Как се пише: <em>лакърдия</em> или <em>лакардия</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е нормиран. Съветваме ви да изписвате лакърдия, мн.ч. лакърдии. Думата е заета от турски –…

Как се пише: <em>умрели</em> или <em>умряли</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише умрели. Повечето от близките му бяха умрели от сърдечни болести. Стопаните трябва веднага да уведомяват…

Как се пише: <em>Негово Величество, Негово величество</em> или <em>негово Величество</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише с две главни букви – Негово Величество. С главна буква се пишат местоименията и съществителните…

Как се пише: <em>биосироп</em> или <em>био сироп</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – биосироп, мн.ч. биосиропи, защото е образувано от съкратено прилагателно име (био <…

Винената перла – Мозел

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътуването на Андрей по реките на Германищ преминава към река Мозел, след като плавахме из долината на Рейн предишния път. Приятно четене:

Винената перла – Мозел

част втора на

Реките на Германия – красота и вино

След малък престой в Трир реших да оползотворя връщането си с

пътуване по Мозел

 Реката е най-големият ляв приток на Рейн (втори по големина въобще след Майн), като извира от Вогезите (на френски: Vosges, „Вож“) и протича през Франция, Люксембург (само по границата) и Германия, за да се влее в Рейн при Кобленц. Дълга е 544 километра и е плавателна за големи речни кораби (1500 тона) от Мец във Франция до Кобленц, като за целта са построени 28 шлюза – 16 във Франция, 2 между Германия и Люксембург и 10 в Германия). Най-известният град по реката е Шенген в Люксембург, който обаче съвсем не е най-голямото селище по нея.

Долината на реката

 не е толкова стръмна като тази на Рейн, но почти

по цялата ѝ дължина се отглеждат лозя за вино

 Поради това е и много обичана отсечка за туристически пътувания. Възможно е да се направи тур за цели осем дена по цялото плавателно течение със спирки на различни места. Някои от корабите навлизат и по десния ѝ приток – Саар, който също има малка красива долина. Моето пътуване започна сутринта с наблюдението на един феномен, който не можах да заснема добре – издигащата се рано сутрин над Мозел мъгла.

Бернкастел – долината на Мозел, Германия
Бернкастел

Пристигнах с автобус до

двойния град Бернкастел-Куес (Bernkastel-Kues),

(Бернкастел е на десния, южен бряг, Куeс – на северния ляв), който имах възможност да пообиколя. Селището е разположено в една странична долина и предлага множество гледки с красиви стари къщи и погледи над покривите към реката.

Както се вижда, и тук лозите се използват като украса на улиците, а до кораба ми имаше достатъчно време за една кратка разходка. За жалост, повечето магазини и ресторантчета не бяха отворили още и градчето Бернкастел беше заспало. За разлика от Рейн, тук на кораба имаше основно германци, основно семейни двойки или малки компании, и основно желаещи да си попийват по пътя.

Забелязах обаче, че корабът пропуска някои спирки, обявени в разписанието, а тръгването понякога е от по-далечни кейове и това налага да се пристига винаги предварително. Още след отпътуването, веднага попаднахме в рая на лозаро-винарите.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Мозел е третият по големина винарски регион в Германия,

 като над 80 % от лозята са от сорта

ризлинг

Ризлингът е особено бяло вино, което първоначално няма много силен вкус, но само след секунда в устата разкрива невероятен букет от полуприкрити аромати. Годен е за дълго отлежаване, но младият ризлинг е най-ароматен. Германците го правят в три варианта – сух, полусух и сладък, като аз пия почти само полусухият. В долините на Рейн и Мозел гроздето се бере относително късно, за да може една „благородна плесен“ по него да отстрани водното съдържание от отделните плодове и така да повиши захарността. Освен това е популярен процесът на производство на т.нар. „ледено вино“ – гроздовете се оставят да замръзнат по лозите, за да се подсили аромата и да се получи леко стафиден вкус. Това пък е типичен малък винарски чифлик.

Граах – долината на Мозел, Германия
Граах

Малко по-надолу се намира

идиличното селище Велен (Wehlen),

 където се намира поредният мост над Мозел (за разлика от Рейн, тук мостовете са честа гледка).

(снимка Moseltal 7 – Велен)

(снимка Moseltal 8 – Велен)

Селцата пък могат да се определят не като толкова драматични, колкото като идилични – закътани сред лозята, далеч по-малки и сякаш по-компактни. Корабоплаването също е с по-малка интензивност и районът минава за прекрасно място за спокойна почивка.

Долината на Мозел, Германия
Долината на Мозел, Германия

Следващото село е

Целтинген,

чиято църква се вижда отдалеч.

Целтинген – Долината на Мозел, Германия
Целтинген

Тук преминаваме и първия

шлюз на Мозел,

където корабът ни се смъква с 6 метра за десет минути. Интересно е, че в шлюза корабите трябва да стоят вързани, а на всеки 50 см има ново място, където човек от екипажа трябва да държи въжето, докато водата се изпомпва/запълва шлюза.

Шлюзът при Целтинген  – Долината на Мозел, Германия
Шлюзът при Целтинген

Следващото село по пътя е

Юрциг (Ürzig),

което е един от най-големите винарски центрове в долината (по площи лозя, не по големи изби). Селото се намира на един красив речен завой.

След него по десния бряг на Мозел се намират

безкрайни лозя

Лозята край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Лозята край Юрциг

Малко по-надолу се намира и

лозето „Стълбичката“ (Treppchen),

до което се достигало само с малки дървени стълби.

Стълбичката „Треппхен“  - лозе край Юрциг – Долината на Мозел, Германия
Стълбичката „Треппхен“

Малко по-надолу стигаме до поредния двоен град –

Трабен-Трарбах (Traben-Trarbach)

Понеже по Мозел от средата на XIX век се строят мостове, тук двойните градове не са рядкост – след построяването на моста двата отсрещни града се сливал в един. Трарбах е по-старият от двата града на южния бряг, като над него има и замък, който в сегашния си вид е от XIII век.

Трарбах – Долината на Мозел, Германия
Трарбах

Срещу него, на по-равнинния ляв бряг по течението на реката е Трабен – квартал с множество вили от XIX век.

Трабен – Долината на Мозел, Германия
Трабен

Малко след като преминахме Трарбах реших да изпия поредната чаша ризлинг на кораба, както и да похапна. Оказа се, че гастрономията не е много успешна и яденето в градчетата по реката е доста по-добро. Впрочем, цените на храната в Германия ми направиха приятно впечатление, като са значително по-ниски от тези в съседна Франция, например.

Последва поредната порция от засети до върха с лозя склонове и поредното

миниатюрно селце – Енкирх

Енкирх – Долината на Мозел, Германия
Енкирх

След мъничко преминаваме и покрай

Пюндерих (Pünderich)

 Това село се намира до един от най-фотографираните меандри на Мозел почти в центъра на долината между Трир и Кобленц. Основният поминък и тук са лозарството и туризма, като това е и мястото, където жп линията отново излиза на брега на реката от високата равнина на север. За съжаление, не успях да заснема завоя, но снимки може да намерите в интернет. Самото село обаче показва превъзходни примери на типичната германска архитектура.

Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Пюндерих

На снимката можете да видите също така как се транспортира трактор върху ферибот – именно тази пасторалност ме кара да харесвам Мозел толкова. Времето тук сякаш е спряло.

Срещu Пюндерих се намира

замъкът на Св. Богородица – Мариенбург (Marienburg)

Този замък всъщност е построен на мястото на стар манастир от XII век, който се издига на най-високата точка на един полуостров между два завоя на Мозел. Мога само да съжалявам, че нямах време да се изкача догоре за прекрасната гледка (снимки можете да видите в Wikipedia на https://de.wikipedia.org/wiki/Marienburg_(Mosel) ). Това е изглед отдолу.

