Докато четях книгата, (Патрик Кейсмънт, Да се учим от пациента, изд.ЛИК, С., 2000) си мислех за моя терапевт и за годините, през които мина собствената ми терапия. (Кратко разяснение: за да стана терапевт, е задължително да мина през собствена терапия, а после да поработя под супервизия, но и това не е гаранция, че ще стана читав терапевт). Вече 12 години уча, преживявам и опитвам психотерапията и докато се уча да мисля като терапевт, самият аз се терапевтирам. Мислех си също, че Патрик Кейнсмънт е прав : помогнал съм на терапевта си да стане по-добър и да разбира хората по-добре. Това пък се е върнало при мен, било е полезно за мен, защото благодарение на усъвършенстването на терапевта ми съм стигнал до позитивна психична промяна и заедно сме отвели терапевтичния процес по-далече и по-надълбоко.