безсмислено е.
Да, „52“ е само цифра... Не е отговор... Не е и въпрос...
А за празника ми днес?

 

Владимир Кабрански

 За края

   от Владимир Кабрански


С приятел заговорихме за Края.
Небрежно и случайно, изведнъж.
Не вярваме в легендите за Рая,
смъртта на всичко слага кръст.

Не вярваме в съдби написани,
в тетрадки мазни със червен молив.
Не вярваме, че сме орисани
от старец строг, но справедлив.

Не вярваме, че на везни отмерва се,

 

Владимир Кабрански

 Обичам те!

   от Владимир Кабрански


На В.

Обичам те!
Не смея да ти кажа, колко много.
Та ти си майско слънце,
а аз съм зимен сняг.
Безкрайното море си ти,
пък аз съм стар и скучен бряг.
– Заета съм сега – ми каза.
– Септември ще ти звънна пак.
Септември мина и отмина...
Заета си, разбирам, няма как...

 

Владимир Кабрански

 Снежинка кацна на ръката ми

   от Владимир Кабрански


Снежинка кацна на ръката ми,
красива, тъжна и сама.
Усмивка ѝ дарих и топлина,
а тя стопи се и умря.

Стопи се бързо, без да ми разкаже,
как от небесата тъмни бе дошла.
Родена горе в тишината
от звезден прах и облачна мъгла.

Родена близо до звездите,
видяла богове и чудеса,
на път поела със сестрите си
от горната към долната земя.

Пътували дълго, красиви и млади

 

Владимир Кабрански

 Седмицата 46 2017 Всяко зло за добро

   от Владимир Кабрански


Два дни прекарани в леглото с температура, не са приятно преживяване. Особено за човек, който не обича да стои на едно място. Днес сутринта се почувствах по-добре и не се сдържах, да изляза навън.


Времето беше мрачно и влажно, но разходката си струваше.

 

Владимир Кабрански

 Седмицата 45 2017 Закъснели цветя

   от Владимир Кабрански


Есента е богата на топли цветове, но сред изсъхналите треви и листа, погледът ми открива късно разцъфнали цветове, объркали времето. Вече няма пчели и пеперуди, които да се нахранят с нектара им. Вече е късно да имат семена, от които другата година да поникнат следващите цветя. Объркани закъснели цветя или просто жажда за живот.

 

Владимир Кабрански

 Седмицата 44 2017 Добрите намерения

   от Владимир Кабрански


В края на миналата седмица имах хубави планове за тази. Имах добри намерения, да организирам дните си и да започна да правя нещо смислено.


Обаче добрите намерения са едно, а реалността е съвсем друга. Ако добрите намерения бяха достатъчни, Алф и Мечо Пух щяха да превърнат Земята в Рай. Успях да прочета само 60 страници от книгата, която съм започнал. Написах и около 300 думи от поредната глава на "Кръстопът". Останалото време ми се губи. Изтече, също като водата на горната снимка.

 

Владимир Кабрански

 Седмицата 43 2017 Съмнения на кръстопът

   от Владимир Кабрански


Есента е сезон на спокойствието. Време, да намалиш оборотите. Време, да засееш семената, за да се събудят напролет за нов живот.


Чаках седмицата с нетърпение. Суматохата около новата ми книга отмина и можех да се върна към скучното си ежедневие. Можех да се върна в моята зона на комфорт, където се чувствам най-добре.