Замък Мариенбург край Пюндерих – Долината на Мозел, Германия
Замък Мариенбург край Пюндерих
Pünderich, Rheinland-Pfalz, 56862, DE

Така корабът ми бавно се приближи към последната си спирка

винарският център Цел (Zell an der Mosel)

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел

Това е един от градовете с множество известни изби, а рекордьор е

избата „Черната котка“ (Zeller schwarzer Katz),

която е известна в цяла Германия. Тук се провеждат празници на виното в началото на септември, а градчето предлага множество възможности за храна и разходка. И тук улиците са украсени от множество лози.

Цел на Мозел – Долината на Мозел, Германия
Цел на Мозел, улица

За съжаление, оттук ми се наложи да гледам долината от прозореца на влака. С последната снимка от

град Трайс – Карден (Treis-Karden)

 се прощавам с долината на Мозел и приключвам този пътепис.

Трайс – Карден – Долината на Мозел, Германия
Трайс – Карден

Какво пропуснах? Извън описаните тук места в района на долините на Рейн и Мозел си струват и още няколко места:

– Кобленц – градът, разположен при вливането на Мозел в Рейн има красиви крайречни улици, малък запазен средновековен център и 4 замък в околностите си, до част от които се достига с лифт;

– Трир – един от най-старите градове в Германия, Трир може да ви предложи великолепна средновековна катедрала, няколко римски руини и музея вродната къща на Карл Маркс;

– Майнц – също стар римски град с относително запазено средновековно ядро и един от най-големите карнавали по Рейн в началото на Великия пост (по католически).

Тях обаче оставям за бъдещи пътеписи.

Край

Автор:  Андрей Георгиев  
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Германия или писани от Андрей Георгиев – на картата:

Другата Германия и Андрей Георгиев

Booking.com

The Ultimate Strategy to VPNSecure Review

от UrbanStyle
лиценз CC BY-SA

Simply click the Redeem option (or the particular VPNSecure link) succumbed the particular posting and you will probably be instantly taken up VPNSecure’s genuine web-site when you may make a new account and buy the VPN package in accordance with your personal preferences. The VPNSecure review signals the service plan offers an exclusive repayment insurance plan for those customers. Consumer feedback on line signify Ivacy might be outstanding protection which customer care might be brilliant. And so in many instances, you ought to be great.

Want to Know More About VPNSecure Review?

Price is reasonable, jean pocket friendly depending on your financial approach. Put in the logon qualifications is it healthy to have already got a TigerVPN membership to start out working with the particular VPN without delay. For starters, you ought to know you must call and make an bank account over the developer’s web site before it is possible to take advantage of the program. After you sign up for a bank account, that may not be lost. An effort consideration is usually provided with customers to own capability to measure the program offerings just before commiting into a registration. To obtain a fairer probability of testing out every one of the popular features of the particular VPNSecure support, it’s actual far better to be to the two-day test accounts.

In the first place, it employs a good encrypted serwery proxy network. Therefore , next time you will have to set up a VPN interconnection, it is easy to believe that it is less difficult, a possibility which is particularly valuable should you regularly visit some sort of state or even location recognized for it is online content material constraints. Given it relation Torrenting, you better choose a risk-free interconnection. A bad general population WiFi link may set an individual in jeopardy by simply revealing your personal information within mere seconds.

However, the service will never produce a major bunch of servers around the globe. General, this satisfies every one of the needs being a new recognized personal privacy provider at a later date. A SmartDNS provider is different. A VPN supplier will be able to assist that, in addition to most of us inform you which in turn supplier is ideal for your demands.

Around the VPNSecure web site, simply just find the gadget occur trying to set up typically the system upon, and you will anticipate to down load. Since, typically the company will never will have to document typically the metadata. You could makes use of the in order to take a look at the average user articles coming from any place in the earth. The particular system gives tunneling protocols such as OpenVPN, PPTP in addition to SSH passageways along with 256-bit armed service grade security. If this pertains to VPN products and services, we need to take a profound glance at the safety levels they will give. When you are thinking about an easy and trusted VPN company, take a look at subscribing to VPNSecure. Get VPNSecure, and you will get a cross-platform VPN provider you may depend on.

Life After VPNSecure Review

Crucially, this kind of build up is a good package safer compared to the method furnished by NordVPN. Each and every server you intend to connect needs a unique setup method, producing incorporating various web servers a new tedious plan. To be able to connect with the swiftest machine for the needs, you should enable the solution choose a storage space for your needs. You may even look for a server working with the particular research club. Thus, customers could possibly get comprehensive online flexibility. In a similar manner, the users will likely choose an additional trial offer feature that’s intended for 2 days. Following studying the particular assessment, they would frequently be able to produce appropriate choices concerning their own on-line personal privacy.

До манастира Ксиропотам и назад (Св.Гора – Атон)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отдавна не бяхме ходили до Атон, затова днес Цветан ще ни разкаже за поклонението си в манастира Ксиропотам на Света Гора. Приятно четене:

Света гора – Атон

До манастира Ксиропотам и назад

Света Гора – Атон, манастир Ксиропотамо
„Xiropotamou monastery“ е акварел на Doug Patterson

Света гора не се описва, тя се преживява, всеки манастир на този благословен от Бога полуостров диша с Божията благодат. Аз се опитвам да счупя оковите на мнимата свобода, да скитам по света и да консумирам, и затова се опитвам да се завръщам ежегодно “да заредя батериите“ или да потърся свободата от страстите, свободата на покаянието и смирението.

Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου)

 е най-стария манастир на Света гора, но заема 8-то място в класацията на светогорските манастири. Той е основан от императорите Константин VI (913 – 959) и Роман I Лекапин (920 – 944). Името му (сух поток) произлиза от пресъхналия през лятото буен поток.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Манастирът Ксиропотам е разположен по средата на пътя от пристанището Дафни до столицата Карея. Автобусът спира на прашния път до къщичката (на разклона за пътеката надолу към манастира Пантелеймон). С автобусен билет за 2 евро вие трябва да слезете там и да продължите пеша още 1000 крачки насреща в отклонението нагоре към Ксиропотам.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Манастирът Ксиропотам открай време беше недостъпен и заобикалян

от обикновенния турист – поклонник, сякаш бе поставен под карантина.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Получавайки разрешението за нощувка за нощта, в която се отбелязва празника на манастира – „Въздвижение на животворния кръст“на 27/ 14 септември по стар/ нов стил, това много ме зарадва и аз приех това рядко благоволение от игумена за голяма чест. От 1981 година манастирският устав е отново общежителен, т.е. 60 монаха (включитено 20 отшелника) живеят заедно и се молят заедно под ръководството на игумена Йосиф. Това може би обяснява доскорошното нежелание да се премат поклоници за нощуване.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Maнастирът Ксиропотам е над 140 метра над нивото на морето в залива Дафни

 На ферибота имаше съобщение, че манастирът не приема гости в понеделник и вторник, защото се подготвя за празника в сряда. Така, че след пристигането си в Дафни с ферибота от Уранополис, аз бързо се преориентирах да потърся гостоприемство в съседните манастири – Кутлумуш и Иверон.

Слава Богу, че те нямаха проблеми с настаняването на „моно атома“(един свободен електрон).

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам


През XI век обителта е една от най-богатите и процъфтяващи в Света гора. Тогава нейните земи се разпростирали от Иверския манастир до манастира Свети Павел. Там днес са разположени манастирите Симонопетра, Григориат и Дионисий. С течение на времето манастирските земи намаляват но и днес Ксиропотам притежава оранжерии, лозя и гори от кестени.

