Skip to content

Feed items

Антония

Карахме зад:

  • камиони, микробуси, тирове;
  • каруци;
  • репатрак;
  • каравани с по няколко велосипеда на гърба (ходи ни се на море пак!);
  • всякакви пушещи стари дизеляци, които се опитваха да ни задушат – или поне да съсипят въздушния филтър на колата ни;
  • военен конвой, който в продължение на 50 км по магистралата пълзеше с 35 км/ч и не пропускаше никого напред, никого – поне разгледахме отблизо разните бронетранспортьори, хъмвита, тежки картечници, военни линейки и цистерни…

А когато най-накрая стигнахме София – още с влизането се наложи да се влачим зад един тролей цели три спирки. Ей, скъсахме си нервите! Пък сме спокойни хора, дето не карат с превишена скорост, спазват правилата, не бързат да изпреварят всякого и всичко, а агресивността ни клони към нулата.

Ама ако може да не ни се случва подобен път повече, моля!

 

Антония

Мидени полета

Празен километров плаж до Ολυμπιάδα с кристална вода, миди, раци, риби и тишина.

 

Антония

 Доброто дело на деня

   от Антония


… е как Тото ритна една костенурка по гъза.

Е, „ритна“ е силно казано – малко я побутна с крак само. Гадинката беше изпълзяла по средата на шосето, всички карат като луди, разбира се, нея я беше страх да мръдне и ни напред, ни назад беше опция. А си беше бая едричка една такава, може да ти обърне колата сигурно ако я настъпиш.

Костенурка на шосето

Та с внимателно насърчение костенурката бе отведена в сухата канавка.

А няколко километра на юг попаднахме на наводнена канавка, пълна с другия вид костенурки:

Костенурки в канавката

… които нямаха нужда от спасяване. За щастие.

 

Антония

… и поръчахме салата, два вида миди, сотирани маслини, сардини на грил и ципуро. Получихме:

 

Антония

 Малките промени

   от Антония


Вчера по здрач видяхме лисица – тъмнокафява, охранена и самоуверена. Чевръсто пресече околовръстното и се шмугна в храстите на Требич. Който е квартал на София.

Значи градска лисица, нали?

Ой, ти, Софийо, мой малък Лондон!

 

Антония

 На юг

   от Антония


Вчера ходихме до Благоевград по работа.

На отиване майка ми се обажда по телефона и почва да се стряска: „Къде сте тръгнали да пътувате в този сняг, само катастрофи дават по телевизията, кой знае колко е непроходима магистралата, да карате бавно, много да внимавате, вземи си резервен чифт чорапи“. А? „Ако ти се намокрят краката – да се преобуеш, за да не настинеш“.

Не знам как си го представи това с мокрите крака – че ще джапаме в Струма ли, що ли?! </p>  </div>

  <div class=

 

Антония

 * * *

   от Антония


Прибираме се от Сардиния през бивша Югославия, на границата с България сръбски митничар иска да провери багажника на колата ни, аз отварям… и отвътре се изсипват плавници, шнорхели и маски.

Право върху краката на митничаря.

Който се шашардисва, разбира се, но после маха с ръка в стил „Вие сте луди, бе“ и ни гони да си ходим, не ще да ни гледа панаира повече.

Παραλία Σιμου, Ελαφονησος

Добре, че на гръцката граница не правят подобни тараши, защото освен шнорхелаторската ни екипировка – и една торба с портокали щеше да се сурне навън снощи.

 

Антония

Преди три години снимах този знак във Флоренция, на една пряка от градините Боболи:

Firenze heart

А днес разбрах, че разкрасяването му не е изолиран случай. Anecleto „Clet“ Abraham се занимавал с апликации по пътни знаци от години. Отначало само в Италия, след това по цяла Европа. А наскоро – и в Щатите.

Доказателство за авторството му на „моя“ знак:

 

Антония

 Тосканско зелено

   от Антония


Толкова пролетно-ярки цветове не бях виждала досега!

Тосканско зелено

И слънце, слънце, слънце…