Не веднъж съм забелязвал, че в България може да имаме много "десни", но малко демократи. Това излезе добре наяве и покрай драмата с подкрепения от Радан Кънев гейпарад.

Много от българските "десни", които познавам, са големи антикомунисти, но искат твърда ръка и масово харесват премиер, който наказва, уволнява, взема сам решения и разбира от всичко. Те искат повече"държава", регулации, забрани, намеса в икономиката, ограничаване на свободата в името на имагинерна сигурност и т.н.

Разбира се, не искат и гейпарад. Така, без да се досещат, отново влизат в противоречие с демократичната си самооценка, защото, както пише историкът Михаил Груев, тъкмо фашистките, националсоциалистически и комунистически режими през 20 век обявяват кръстоносен поход срещу хомосексуализма във всичките му проявления. В хомосексуалността те привиждат един от враговете на новия морал и новия, по-съвършен тип човечество, който се опитват да изградят.

Щом са толкова против гейовете, дали българските "десни" биха се идентифицирали с мерките на предишния комунистически режим? Като Наказателен закон от 1951 г. , чийто член 176 казва: „За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години"? Или пък с четирите групови съдебни процеса – през 1961, 1964, 1974 и последният – през 1981 г., срещу представители на културния елит в страната, заподозрени в хомосексуалност?

Изглежда много от "десните" не искат парад, но им е мъчно за някогашните манифестации. С тази разлика, че искат знамената да са сини, а не червени. С такъв електорат, силна "дясна" партия не се създава. За това днес имаме ГЕРБ.