Европейската комисия призовава България да спазва правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия реши днес да открие процедура за нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на България и още 18 държави членки, тъй като не са предоставили пълна информация относно начина, по който преразгледаните правила на ЕС за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024) се транспонират в националното законодателство. Държавите членки трябваше да включат тази директива в националното си законодателство и да уведомят Комисията за мерките за транспониране до 17 юли 2021 г.

Директивата относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, приета на 20 юни 2019 г., има за цел  огромният и ценен набор от данни, генерирани от публични органи, да бъде на разположение за повторна употреба. Директивата стимулира разработването на иновативни решения, като например мобилни приложения, насърчава прозрачността чрез предоставяне на достъп до публично финансирани научноизследователски данни и  подкрепя новите технологии, вкл. изкуствения интелект.

Проект за наблюдение на собствеността на медиите, Euromedia Ownership Monitor

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Започва финансиран  от ЕС проект за наблюдение на собствеността на медиите – Euromedia Ownership Monitor EUROMO. Обзорът на собствеността върху медиите, координиран от Залцбургският университет, ще предоставя база данни разпределена по държави, съдържаща информация относно собствеността върху медиите. Също така ще бъдат систематично оценявани съответните правни рамки и ще се идентифицират възможните рискове за прозрачността на собствеността на медиите.

Мониторингът ще бъде в основата на оценката на политиките и регулаторните мерки и инициативи, насочени към подкрепа на свободата и плурализма на медиите. Той ще установи къде се намира собствеността върху медиите, като по този начин ще повиши видимостта на проблемите, свързани с потенциалната концентрация, и по този начин ще повиши разбирането за медийния пазар. Размерът на подкрепата от ЕС за проекта е 1 милион евро, а проектът се очаква да продължи до септември 2022 г. Бенефициерите на този пилотен проект бяха избрани след покана за представяне на предложения, насочена към заинтересованите страни, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище. Освен това през следващите седмици ще бъде публикувана втора покана за представяне на предложения.

Тази инициатива е част от по-широки усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Съобщението на сайта на водещия университет Paris Lodron University of Salzburg | Department of Communication Studies / Univ.-Prof. Dr. Josef Trappel.

Венелин Петков и Антон Хекимян vs Валери Симеонов, първа инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

Мартин Заимов, ПСА и свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Част от публикация в Дневник:

Банкерът и бивш кандидат за кмет на София Мартин Заимов е бил задържан от полицията тази сутрин, след като е боядисал с бяла боя част от надписа на Паметника на съветската армия в центъра на града. Освободен е около 14 ч., съобщи самият той пред “Дневник”. Заимов е част от гражданска инициатива за преместване на паметника, като заяви, че акциите ѝ ще продължат. Целта е монументът, който е държавна собственост, да освободи пространството в общинския парк “Княжеска градина”. Мястото му според Заимов е в Музея на социалистическото изкуство.

“Българската съдебна система, в това число и прокуратурата показва еволюция, тъй като квалифицира деянието като политическо изразяване. Щастлив съм и смятам това за много ценно”, каза Заимов пред “Дневник”. Допълни, че поради това да бъде арестуван е безсмислено. “Кой ангажира толкова полицаи, имаше близо 10 полицаи, освен тези в полицейското управление”, попита Заимов. Единствено той от организаторите на акцията е бил задържан, като според него причината е, че е пристигнал малко по-рано от останалите.

“Важно е да възстановим достойнството на българите, а не да имаме фиктивно такова, което произвежда чудовища. Не може подобен насилнически паметник, символ на режим, определен за престъпен със закон, да стои в центъра на София”, обясни тезата си той, като добави, че в надписа върху паметника има три неистини. Там има три лъжи в едно изречение. Първата е, че Съветската армия ни е освободила. Името й е Червената армия. Съветската армия възниква след войната. Преди това се казва Червената армия и това не е за подценяване, а е свързано с еволюцията на сталинизма. Това има значение за наличието или загубата на свобода”, каза внукът на ген. Владимир Заимов. Втората лъжа е “признателният български народ”. За времето си може това да е било актуално, но в днешно време да го пише, при това със златен шрифт, е проява на огромно малодушие у възрастните хора, защото, ако попитате младите, които се забавляват около паметника, за тях той е на тези, които са ни освободили от турско робство. Не може да има надпис в центъра на града с невярно съдържание, който накърнява достойнството на всеки, който минава отпред и знае за какво става дума. Третата лъжа е, че армията ни е освободила. От 2 септември 1944 г. имаме ново правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия. Българската армия не е водила битка със съветски войски, те й обявяват война. Овладяват държавата.