Празнуване на празника Въздвижения на честния кръст през 1925 г Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Празнуване на празника Въздвижения на честния кръст през 1925 г

На Кръстовден православните празнуваме не само:

1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики,

 2. Намирането на Кръста на Голгота от царица Елена, но и

 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен от император Ираклий.

Император Ираклий побеждава персийския цар Хозрой II – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Император Ираклий побеждава персийския цар Хозрой II

Или както това е изобразено от Пиеро де ла Франческа:

Пренасяне на Кръста в Йерусалим  –Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Пренасяне на Кръста в Йерусалим

„Император Ираклий тържествено през 630 г. възвърнал в Йерусалим светинята – честния и животворящ Господен кръст заграбена от персите. Християните, начело с патриарх Захарий, посрещнали Кръста с палмови клонки в ръце. Императорът в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни, а на главата–  с царски венец, поискал сам да носи кръста. Но когато трябвало да мине през портите към Голгота, невидима сила го задържала. Всички били изумени. Не знаели защо става това. Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

 – Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен Захарий се приближил до императора и му заявил:

 – Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който Спасителят е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква пречка внесъл в църквата Кръста Господен за радост и утеха на целия християнски свят. “

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Най-голямото съкровище на манастира Ксиропотам е

парчето от Честния Кръст Господен

с размери на вертикалната част 31 см, горна хоризонтална част 12 см и долна хоризонтална част 16 см подарени от възстановителя на манастира, император Роман, с хрисовул от февруари 1034 година. Теглото му е 320 грама. Това е най голямата част от Светия Кръст запазена в света с дупка за един гвоздей. Той никога не е напускал манастира и се излага за поклонение само на празника Кръстовден или други манастирски празници.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици

Това е реликвария с втория по големина част от Светия Кръст, която може да напуска манастира, заедно мощите на св.40 мъченици.

В навечерието на 27 септември 2018 г., в светогорската обител Ксиропотам, бе отслужена агрипия – многочасово всенощно бдение. Интересното е, че

Кръстовден,

 отбелязван с тази древна церемония, има покаятелен характер. От церемонията на обожаването се прави покаятелен ритуал на застъпническа молитва, по време на която се повтаря „Kyrie eleison“ за бедите на Империята, допуснала честния кръст да бъде пленен от персите. Богуслужението в деня на престолния празник на атонския манастир Ксиропотам бе възглавявано от Лимасолския митрополит Атанасий.

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Порталът на манастира Ксиропотам
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Жълтото Византийското знаме на Света гора и гръцкото знаме

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Програмата за празника 14/27 септември 2018
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Строгият правилник за 1 нощувка в група не повече от 5 поклонника
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Още преди обяд в сряда бяхме в архондарика, където седнахме в очакване да ни настанят и почерпят с ципура, шоколадови бонбони и вода
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Картина в архондарика изобразяваща Ксиропотам над бурните води в пристанището Дафни
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В двора на Ксиропотам по обяд
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Католиконът на Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис в притвора на храма в манастира Ксиропотам. Храмът е посветен на подвига на Св. 40 мъченици от Севастия.
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Изходът или втория стопански вход на манастира
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В ъгъла на външния двор намерих закътано място от силния вятър
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дворът на манастира Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В трапезарията на манастира Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Икона на Свети Павел Ксиропотамски и основаните от него манастири Ксиропотам и Св. Павел

Роден и образован под името Прокопий,

Свети Павел Ксиропотамски

сменя своето фино облекло на принц за просяшки дрипи и отива на Света гора до една суха река (Ксиропотам). Той си прави килия в руините на стария манастир основан в чест на св. 40 мъченици. После моли игумена Козма да го приеме за монах под името Павел, но му се отказва понеже косата му не достига до брадата. Прокопий взима гребена си и го забива в бузата си и казва: ето сега косата и брадата ми са едно. Виждайки неговата пламенна любов към Бога, игуменът го благославя за монах. За въстановения олтар на църквата, неговият роднина императорът Роман подарява част от Светия Кръст.

След смърта му неговите мощи са пренесени в Света София в Константинопол, а след това от кръстоносците във Венеция.

В този манастир се случило едно невероятно чудо:

когато пристигнали кръстоносците, изпратени от римския папа, те се опитали да накарат монасите и католически свещеници да служат заедно и да поменат папата. Редица свещеници от манастира, които били страхливи (за разлика от героите мъченици от нашия манастир Зограф) били забравили за мъчениците, които преживели изтезанията за Христос се съгласили да служит заедно с католиците. По време литургията в параклиса, балдахинът над светия олтар се сринал и паднал върху тях, като убил както католиците и православните под него. Доскоро параклисът не е беше ремонтиран и оставен в руини като свидетелство за извършеното чудо. Всяка година на празника на Светите 40 мъченици (посветени на храма на манастира), по време на Божествената литургия пониквали 40 гъби около Светия Храм, които са били събирани и разделяни между вярващите, като благословия. Казват,че от годината на съслужението с католиците, гъбите никога повече не са поникнали.

Манастирът пострадал още веднъж през XVI век от пожар и е ремонтиран с парите дадени от султан Селим.

Султан Селим
Султан Селим

Султан Селим Явуз получил видение за Светите Четиридесет мъченици, повеляващи му да възстанови Ксиропотамския манастир, в благодарност за помощта, оказана на турците при покоряването на Египет, както удостоверява султанската грамота от 9 март 1520 г., която се пази в старобългарски превод в обителта. След това манастирът е поддържан и украсяван от Влашките войводи.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
На празничната трапеза заедно с „македонците“ Спиро и Йорго от Флорина
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Кръстът на купола на параклиса в лозето, сякаш се е килнал от силния вятър
Пристанището на Дафни е пусто поради силния вятър от циклона Зорбас, който е повдигнал талазите от вълни – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Пристанището на Дафни е пусто поради силния вятър от циклона Зорбас, който е повдигнал талазите от вълни
Манастирското лозе е като по правило на припек и на баир – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Манастирското лозе е като по правило на припек и на баир.
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Празничната почерпка след вечернята: Фондан, локум, бисквити, чай и оранжанда
Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
На панорамната площадка с изглед към Дафни

На панорамната площадка с изглед към Дафни: аз съм кисел, след като ми се обадиха по телефона и научих,че циклона Зорбас ще ме раздели от нашата група, защото няма да има ферибот до Зограф и аз трябва да се оправям сам, т.е. всеки да си носи сам кръста!

Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Вятърът фучи свободно (защото няма вятърни мелници), облаците се стелят, тежките вълни се надигат, но поне не вали и времето е отлично за снимки.

Дядо Йосиф е игумен на манастира Ксиропотам – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дядо Йосиф е игумен на манастира Ксиропотам
 Стенопис от Ксиропотам – светци – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – светци
Стенопис от Ксиропотам – Страшният съд – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – Страшният съд
Иконостасът след вечернята служба – Манастирът Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Иконостасът след вечернята служба
Фиалата, от която си налях шише със светена вода – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Фиалата, от която си налях шише със светена вода
Барелефът на фиалата е с изглед на манастира Ксиропотам – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Барелефът на фиалата е с изглед на манастира Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дворът на манастира с часовниковата кула и двете глави на дувховни лица или ктитори? Много приятна е мелодията на камбаните, които се бият автоматично от часовниковия механизъм.
Слънчевият часовник на външната манастирска стена дублира механичния часовник отвътре – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Слънчевият часовник на външната манастирска стена дублира механичния часовник отвътре
Барелеф на духовно лице под часовника – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Барелеф на духовно лице под часовника
Още един барелеф на някакъв духовник от миналото – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Още един барелеф на някакъв духовник от миналото
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Крилото на манастира на втория етаж, където преспахме две нощи
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
В коридора имаше още места за гости, които хъркаха в дисонанс.
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Към края на нощното бдение в храма по време на зазоряване
Стенопис от Ксиропотам – Второто пришествие – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Стенопис от Ксиропотам – Второто пришествие
Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Те-ри-рем и накрая след танца на полилеите е поклонението пред Честния Кръст

С трепет се навеждам да целуна Кръста,

 но от пазвата ми се измъкват златният двуглав орел и дървеното кръстче, които ме изпреварват и първи докосват Светия Кръст. Пред олтара след целуването на голямото парче от Истинския Кръст, усещането (вкусът и мирисът) не може да се сравни с този, когато целуваш някоя частица икрустирана (вградена) в златен обков и това се запечатва в паметта ти като първата целувка.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

 После митрополитът те миросва и ти подава китка свеж дъхав букет от василико (босилек).  В този ден постът е строг: обяд манджа с октоподи, а за вечеря – калмари!.

