Да кажа ли нещо банално за Перлата на Адриатика? Не, няма да казвам, ами четете направо:)
Дубровник по Великден

Пристигаме в Дубровник в навечерието на Великден, преизпълнени с емоции от посещението ни в Черна гора. Времето е топло и приятно – само за разходка по крайбрежната ивица, която тук-там е осветена от някой светлоразпръсквач под формата на лампи и заведения. Тъй като новите преживяваният по-често изпълват хората с енергия, вместо да им я отнемат, ние решихме, че имаме достатъчно сили да разгледаме нощен Дубровник, преди да разгледаме с подробности хотелската си стая.

За Дубровник бях чувала много и все страхотни неща и имах огромно желание да посетя този град. За съжаление попаднах там малко преди началото на сезона и първото ми впечатление направо разпердушини всичките ми високи очаквания. Излизайки от хотела и потегляйки тържествено по централната алея, се натъкнахме на нови строежи, които загрозяваха гледката неимоверно, а и затрудняваха движението – все пак за една уличка говорим. В продължение на няколко минути не срещнахме нито един човек, а аз очаквах да се препъваме в туристи и хървати на всяка крачка. Заведенията почти не работеха, а от тези, които още не бяха затворили, се чуваха шепнещи тихи гласове на изморени хора, които си пиеха вечерните питиета. Цялото това затишие толкова контрастираше с цветния и шумен ден, който бяхме прекарали, че се запитах какво толкова ще намерим да правим през останалите 3 дни в този скучен град…

[caption id="" align="aligncenter" width="540" caption="Дубровник"][/caption]

Не знам за вас, но моето първо впечатление винаги се оказва погрешно – както за хора, така и за градове. На другата сутрин нещата дойдоха на мястото си веднага, щом потеглихме с автобуса за една бърза фото разходка. А още по-добре стана, когато групата ни беше пусната да се разхожда свободно из града след кратко въведение в историята на Дубровник от страна на младата ни екскурзоводка. Изключително любопитен за мен се оказа фактът, че главната улица в стария град на Дубровник – Страдун – всъщност е изкуствено запълнена водна ивица. В историята на града могат да се срещнат къде по-вълнуващи исторически факти, но всеки се впечатлява от различни неща, както знаем. Затова не мога да ви преразкажа всичко, което ни беше споделено, а само някои откъслячни спомени, че Дубровник е бил под силно италианско влияние, че по време на Османската империя е откупил независимостта си с подкупи и като цяло не се намесва много-много във военни действия, а през 1991 е бомбардиран и претърпява поражения, за чието преодоляване по-късно ЮНЕСКО оказва подкрепа.

[caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Дубровник"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="По улиците на Дубровник"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Романтика"][/caption]

За да изтрия всякакво съмнение, че Дубровник не ми се е харесал, веднага
трябва да заявя недвусмислено и кратко: аз харесах Дубровник.
И тъй като започнах с голямото си разочарование от този град, чувствам се длъжна да защитя настоящето си твърдение като изложа фактите. Харесвам този град, защото носи многовековна история; защото е красив и изпълнен със свеж аромат на морски вятър и цитрусови дървета; защото има милион места, на които можеш да се разхождаш – вътре и извън крепостните стени; защото има удобен градски транспорт; защото е спокойно; защото можеш да се запилееш из улиците на стария Дубровник, да поседиш на някоя фасада, да влезеш в нечий двор, без дори да си осъзнал това, понеже няма ограда; защото е помислено за всичко и да си турист там си е истинско удоволствие. Но нека уточня нещо важно: удовлоствие е да си турист, но да имаш доста валута в джоба. Ще дам следния пример, за да прецените: първия ден обмених към 100 евро. Тези пари, обърнати в местна валута, можех да профукам само за един обяд или чифт маратонки – от най-евтините. Всичко в Дубровник – от кафето, през яденето и сувенирите, та до по-масивните подаръци, е адски скъпо. Поне за хората с нормални доходи в нашата държава. Парите също така са тази малка, но важна подробност, която обединява хърватите, туристите и техните взаимоотношения. Това май навсякъде е така, но беше изключително забавно да гледам хърватски келнер в хотел, който изглежда и се държи като английски иконом от началото на 19-ти век… Излишно е да ви казвам, че след като ние не поръчвахме, той не ни слушаше и така нашите топли взаимоотношения така и не успяха да се реализират.

Четете по–нататък>>>