Feed items

Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев

от История на Македония

Истинският лик на Яни Сандански Предна корица Изложение от родителите на убитите Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев до българското правителство за анкетиране дейността на Яни Сандански, главен виновник за убийството на тримата София, юли 1915 г. Истинският лик на Яни Сандански убиеца на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев Няма земя, която да е водила толкова величава борба и да

social

Кръсте Цървенковски: "Доколкото има българско съзнание в Македония, това е... историческо наследство... Не можем да пишем, че до 1940 г. сме били българи..."

от История на Македония

Крсте Цървенковски: А доколкото има българско съзнание в Македония, това е също едно историческо наследство. Ние сега пишем нашата история. Не можем да пишем, че до 1940 година сме били българи, а след 1940 година сме македонци... Из стенограма от разговорите между Тодор Живков и Крсте Цървенковски, проведени на 19 май 1967. По същото време (1967 г.), Крсте Црвенковски (Кръсте

social

Кичево в миналото си и сега

от История на Македония

Корица на книгата
"Кичево в миналото си и сега"

Мемоар на делегациите на Кичевския край

София, 1913 год.

Един от най-старите и чисто български краища в Западна Македония е и Кичевско, което административно спада към битолския вилает, а в черковно отношение заедно с Дебърско образува дебърско-кичевската епархия, която е била една от първите епархии на Охридската българска архиепископия.

social

Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев

от История на Македония

ЧЕТВЪРТАТА ВЕРСИЯ ЗА УБИЙСТВОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Васил Станчев*

Четвъртата версия за
убийството на Гоце Делчев

social

Македонското освободително движение и Теософското общество в България

от История на Македония

Спомени на Вера Гюлгелиева за Никола Трифонов Марковски

social

Кирил Хаджидинев: Дойран. Разцветът и гибелта на един град.

от История на Македония

ДОЙРАН
Предна корица

София, 1960, 75 с.

Град Дойран, Поленин или Пулин, както местното население го наричаше, бе разположен по източните склонове на височината Калатепе[1], край западния бряг на едноименното езеро. Тук Минаваше старият римски път от Солун за София. На този път градът дължеше до голяма степен своя разцвет още от времето, когато дълги кервани от камили са кръстосвали нашите земи.