Сутринта с бодра крачка слязох по пътя до Дафни,

Дафни – Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Дафни

за да разбера от капитана на пристанището, че уви днес няма да има ферибот от Уранополис и все още има забрана за навигация.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Завърнах се в Ксиропотам, но няма да спя под асмата, а обратно пак в моите чаршафи в килията си.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Литургията

След литургията и още една богата вечеря всички поклоници бяхме поканени от игумена в неговата нова и просторна приемна заедно с официалните лица от правителството и кипърския митрополит Атанасий.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Приемната на игумена

Приемната на игумена дядо Йосиф, където той ни почерпи с манастирски коняк и оранжада. С благата си усмивка ни успокои, като каза, че утре морето ще бъде гладко „равно поле“ и ще има директен ферибот Дафни – Уранополис.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Новият таван на приемната на игумена

Новият таван на приемната на игумена. Е, гледахме тавана и се молихме, докато нашите хора си бяха вече в хотела в Солун. Но пък тук също имахме асансьорJ, който ни спусна до меките легла!

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Вечер в Ксиропотам

Втората ни вечер в Ксиропотам. Май беше прав Иверския старец, че мога да си остана в Света гора.

Подобна вечерна картинка със светлините на празничния Ксиропотам открих на магнитче, което си взех за спомен.

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Заревото на залеза над Света гора

Господи помилуй меня грешния!

Лека нощ! Καληνύχτα!

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам

Сбогом Ксиропотам!

Евхаристо на младите псалтове, които се сместиха да ме вземат в манастирския джип до Дафни.  Вече очакваме директния ферибот да пристигне в 12:30 часа. След два дни без кораб, на кея са се събрали доста хора. Бързи малки лодки има за паралиите, сега е жетвата на лодкарите. Ако не се качим сега на ферибота, прогнозата е лоша и можем да останем още 3 – 4 дни в Света гора! Блазе ни! Браво, че нашата варненска група, водена от отец Дончо, е успяла вчера да ангажира камион, който да ги извози по суша до Уранополис след като се разбра, че фериботът няма да спре на Зограф.

Мирската суета на тревожното бързане срещу вътрешният мир и покой на Света гора

Манастир Ксиропотам (Μονή Ξηροποτάμου) – Света Гора – Атон, манастир Ксиропотам
Е, щом съм с шапка значи вятърът и вълните са слаби

Първо, разбира се, дадоха билети на гърците. За да си взема билет от 6 евро, трябваше да се включа към грузинската група на Ираклий. В 14:30 ч. на кея в Уранопис ни посрещнаха дузина разтревожени за своите съпрузи румънки. Шегуваха се да не би да са станали монаси на Света гора. Малко след като пристигна фериботът, потегли и редовният автобус до Солун за 14 евро до автогара Халкидики. От там с автобус 45 за евро се добрах до ж.п. гарата, откъдето тръгват нощните автобуси на „Ивкони“ и „Арда тур“ за България.

Солун
Солун

Срещу старото парно локомотивче на гарата е офисът на „Арда тур“, откъдето си взех билет до Варна за 72 лева. В съседното барче „Ола кала“ изчаках да мръкне и да дойде автобуса от Атина в 24:30.

Солун, автобуси

В Стара Загора заменихме червения автобус с бял. Поспах си добре от София до Пловдив, но в Пловдив ми се наложи да тичам подир автобуса, като подир жена, защото съненият шофьор забрави да преброи пътниците. Но, слава Богу, пристигнахме живи и здрави във Варна в 14:30 ч. Благодаря на Богородица, че ми даде възможност да целуна Животворния Кръст Господен в Ксиропотам. Амин!

Писа грешният Цветан Димитров, Кръстов ден, 2018

Снимки: Цветан Димитров,

Литература:

1. Heinz Nussbaumer, Der Monch in mir, Wien, 2006

2. Лимасолски митрополит Атанасий,Света гора – Богошествената планина, Ловеч, 2016.

Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Атон или писани от Цветан Димитров – на картата:

Атон и Цветан Димитров

Как се пише: <em>пиано бар</em> или <em>пиано-бар</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – пиано бар. В пиано бара ще се насладите на прекрасна музика на живо.…

Как се пише: <i>металокерамика</i> или <i>метало-керамика</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – металокерамика. Зъбните коронки най-често се изработват от металокерамика. Каква е разликата между металокерамиката…

Бисерите в короната на Шумен

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Отиваме в Шумен – наш водач из перлите на града ще бъде Нина, а аз искам с този разказ да поздравя нашите съседи и приятели мюсюлмани с настъпващия Рамазан! (за тези, които не знаят, а искат да поздравят някого по случая: Рамазанът започва в неделя, тази седмица.
Приятно четене:

Бисерите в короната на град Шумен

Всеки град си има свое лице. За да го видиш, трябва доста да походиш из улиците му. И за ден-два не можеш да го опознаеш, трябва ти време, за да го обикнеш.

Колко ли пъти съм посещавала този град с богата история, но нямам спомен? Водили са ме из града или поне са ме превеждали край ж. п. гарата му в най-ранните ми детски години, че семейството ми е живяло в Каспичан, който е само на 22 км от Шумен, а баща ми се е родил в близкото село Памукчи. Големият му брат живееше в Шумен, но нямам спомен да сме му гостували. Той беше „мъж под чехъл“, а жена му – префърцунена даскалица, за която всички бяха прости и недостойни да общува с тях. И още един чичо имах, но той живееше във Варна. Него сигурно го знаете, знае го цяла България, че и в Европа го знаят. Той е откривателят на билковото мазило „Дикрасин“.

Но за Шумен са спомените ми, когато на шуменската гара обърках влаковете и вместо към Нови пазар, тренът потегли в обратна посока, та със сестра ми закъсняхме за погребението на баща ни. Друг път не ми достигаха парите да си купя билет за влака. Отидох при началника на ж. п. гарата и му разказах, а той ме качи в пощенския вагон и така се прибрах до Хасково. Преди повече от три десетилетия пък членувах в киноклуб и се озовах в Шумен, където се провеждаше фестивал на любителското кино. Тогава открих красотата на града или по-точно на централната улица, дълга архитектурна приказка, тръгваща от ж. п. гарата и достигаща до модерния тогава хотел „Мадара“. Старинни, горди постройки, една от друга по внушителни и красиви, разделени от зеления остров на дърветата и градинките с пейки  помежду им, а над тях много въздух, светлина и простор. Магазини с големи стъклени витрини, заведения, административни сгради – всички с чар и история, проектирани и строени по европейската мода през годините на Възраждането.

„От тука започва България!” – така започва химнът на град Шумен. Към днешна дата, със съпруга ми тръгваме да открием забравеното лице на онзи процъфтяващ по времето на Османската империя град.

