ЕСПЧ: погрешна идентификация на лице, заснето на обществено място

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vučina v. Croatia

Списанието Gloria публикувало снимка на г-жа Вучина, направена по време на популярен музикален концерт в Сплит. Под снимката списанието е добавило надпис, че това е съпругата на кмета на Сплит.  Вучина иска от списанието поправка, но не получава отговор.

След като в Хърватия не успява да получи удовлетворяващ я отговор на жалбите й, Вучина се обръща към Съда за правата на човека и твърди, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ – защита на личния живот. В жалбата се твърди, че медията не е спазила професионалните стандарти, не е проверила информацията, впоследствие не са поправили грешната информация и не са се извинили.

Съдът:

За да възникне казус, по който е приложим  член 8 от ЕКПЧ,  ситуацията, засягаща личния живот на определено лице  трябва да достигне определен праг на тежест или сериозност.

За да прецени дали това е така, в случая   ЕСПЧ взема предвид следните критерии:

  • начинът, по който е получена снимката;
  • естеството на публикацията;
  • целта, за която е използвана снимката и как би могла да бъде използвана впоследствие;
  •  последиците от публикуването на снимката за кандидата.

Заснемането  на обществено място и последващото  публикуване на снимката не представляват проблем съгласно член 8 от ЕКПЧ. Проблем е погрешното посочване на името, объркването на идентификацията – в случая объркване със съпругата на кмета.

ЕСПЧ е на мнение обаче, че снимката не засяга доброто име на Вучина и  – въпреки че  издателят на Gloria неоснователно е отказал да предостави право на отговор  и поправка – Съдът не  установява твърде сериозна намеса в личния й живот.

Тъй като ЕСПЧ не е в състояние да установи, че фалшивото впечатление, създадено от публикуваната снимка, е обективно способно да създаде отрицателно обществено възприемане на г-жа Vučina и следователно не повдига въпрос в рамките на  член 8 от ЕКПЧ,  ЕСПЧ  отхвърля жалбата на г-жа Vučina като недопустима ratione materiae.

 

 

Let it be за БНР – Радио Пловдив

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на Радио Пловдив

Интернет страницата на Радио Пловдив спря обновяване на съдържанието си от 19.12. 2019 година. Отлаганите дълго време финансови въпроси и натрупаните от това проблеми доведоха до вземането на това решение.

Отговорността за случилото се размива между местното и национално ръководство на радиото.

От сайта на Радио Пловдив:

В предаването „Преди всички“ бе прочетено второто отворено писмо на екипа на Радио Пловдив, в което се обяснява защо след един месец все пак е възобновено публикуването на актуална информация и интервюта на сайта на радиото.

В интервю за „Хоризонт“ Неда Велкова разказа, че представители на ръководството на Радио Пловдив и на протестиращите са имали среща с и.д. генералния директор и УС на БНР в навечерието на конкурса за Генерален директор, поради което никакви ангажименти от страна на ръководството не са поети.

Как ще продължат преговорите с новия директор зависи от него, но смятаме, че това трябва да е една от първите му задачи. А от резултатите на преговорите ще зависи какво решение за бъдещи действия ще вземе Общото събрание на Радио Пловдив.

Как се пише: конюшня или конюшна?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише конюшня. Крепостта, ботаническата градина и старата конюшня в „Евксиноград“ вече са в автентичния си вид. Един войник пое юздите на запъхтения кон и го поведе към конюшнята.

От кой род е съществителното име глъч?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Съществителното име глъч е от женски род; членувана форма глъчта. Щъркелът не се смущава от глъчта на децата, нито от автомобилите – той е зает да оправя гнездото си. Веднъж морският цар Нептун, който след дълга и уморителна разходка се унесъл в сладка следобедна дрямка, се събудил от силна глъч.

Как се пише: жътва или жетва?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише жътва. Преди 2002 г. формите жътва и жетва бяха дублети, но сега правилен е само първият вариант. Жътвата на ечемика в област Стара Загора е приключила със среден добив 410 кг/дка. Усилна жътва кипи из равното Софийско поле.

