Над средното:

• Дерсу Узала (Дерсу Узала; 1975)
  Интересен експеримент – и като продукция (Куросава насред творческа криза и Мосфилм в средата на застоя), и като сюжет (нанайски скитащ ловец и представител на предреволюционната руска средна класа насред пущинака на Манджурия в зората на руската колонизация; фонът са малко руски цървули и няколко китайци – съвсем по Гумильов в ролята на варварите). С чувство за мярка историята успява да избегне русоистката назидателност на подобни сюжети.
  Но това, което вади филма над чертата ми, е историческата ирония, останала извън сюжета. Когато е писал книжките си, Арсениев надали си е мислил, че и той, като главния им герой, е част от общност, която предстои да бъде смачкана – малко след смъртта му комунистите разстрелват жена му, а дъщеря му помъкват „из Сибири в Сибирь“.
• Дневникът на един селски свещеник (Journal d’un curé de campagne; 1951)
  Бресон, който е сред любимите ми режисьори (съвместимост, някаква), има и няколко по-добри неща, но и този филм си струва.

Поносими: Стреляйте по пианиста (Tirez sur le pianiste; 1960), Червената брада (赤ひげ; 1965), Любовта в града (L’amore in città; 1953), Кафе и цигари (Coffee and Cigarettes; 2003), Кагемуша (影武者; 1980), Г-н Смит отива във Вашингтон (Mr. Smith Goes to Washington; 1939), Ран (乱; 1985), Проклетият Лийдс Юнайтед (The Damned United; 2009), Горещо пладне (1966), Сделката на доктор Парнасъс (The Imaginarium of Doctor Parnassus; 2009), Додескаден (どですかでん; 1970), Токио! (Tokyo!; 2008).

Фира: Духът на кошера (El espíritu de la colmena; 1973), Шепа прах (Младите Дали, Лорка, Бунюел) (Little Ashes; 2008), Шунка (Jamón, jamón; 1992), Сънища (夢; 1990).