Твърдината с поселището, известна още от преди царуването на цар Иван Шишман, паднала под турска власт след дълга и продължителна обсада през 1388 г. и окончателно престанала да съществува след похода на Владислав III Ягело (Варненчик) през 1444 година. Но през 1718 век отново се въздигнала и се превърнала в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта. Управниците на Османската империя използвали руините за строителството на няколкото бани и джамии, Безистен (1529), Часовникова кула с чешма (1740) и срещу нея Томбул джамия (1774), които и до днес са символи и възхвала на възрожденската архитектура. В града се заселили много турци, евреи, татари, арменци. Давали му различни имена – Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум и последно Шумен.

Първият бисер в короната на града, за нас се оказва архиерейският храм и единственото прибежище на православните християни в града до 1859 г.

Църквата „Св. Възнесение Господне и св.Вкмч. Георги“

Шуменци си я знаят само като „Възнесение Господне“. Тя е най-старата църква в Шумен и е забележителен паметник от епохата на Възраждането. Намира се в Горната (Черковна) българска кореняшка махала, която турците наричали Клисе махлеси. Разрушавана и опожарявана изцяло била много пъти и отново въздигана с дарения на еснафа. Надгробен камък от 1656 г. с надпис на латински и български език  дава основание първият храм да се смята за към ХІІ в., когато около него са погребани колонисти търговци дубровчани. Старата църква била малка, ниска и вкопана и по време на войната с Русия от 1828 г. турците я използвали за склад, с което силно я повредили. Поради пораженията, нанесени от военновременните обстоятелства, шуменци събарят до основи и съграждат наново този свой храм. Само съзиждането на сградата струва значителната за времето си сума 147 724 гроша. На 1 юли 1830 г. настоятелството на храма започва да води приходно-разходна книга (кондика), като ново начало в историята на митрополитската църква в града.

Релефно изписана плоча, разположена над входа на южната фасада на сградата, свързва с управлението на епископ Антим издигнатата по негово време църква „Св. Възнесение Христово и св. вкмч. Георги“.

Митрополит Григорий Преславски осветил новата сграда през 1831 г. Със събраните дарения извикали най-видните тревненски зографи и дърворезбари за изработването на светия олтар, владишкия трон, пpocкинитaриите и икoнитe. През 1832 година подът бил застлан с каменни плочи, дарение от казанджи Андрея х. Желязков.

В църквата са служили митрополитите на Преславска епархия, а от 1872 дo 1882 г. тя била ceдалище и на Варненско-Преславския митрополит Симеон. От амвона й  са пpoизнaсяли слова eдни oт нaй-просвeтeните за времето си българи. За последен път църквата била пoдновена през 1940 г. По устройство тя е трикорабна базилика с оригинална направа. Потъваме в прохладата под високите сводове, поддържани от кръгли мраморни колони и сводове, изписани с растителни плетеници и образи на светци в кръгли медальони между тях. Светлинките от старинните полилей нежно се промушват между кристалните висулки, опитват се да ги залюлеят и весело се посипват из въздуха. Тъмнеят в топлината на кафявото ламперията край стените и тежките дърворезби по олтара и владишкия трон. Образите на светците от иконите и тавана са толкова реалистични, та струва ти се, че си ги срещал нейде. Красивата, старинна църковна утвар е с историческа стойност: Напрестолно евангелие – Москва, 1774 г.; Проскинитарий – 1831 г. Тревненска школа; Потир – 1816 г.; Напрестолен кръст от XVII-XVIII в.; икона на Светите братя Кирил и Методий, подарена на Шумен от генерал Белокопитов при освобождението на града на 18 юли 1878 г.; редки старопечатни богослужебни книги; потир от 1812 г.; с даренията на шуменските медникари и кожухари, поръчана през 1776 г. и изработена в Дубровник златоткана плащаница с маргарит и др.

На стената на вътрешното преддверие в дясно са изрисувани трима светци новомъченици – св. мъченик Йоан Омурташки, чиито кости са пренесени в храма на 15 септември 1895 г. и се съхраняват в посребрено ковчеже; св. мъченик Прокопий Варненски и най-младият св. мъченик Райко Шуменски (1784-1802 г.). Житието му записал гръцкият йеромонах Никифор Хиоски по сведения на очевидци: Красив, осемнадесетгодишен младеж, Райко бил златар от шуменския еснаф. Отдалеч се виждала красотата му, знаела се добрината и любовта му към Христа. Ала писано му било за целомъдрието си да се бори, за вярата младия си живот да даде. Срещу работилницата му млада туркиня живеела, изгаряла от любов по красивия златар и решила на всяка цена за него да се ожени. Един ден го викнала до портата, уж мярка за пръстен да й вземе, пък го задърпала към къщата си. Опитал се младежът да се отскубне от ръцете й, но тя  паднала възнак и закрещяла, че дръзнал уж моминската й чест да вземе. Агаряните го грабнали и го завели пред съдията, а той под влияние на богатия баща на момата отсъдил: Райко да се потурчи и да я вземе за жена, или да бъде бит, докато умре. Не се отрекъл от Христа, момъкът предпочел смъртта. Най-много от всички го уговарял бащата на момичето, простил дързостта му и обещавал, че ако се потурчи, ще го направи свой зет, ще го има като свой син – наследник на имота му да стане. Но Райко само това казвал: „Християнин съм, християнин ще умра!“ Били го безмилостно, докато паднали ноктите на нозете му. Вързали го за мишците с въже и го окачили нависоко до вечерта. После го хвърлили в затвора да размисли. След два дни го извели и  пак го окачили на въжето до вечерта. И така три пъти. Като разбрали, че няма да склони, поставили под него мангал и разпаленият огън започнал да топи тялото му. Обещавали да излекуват раните му и да го направят велик Ага, ако се потурчи. Но мъченикът едно и също отговарял: „Вярвам в Христа. Християнин съм. Няма да се потурча!“ Измислили още по-жестоко изтезание. Изрязали ивица кожа от пъпа до гърлото му и друг отзад на гърба пак до гърлото. Одраните места осолили изобилно с влашка сол, а после със запалени свещи безжалостно горили немощното тяло на нежния юноша. Но уморили се мъчителите и Мюфтията наредил да го обезглавят на 14 май 1802 г. Потресени от разказа за зверството над младия светец-мъченик и духовен закрилник на Шумен, излизаме в застлания с жълтеникави плочници църковен двор, където са погребани заслужили за вярата и народа си възрожденци и двамата князе: Димитър Мурузи – княз на Молдова, обезглавен за предателство срещу султана в Шумен  и Валериан Мадатов, починал при обсадата на Шумен през 1828 г. от туберкулоза.

В източния край на църквата, до сградата на Архиерейското наместничество, красива беломраморна плоча над каменното корито на чешма, строена в 1866 г., пази спомен за непрежалима рожба и ни разхлажда със студената си вода.   

Тръгваме да търсим следващия старинен архитектурен паметник

Часовниковата кула

Знаем, че се намира на улица „Цар Самуил” и два пъти минаваме близо до нея без да я видим. Намираме я в края на града със съдействието на местен жител и сме изненадани, че една от най-красивите забележителности на Шумен е доста позабравена. А че механизмът й работи безотказно, уверяваме се,       сепнати от ясния й звън, отбелязващ поредния четвърт час.

Часовниковата кула строили българи, дюлгери, дошли от Македония. Построили я през 1740 г. в тогавашната Остамахале (Средната махала), на стотина метра от красавицата Томбул джамия. И друга джамия имало до кулата – наричали я Сахат или Орта джамия, но днес тя не съществува. На изток от кулата се намирала старата обществена баня Орта хамам, която е разрушена и само основите й са останали.