Заимов смята, че Столична община като минимум трябва веднага да сложи надпис, който да описва историята на паметника, кога и защо е изграден, колко струва окупацията на България, защо е окупирана, кога ѝ е обявена войната. “Дори това не поиска Фандъкова да го направи, не мога да кажа защо, не мога също да кажа кой инструктира българската полиция да прави това, което прави”, коментира той.

Исторрията има връзка с предходни истории, свързани с този и  с други паметници  – и с правото на свободно изразяване на мнение, чл.10 ЕКПЧ, вж Ханджийски срещу България.

По-специално е важно това, което казва Заимов, за еолюцията на българската съдебна система, в това число и прокуратурата  – тъй като квалифицира деянието като политическо изразяване.

Не става ясно – но вероятно това е основанието  да  го освободят без повдигане на обвинение и пр., каквато практика имаха.  (325 НК).

Как се пише: неуточнен или не уточнен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неуточнен, също и неуточнена, неуточнено, неуточнени.   Клиничната диагноза, с която децата са приети в болницата, е бактериална чревна инфекция с неуточнен произход. Мястото, където се е състояла Пелагонийската битка през септември 1289 г., остава неуточнено. Северна Корея е изстреляла ракета с неуточнени засега параметри. Частицата не се […]

Как се пише: стрък или стърк?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише стрък, мн.ч. стръкове. В едносричните думи обикновено се пише -ръ-, а не -ър-. Трябва ми само един стрък пресен лук за рецептата, но ще се наложи да купя цяла връзка. Мечото грозде се бере в сухо и слънчево време, като се отрязват целите стръкове на растението.

Препоръка на ЕК за безопасност на журналистите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16.9.2021 г. Европейската комисия прие C(2021) 6650 Препоръка относно осигуряването на защита, безопасност и овластяване на журналисти и други заети в медиите професионалисти.  

Текстът включва много препратки към съответните стандарти на Съвета на Европа, по -специално Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Държавите  се призовават да въведат механизми за бързо реагиране, които ще допринесат u за изпълнението на препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2016) 4 на Комитета на министрите към държавите -членки на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.

Council of Europe Recommendation CM/Rec(2016)4 of the Committee of Ministers to member States on the protection of journalism and safety of journalists and other media actors

EС: Законодателен акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Акцент в годишното обръщение на председателката на ЕК беше обявяването на намерението на ЕК да изготви проект на законодателен акт за свободата на медиите.

Ето тази част от речта   за състоянието на Съюза:

Уважаеми членове на Парламента,

Нека накрая погледнем към една свобода, която дава глас на всичките останали свободи — това е свободата на медиите.

Журналисти и журналистки биват нападани просто защото си вършат работата.

Някои биват заплашвани и пребивани, други — убивани. Това е трагедия. Насред нашия Европейски съюз. Бих искала да спомена някои имена. Дафне Каруана Галиция, Ян Куцяк. Петер де Фрийс.

Подробностите на техните истории може да се различават. Но те всичките имат нещо общо: те всички се бореха за нашето право на информация. И умряха за него.

Информацията е публично благо. Трябва да защитим журналистите, които са хората, създаващи прозрачност.

Ето защо днес представихме препоръка за подобряване на защитата на журналистите.

Трябва да спрем тези, които заплашват свободата на медиите. Медийните дружества не са просто каквито и да е търговски предприятия.

Тяхната независимост е от съществено значение. Ето защо Европа се нуждае от законодателен акт, който гарантира тази независимост.

Следващата година ще представим точно такъв законодателен акт за свободата на медиите.

Защото, когато защитаваме свободата на нашите медии, ние защитаваме и нашата демокрация.

ЕС: Курс към цифрово десетилетие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията предложи Курс за цифровото десетилетие — конкретен план за осъществяване на цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г. Предложеният Курс за цифровото десетилетие ще съдържа практични решения за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Създава се рамка за управление въз основа на годишен механизъм за сътрудничество с държавите членки за постигане на целите за цифровото десетилетие в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги на равнище ЕС до 2030 г.

За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за наблюдение на напредъка въз основа на подобрен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Комисията първо ще разработи прогнозни криви за ЕС по отделните цели заедно с държавите членки, които на свой ред ще предложат национални стратегически пътни карти за постигането им. Всяка година Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ с цел:

  • представяне на отчетените резултати в областта на цифровите технологии спрямо прогнозните криви;
  • отправяне на конкретни препоръки към държавите членки за постигане на целите за 2030 г., отчитайки обстоятелствата в отделните страни.

От сайта на ЕК:

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза: Курс за цифровото десетилетие

Информационен документ — Курс за цифровото десетилетие

Представяне — Курс за цифровото десетилетие

Предложение за решение относно Курс за цифровото десетилетие

Работен документ на службите на Комисията

Цифров компас

Image-1

Тексас срещу деплатформизацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.