Skip to content

Feed items

Йоана Петрова


Този пост е за разбиване на всякакви митове за отношенията между шоколада и водата. Защото не само че шоколадът обича вода ами даже я обожава. Нека започна от самото начало, защото Вальо е на мнение, че читателите изобщо няма да разберат за какво говоря, а той самият ме попита пет пъти „Защо пък да не обича шоколадът вода, аз винаги пия вода след като ям шоколад.“ Ммм да, за тези които активно се занимат със сладкарство е ясно за какво говоря, но коментарът на Вальо направо ми каза, че той наистина не знаеше за какво бяха всичките тези опити, разливане на вода върху шоколад и зареждане на лед във фризера по време на най-голямата зима. Започнах да му обяснявам.

 

Йоана Петрова

 Френски селски хляб

   от Йоана Петрова



Това е една от любимите ми рецепти за бял хляб. С дълга ферментация, която облагородява вкуса, прави хляба с мека, но стегната сърцевина и любимата на всички хрупкава коричка. Обичам да се  наслаждавам на този хляб час след изпичането му. Тогава е достатъчно изстинал за да се разреже, а коричката му е все още хрупкава без да наранява небцето. Обичам този хляб и препечен с малко масло.

 

Йоана Петрова

 Вкъщи

   от Йоана Петрова


Много е приятно. Приятно е да си стоя у дома и докато чакам дългата ферментация на френския селски хляб да отпивам бавно греяно вино.

 

Йоана Петрова


Нали ти разправях за един запас със сирена? Та в този запас се беше скрил и един стилтън, чиито ред вече дойде. Първо пробвах да направя скоунсите с горгонзола и не помня още какво, като използвах за основа рецептата за хлебчета с песто и пармезан. Разбира се не включих нито песто, нито пармезан, но пропуснах и маслото като си мислех, че заместването му с мазното маскарпоне ще даде добър резултат. Не бях далече от „добър резултат“, но не и такъв какъвто си го представях.

 

Йоана Петрова

 Бобена манджа, но по-различна

   от Йоана Петрова



Всъщност, това беше първата рецепта, която опитах със златния сироп, но реших да подходя по-сдържано, на неговата премиера. Поводът да се занимая с това се беше скрил в описанието и приложението на златния сироп, а именно предназначението му за добавяне в сладки (не е за учудване) и солени ястия. Второто ме накара веднага да изостря сетива и препрочета текста. „Ще имаме забавна вечеря“ – помислих си и се усмихнах сама на себе си, повдигайки вежда и кимайки одобрително (досущ като Джоуи от „Приятели“).

 

Йоана Петрова


Със сладко-солените комбинации съм в любовни отношения този сезон, даже обмислям още едно предложение, чиито процес на осъвършенстване все още се развива на записки и някоя и друга проба. Междувременно търся добър начин да обработя термично мандарини, за да мога да ги използвам в некласическа комбинация в класически десерт и се чудя дали и него да не направя в този стил. Продължавам работа, то само ще си покаже. А когато в ръцете ми попадне нов продукт, обезателно следва проба и нова рецепта. Веднага.

 

Йоана Петрова


Питат ме откъде черпя вдъхновение. Вече отговарям, че не знам. Не се замислям за това, то е навсякъде. Върхлита ме спонтанно и ако не направя нещо, много скоро си отива, давайки път на следващото хрумване. С тази салата обаче започнах да действам веднага и причините (вдъхновението) са две. Първо, неизползвано сирене горгонзола от един голям запас със сирена. И второ – оцеляла по празниците малка тиква. Нямах никакво съмнение, че комбинацията от двете ще ми хареса, но трябваше да реша как точно да ги съчетая и какво още да добавя.

 

Йоана Петрова

 Как да си направя лимончело

   от Йоана Петрова



Въпреки че ликьорите за мен не са от предпочитаните напитки за пиене, шкафът ми е пълен с набор от разнообразни ароматни и сладки алкохоли. Използвам ги предимно в десерти и по-рядко за готвене, а напоследък започнах да откривам и сладките вина. Едно нещо обаче ми липсваше и това е въпросното лимончело. Не бих казала, че ще го пия или поне не много от него, а ако това се случи, то поводът вероятно ще бъде свързан с подходящ десерт, с много хора и разбира се приказки за Италия. И не на последно място изфукване с домашно приготвения ликьор.

 

Йоана Петрова


Случва се понякога да опитам някъде нещо и да ми хареса много, а след това се да се опитам да го възпроизведа вкъщи. Съвсем не e изненадващо, че резултатите в някои случаи са пагубни, не само за продуктите, които съм използвала, а и за настроението ми. Хубавото е, че бързо ми минава и обикновено продължавам с опитите. В други случаи феята на експериментите е благоразположена към мен и дори надминавам очакванията си. Но най-трудно ми се струва да възпроизведа нещо класическо, с традиция в друга страна. Още по-трудно е когато не съм го опитвала.