Средствата за строежа на часовника дарили заможните еснафски семейства от Шумен, но според легенда, кулата построил Мехменд Дулужооглу, устабашия (първомайстор) на местния табашки (кожарски) еснаф.

Часовниковата кула, Шумен
Часовниковата кула, Шумен

Красавица е тази часовникова кула, скромно, но здраво стъпила с масивния си камък на баира. В долната си част е квадратна, а нагоре е дървена, по-тясна и осмоъгълна, завършва с коничен покрив като метална шапка върху колонки и много прилича на камбанария, но всъщност е часовник без циферблат. Две камбани на върха й вече 278 г. се надпяват и отмерват времето. Малката бие на всеки петнадесет, тридесет и на четиридесет и пет минути, а голямата и малката заедно отброяват целите часове. Бият вече почти три века благодарение на безотказния часовникъв механизъм, който трябва всеки ден да се навива. Само, че това не е ръчен часовник и трък-трък да му навиеш пружинката. В кулата има  въжета с три големи метални топки, които вечер слизат почти до земята. Топката за секундите тежи 50 кг, на минутите към 70, а на часовете – 100 кг и някой трябва да ги издигне до върха при зъбните колела. Тази работа отнема най-малко петнадесет минути всеки ден и вече осемнадесет години я върши Минчо Колев. И това ако не е вдигане на тежести!?! Но пък часовникът перфектно отмерва времето и до днес показва точно. Часовниковият механизъм и двете камбани били отлети в Русия. Зъбните колела са толкова здрави, че пила не ги „яде“ и за да вървят добре, смазват ги с горяло масло. Много инженери са се извървели направата им да гледат, та друг такъв да направят, ама не могат.

Някога кулата се намирала насред тогавашния  битпазар и  играела много важна роля, тъй като до средата на XX век часовници имали само най-богатите. Кулата известявала точното време на занаятчиите за отваряне и затваряне на дюкяните.

Откъм улицата, в стената на часовниковата кула някога чешма имало – вечният символ на времето, защото „водата от всичко е най-жива“. С каменно корито и красива мраморна плоча, широка 1,30 м и висока 1,50 м, а над нея – надвесен корниз, подпрян от 8 конзолки, високи 20 см. На 16 см над корниза – плитка полукръгла ниша. В средата на нишата, вградена правоъгълна плочка с надпис. Отгоре цялата композиция завършва с голяма розетка, а двускатната стряха сякаш иска да опази красивата каменна композиция, че легенди се носят за закопано в основите на кулата злато. А златото си е самата часовникова кула!

Правоъгълната мраморна плоча на чешмата е каменна дантела от геометрични плетеници, растителни форми, медальони, вази с цветя, подноси с плодове и розетки, съчетани с плавно извиващите криви на ниши и пезули, характерни за ориенталската архитектура. Има и текст в 24 стиха, колкото са часовете на денонощието. Стиховете възхваляват  работата на майстора: „Майсторът постави в нея (в кулата) един великолепен и безподобен часовник и си остави такова име, че няма подобен нему“. А в деветия стих се казва: „Удряйки като тъпан, часовникът дава на града хубост и изпраща чуден шум от приятен звук“.

Часовниковата кула, Шумен

Едва ли случайно чешмата е направена откъм северната страна на часовниковата кула, слънчевите лъчи никога да не я огряват. Само при изгрев и залез да се плъзнат странично, да паднат косо върху нея и да облеят със светлина само най-изпъкналите й части, че да се откроява по-ясно игривата плетеница от вазите с цветята, медальоните, плодовете и розетките. И когато от чучура е течала вода, пръските й със сигурност са искрели на светлината в множество малки слънца.

Куршун чешмеси

Е другата старинна перла в короната на Шумен, която, макар и позабравена, продължава да я краси още от далечната 1744 г. Може странно да ви се стори името й, но то идва от прочутия й оловен покрив (от арабски „куршун“ – олово). Оловната чешма изградили в „Козлук махала“, една от най-многолюдните турски махали през XVIII век, срещу палата на бея, в близост до южната врата на вътрешната крепост, наречена Ага капъсъ. Според легенда, султанът казал, че трябва да се спрат вече войните и проливането на кръв и наредил куршумите да се претопят, а от оловото да се направят плочите за покрива на чешмата. Тя е една от най-големите и хубави чешми, прочула се из Балканите със своята изящна каменна орнаментика, запазена до днес. Построена била по време на обсада на Шуменската крепост в една от руско-турските войни (1768-1774 г.), при управлението на султан Абдул Хамид. Дарения направил турският военачалник Еген хаджи Мехмед ага паша, проявил се през войната.

Чешмата ще намерите на кръстовището на ул. „Съединение“ и ул. „Стефан Янев“ в кокетна градинка, под дебелата сянка на кестените, но може и да я подминете, защото по-скоро прилича на странна, правоъгълна къща от дялани варовикови блокове, дълга 7,20 м и широка 2,20 м, а покривът й отдавна покрит е с керемиди. Дор 3 м висока е чешмата. Стрехата й на 90 см протегната над нея, закриля корниз, пиластри и полуколонки в три полета и с връх са ориенталските извити арки с по трите си над тях розети. На север обърната е тази гиздосия, та мине ли човек по улицата, да я види. На теснината на страниците пък, са ниши две вдълбани, в хладината им отмора всеки да намери. Най-интересното, на османотурски, на седем реда в 28 полустиха, красиво написано е на мраморната плоча, що стои в средата. За прослава на благодетеля е то:

1 ред: Царят на царете на света Абдул Хамид, повелята на когото се изпълнява във всички страни. Небесният свод е символ на неговата мощ и земята е окъпана от неговата изобилна доброта.

2 ред: С ревността на истински пратеник на чистата вяра ощастливи държавата си и с милостивото си сърце насочи света по пътя на доброто.

3 ред: Бидейки негов чистосърдечен слуга, хаджи Мохамед ага паша направи този източник на чиста и свежа вода, издигнат срещу Ага капусу.

4 ред: Какъв извор е той, подобен на райския! Каква чешма, обилна като райската река! Постройката й е като на Едем, а водата й, като извора на вечната  младост.

5 ред: Той е рицар на бойното поле и колко пъти потопи сабята си в кръвта на враговете. И докара водата бистра като око, която тече навсякъде, за да напои всички.

6 ред: Бог, който изпраща влагата и плодородието, да утоли жаждата на чистото му сърце с вдъхновение. Неговият роб, надарен с дух, събра мислите си заедно със строителя и жадните.

7 ред: И като търсеха датата на свещената война, в извора на сърцето избликна без мъчнотии тази дата: „Бог да напои всички с тази чиста вода“ 1188 (= 1774 г.). Написал бедният Мохамед Есад ел-Исари, да има божията милост“.

Над четири каменни корита векове стои този надпис. Три медни чучура са изливали студената си вода в тях, за да утоляват жаждата на пътници и търговски кервани. Ала сега умряла е чешмата и жив е само споменът за младостта й.

Томбул джамия – най-голямата перла на стария Шумен

В най-ниското, там дето днес на ръб се пресичат широките улици „Генерал Столетов“, „Дойран“ и „Георги С. Раковски“, а нявга е бил старият център на града, там  е тя – Томбул джамия, най-голямата у нас и втора по големина на Балканския полуостров извън Турската държава. Построил я Шериф Халил паша, поклон пред баща си да стори. Легенди са останали, верни ли са не знам. Казват, че от близкото село Мадара било момчето и буйно било, та баща му все му повтарял, че от него човек няма да стане. Избягал Халил от вкъщи и се записал в армията, та чак до генерал паша връх стигнал. Върнал се на баща си да се похвали. Изпратил войници при него да го доведат. Те за престъпник бащата взели и с вериги при сина му го завели, а старецът казал: „Синко, паша си станал, ама човек – не си“. Осъзнал грешката си Халил паша, дълбоко се разкаял, зарекъл се най-голямата джамия да построи, бащиното си одобрение да получи и го сторил.