Как се пише: шушутаж или шушотаж?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е нормиран изрично. Съветваме ви да пишете шушутаж (’устен превод на ухо’). Думата е заета от френски – chouchoutage (’шепнене, шепот’). Този устен превод, при който преводачът шепне на човека, на когото превежда, се нарича шушутаж. Шушутажът се използва най-често при политически преговори и делови срещи.

Lessig v The New York Times Co: засягане на доброто име

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Джефри Епщайн е американски финансист с обвинение за сексуален трафик, който наскоро се самоуби в затвора. Бяха изнесени факти, че Епщайн е финансирал научни звена, включително MediaLab  на MIT с 800 000 долара. Позициите по случая се разделиха: доколко приемливо е всяко финансиране за научни цели.

Лорънс Лесиг, известен харвардски професор по право и автор на Криейтив комънс, в някаква степен и вид е изразил подкрепа на решението да се приеме финансиране, или поне  Ню Йорк  Таймс  информира за такава позиция.  Сега проф. Лесиг смята, че отразяването е некоректно и завежда дело срещу медията.

Ето за тази статия става дума.

Широк отзвук днес в американските медии, историята в The Verge

Съд на ЕС: Необоснована намеса в основните права, защитени с Хартата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по  Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).

По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон  е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.

Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество,  получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати   декларация до компетентния съд по своето седалище  и да предостави определени данни.   Регистърният съд  вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]

Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:

–        Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.

–        Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]

Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]

Генералният адвокат:

Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]

Ето защо следва да се изясни:

  •  дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
  • ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
  • накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]

Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]

Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]

Намеса, която надхвърля необходимото

Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]

Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му)  ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]

Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]

Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]

Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]

Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]

Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]

Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]

Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]

За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]

По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да  приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.

 *

Заключението съдържа разсъждения, освен другото,  по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)

 

В България всеки може да каже каквото си иска: пет години по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди пет години – на 12 януари 2015 – Нова телевизия, все още с Ани Цолова и Виктор Николаев в студиото и Миролюба Бенатова от Париж, излъчва това интервю с министър – председателя:

Бойко Борисов: В България всеки може да каже каквото си иска

Пет години по-късно Ани Цолова и Миролюба Бенатова ги няма в медиите, но миинстър- председателят е същият, и тезата му е същата:

“Свобода на медиите има и то в пълен размер”

 

Борисов повтори тезата си, че не се меси в редакционната политика и никой скандал не е бил премълчан от медиите в България. Той заяви, че протестира срещу държавното радио БНР като не ходи да дава интервюта там, а в държавната БНТ се появява само в обзорното политическо предаване “Панорама”.

 

Водещ: Стана ли дума на срещата ви с Тръмп, че имаме проблем със свободата на словото и с върховенството на закона?
Бойко Борисов: Точно обратното. Аз го гледах с истинско съжаление…
Водещ: Кого гледахте със съжаление?
Бойко Борисов: Президента Тръмп и неговите медии как викаха, как крещяха, как се бутаха, как се биха. Аз не искам да виждам това в България. Това не е правилното за мен. А свободата на медиите в България е толкова голяма, че ако вие ми кажете една тема, едно нещо, което не е било отразено в българските медии и не е стигнало до бял свят, една тема, едно събитие, нещо лошо, негативно.

И на Йордан Цонев тезата е същата:

Аз като политик казвам, че има свобода на медиите, защото никой не ме е ограничил да казвам каквото искам и да ходя навсякъде да говоря по медиите

И на Вежди Рашидов:

Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.

Как се пише: биоенерготерапевт, биоенерго-терапевт или биоенерго терапевт?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това съществително име се пише слято – биоенерготерапевт, мн.ч. биоенерготерапевти. В лечебната практика на всеки биоенерготерапевт основното средство за лечение на пациентите е биоенергията. Патентният данък за гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти варира от 2000 до 5600 лв.