Шериф Халил Паша

Според друга легенда, в Цариград изпратил бащата сина си да се изучи и понеже будно било момчето, голям човек станало. Тази легенда ще да е по-вярна, че в историческото съчинение „Иззи тарихи“ от онова време за Шериф Халил паша написано е като за учен човек, високо образована личност с интереси в държавната администрация, науката, архитектурата и изкуството, и най-вече литература, поезия, поетика, краснопис. Съчинил и посветил касиди (религиозни песни) и исторически съчинения на везир Дамат Ибрахим Паша (министър-председател). Добър калиграф и поет с познания в религиозните и хуманитарните науки, приели го за член на „Ученото общество“ към двора на Султан Ахмед III, което се занимавало с преводи и коментари към арабски, персийски, латински и древногръцки съчинения. През 1736 година, след като изпълнявал поредица от високи длъжности във високата порта, бил назначен на висшия пост „кетхуда“ към везира, добил титлата паша и бил назначен последователно за валия в Айдън, Трапезунд, Инебахтъ (Лепанто), Белград, Агрибоз и Шумен и през 1740 г. започнал строителството на Томбул джамия, в памет на своя баща. Може тертипът за шуменската джамия от джамията в турския град Невшехир да е взел, че двете са досущ като близнаци. Само дето втората е петнадесет години по-рано строена (1726-1727 г.) от Дамад Ибрахим паша, споминал се през 1758 г., който кумир бил за Шериф Халил паша.

Голям ориенталски град станал Шумну (наричан тогава) след края на ХVI в. и трагичния завършек на Търновското въстание, когато в него по принуда се заселили много бежанци. Появили се двадесет и седем махали с две хиляди къщи и десет джамии извисявали минаретата си над тях. От онова време са градската часовникова кула (1740 г.) и красивата Куршум чешма (1744 г.) срещу двореца на пашата. Ров, дълбок десет лакти и широк дванадесет, и със землени укрепления обикалял града, през който се излизало през дванадесет порти.

Годините между 1718 г. и 1730 г., когато царувал султан Ахмед ІІІ, а посланик на империята в Париж бил Мехмед Челеби ефенди, останали в историята с наименованието „Ляле деври“ („Епоха на лалетата“). Повлиян и от Персия, в османската столица се създава жанрът шукуфе – флорален жанр с мотиви – цветя за украса, а формата на лалето се превръща в преобладаващ мотив. Период на разцвет било и стъпка към европеизация. И макар с десетгодишно закъснение, в този красив стил бил планиран и строежът на Томбул джамия. Очевидно и самият Халил Шериф паша е изповядвал новите идеи и не само джамия, цял архитектурен ансамбъл на 1730 кв. м площ построил като се започнало в 1740 г., та до 1744 година.

Най-голямата джамия в България

Спираме пред джамията и шапката ми буквално пада при опита ми да видя върха на минарето, цялото в тръбно скеле поради реставрация. Притиснало се е до северозападната част на централната сграда. Бялата му снага сякаш набодена е с дебели карфици, но те не могат да скрият гордата му осанка, проточила се 40 метра нагоре. Деветдесет и девет каменни стъпала на спирала трябва да се изкачат до красивото шерефе (балкона в горната му част, от който мюезинът призовава населението за молитва). Викалото му с традиционни класически, сталактитни форми е декорирано.

Избелени са каменните блокове на оградата и стените на джамията, а куполи и куполчета се перчат с новите си оловни шапки. Невярно е дето разправят, че строена е джамията с камък от дворците на старата Плиска и Преслав. Зидарията й толкова е фино прилепнала, че косъм не може мина през нея. Изследване доказало, че така е построена, че на земетресение от 7-а степен по Рихтер да издържа.

Влизаме през първата врата и попадаме в малък издължен двор, а отдясно стаите са административни, за мюфтийството. В тях някога се е помещавало началното духовно училище (мектеб).

Поправяме грешката си и влизаме през широката врата, която ни въвежда в тесен двор с плочници и колонади. Следва открито преддверие с пет купола и високи аркади в мавритански стил, което се поддържа от четири масивни мраморни колони. За миг си помислям, че съм попаднала в приказка на Шехерезада.

Над входа на молитвената зала, на мраморна плоча е издълбан надпис на османотурски език. В него поетът Ибрахим Намък възхвалява строителя на храма, с дата 21 рабиулеввел 1157 г. по лунния календар, което по слънчевия отговаря на 04.05.1744 г., когато е завършен строежът на джамията. Надписът е съставен от осем стиха и гласи следното:

1. Управителят на великото везирство, закрилник на всички, славен едноименник на онзи, който съгради свещения дом.

2. Честният, на два пъти почете с щастие и могъщество тази висока служба.

3. Той, който изпълнил важни верски държавни дела, изпълни обичая и е помощник на служителя на възвишения религиозен закон.

4. Надарен с чисто начало и щедрост, великодушният направи с делата си този град чист и пречист.

5. Изпълни се със светлина този красив храм, слънчев, здрав и с приятно очертание.

6. Колко е хубав този храм? Сграда, която омайва сърцето, подобна на Каабеи следва след него.

7. Наистина той изпълни божията повеля „Обичта към отечеството е самата вяра“. Милостивият бог да го възнагради щедро.

8. С похвално слово „Нимет“ постави една хубава дата: „Чистата джамия на Шериф е оживена като светлина.“

 Написал Ибрахим Намък. Сене 1157 (-1744 г.)

Насреща е входът към вътрешността на джамията. От двете му страни са врязани два михраба (ниши). Дебелата дървена порта има вид на съвсем нова, но по-късно ще научим, че е преживяла почти три хилядолетия. Тайната на консервацията й била в кисненето на дървения материал в големи трапове с животинска урина. Та по тази причина дървояди и плесен не са я засегнали до днес. Специфична била и мазилката с вар, а за стягане, колкото и чудно да е, било използвано олио.

Влизам с нагласата да видя големи красоти, но, о, какво разочарование!?! Цялата молитвена зала е опакована с найлони, стърчат железа, реставратори скърцат по дървеното скеле в опит да изкарат на бял свят оригиналната стенописна украса, кой знае кога, защо и от кого, замазана с тъмни бои. Други реставрират изписаните по стените знамения от Корана (айети) и слова на пророка (хадиси).

Очите ми свикват с приглушената светлина в залата и с удивление откриват по стените и тавана парченцата красота, които се промъкват между скелетата и опнатите найлони и смайват с яркостта и пищността си. По купола греят ярки фрески на кървавочервен фон. Коранът забранява да се рисуват хора и животни и затуй растения (от които не се добива алкохол), цветя, плодове и орнаменти в омайни плетеници красят стените. В топли червени, жълти, сини, оранжеви и зелени цветове са рисунките на неизвестния художник. И местата, където вярващите оставят обувките си, преди да стъпят на килима, дори и те са в толкова разнообразни и весели цветове, че ми заприличват на шкафчета от детската градина. Мимберът (мястото, до което свещенослужителят стига посредством девет стъпала), скрит зад дебела блажна боя, вече възстановен напълно, смайва като ажурно произведение на изкуството в стил „Лале“.

Пищна е украсата и на михраба (мястото на имама), и на по-малкия подиум (кюрси), от където имамът произнася беседа преди молитва.

 Уникална е тази джамия! Не случайно са избирани размерите й и по-късно ще разберете защо. В основата си залата е с квадратна форма, като четиристенна призма с размери 15 на 15 метра, която преминава в осмостенна призма, а над нея е кръгъл барабан с 16 пиластри, върху които лежи масивният купол, откъдето идва и името на джамията (томбул – купест, издут). Това редуване на трите обема в пропорции 4:8:16 предразполага към спокойното извисяване на сградата. Върху корниза на квадрата има 4 подобия на минарета, а по-горе в осмоъгълника са оформени 8 други по-малки минарета, всички покрити с оловни шапки. Отвътре куполът има формата на полусфера. Разстоянието от пода до него е 25 м. В ислямската религия той символизира небето. Поддържа се от четири масивни мраморни колони. Множеството глинени гърнета, вградени в стените и купола, създават изключителна акустика на залата. Колони с форма на сталактити са застанали край стените, вдигнали короните си нагоре.

Голям балкон (шерефе) със странични крила и поддържан от две колони, навлиза дълбоко в молитвеното пространство. Изкачват се стълбища в двата му края. Той е предназначен за жените. Под прозорците на купола има втори балкон. В украсата на стените е използван светлосив мрамор и дърворезба. Молитвената зала се осветява от четири пояса прозорци, като горните три пояса са с цветни витражи, през които слънцето прониква като цветни светлинни зайчета. По стените над първия ред прозорци са изписани хадиси (слова на пророка Муххамед), над втория ред прозорци са изписани аети (слова на Всевишния Аллах), а над третия ред прозорци са изписани традиционните имена Аллах, Муххамед и имената на четирите праведни халифа. И всичко изписано е на ръка!

В оформлението на екстериора и интериора има пластика и детайли в еклектична смесица от стилове – османски, западноевропейски барок и северноафрикански от Магреба. По пода на джамията при провежданите пет пъти дневно служби се разстилат големи килими.

Косъм от брадата на Мохамед

Около космите от брадата на Мохамед има легенди, които се предават между мюсюлманите. Те разказват, че бръснарят на пророка обръснал брадата му малко след смъртта му и тя се съхранява в двореца „Топкапъ“ в Истанбул. През годините, части от брадата били разнесения из целия свят. Така стигнали до далечни места, като джамията „Хазратбал“ в Индия и Тюменския музей в Русия, в различни места на България. Косъм има и в Томбул джамия. Мюсюлманите вярват, че помага молитвите им да стигнат до Аллах.

Поверието казва, че космите трябва да се показват само веднъж в годината, в деня, предшестващ свещената за мюсюлманите нощ на Кадир. Според вярванията, това е нощта, в която Аллах се явява на Мохамед и започва да му казва сурите на Корана. Празникът се пада на 27-мата нощ от Рамазана по лунния календар.

Медресето

Излизаме от молитвената зала, преминаваме под колони вляво и веднага попадаме във втория вътрешен двор, наречен „Аркаден“, чиито три страни са затворени от двуетажна сграда в пе-образна форма. Голяма и красива чешма с дванадесет чучура за ритуално измиване преди молитва, е заела центъра на вътрешния двор на медресето и вярва се, че водата й е свещена. В сградата на този двор се е помещавало медресето (средно и висше духовно училище) в дванадесет помещения, служили едновременно за класни стаи и пансион за учениците.

В медресето назначавали учител (дерсам), който да преподава три дни в седмицата с дневно възнаграждение от 20 османски акчета. Втори преподавател трябвало да обучава учениците по коранична рецитация в джамията два дни в седмицата, срещу заплата от 10 акчета дневно. Назначавали и трети учител с дневно възнаграждение също от 10 акчета, да обучава учениците в калиграфски умения. Занятията по краснопис се провеждали в библиотеката на комплекса.

Двама библиотекари се грижели за библиотеката. Главният библиотекар получавал по 10 акчета дневно, но бил и мукавит. С помощта на астрономическия уред астролаб трябвало да определя точния час на петкратната мюсюлманска молитва.

На втория етаж е библиотеката на джамията с над 5 000 тома религиозна литература на арабски и персийски език. Там има книги по всички науки и на всички големи писатели суфи – Мевляна, Фирдоуси, Хафез и др. Библиотеката е подбирана така, че той Халил паша, да създаде всестранно образовани хора, възпитани в дух на толерантност и културна свобода, която да им даде по-широк поглед върху света. Вероятно идеята му е била създаването на култов център, в който да се подготвят посветени, за да разпространяват идеите на разбирателството, толерантността и любовта към хората. Тук са се пазили и много ценни произведения, като един от четирите пълни екземпляра „География“ на арабския географ Абу Абдуллах Мохамед ал Идриси (прочут пътешественик от XII век), написал това съчинение през 1556 г. по поръчка на краля на Сицилия – Рожер II. Книгата имала 403 страници със 70 географски карти. Поради изключителната им ценност те се съхраняват в народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в столицата.

Учението на суфите

Понеже стана въпрос за суфите, дадох си сметка, че без да съм познавала философията им, аз съм техен последовател. Суфите са част от древна традиция, чиято основна идея е, че хората са равни, религиите са равни и трябва да има разбирателство между тях, за да се открие общото начало и дълбоката мъдрост за веротърпимост и разбирателство. За суфите няма никакво значение каква религия изповядваш, важно е да вярваш, че има един Бог. Те изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесието на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Суфите сами се наричат „хора на времето“, т. е. хора, живеещи в настоящия миг. Миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува. Същината на теософския суфизъм се съдържа в хадиса (твърдението): “Аз бях скрито съкровище и исках да ме намерят“.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма и най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век.  След ХVII век се „скрива“, но остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството и доказателство за това са трите каменни плочи в двора на началното училище на Томбул джамия. На тях е гравирано Световното дърво, чиято корона представлява

Печата на Соломон

с вписани в него петлистна и шестлистна розети, от лявата страна на звезда, в която е поместен слънчев символ – осемлъчна свастика. И още много други символи, смятани за масонски, са изобразени в изобилие във вътрешността на джамията. Не са ли те послание на строителите и благодетеля Халил паша, финансирал строежа? Високопоставеният турски военен и административен деец, дарил парите и починал през 1752 г. на път за Босна, където е трябвало да стане управител на областта? Не е ли бил той поклонник на традициите на суфите и начеващото масонство в мюсюлманската империя през XVIII в.?

 Отново ще се върна към размерите на храма: 15 на 15 в основата си, куполът му се издига на 25, а височината на минарето е 40 м. Пропорции, които съставят съотношения, отговарящи на Златното сечение, хармоничната пропорция, използвана в архитектурата на Древен Египет и във всички сфери на живота и изкуството на Древна Гърция.

Истински шок предизвикват други закономерности: числата на джамията повтарят важни събития от житието на Мохамед – той се жени за Хатиджа на 25 г., която е с 15 г. по-възрастна от него и два пъти е оставала вдовица. На 40 г. пророкът започва да чува гласа на архангел Джибрил (Гавраил), който му диктува сурите на корана.

Преди три века строители, благодетел и художник са изградили мюсюлмански храм, в който са вградили своята връзка с масонството и посланието за диалог между посветените, независимо от религиозната им принадлежност. От създаването си досега, джамията Шериф Халил паша (Томбул джамия), най-голямата перла в короната на град Шумен, е отворена за молитва всеки ден. А и потокът от туристи към нея не секва, че „хората са равни, религиите са равни и трябва да има разбирателство между тях“.

23.07.2018 г.                              Видях, научих и записах:

Нина Кръстева – Дудова

Автор: Нина Кръстева – Дудова  
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата България или писани от Нина Кръстева – Дудова – на картата:

Другата България и Нина Кръстева – Дудова

Booking.com