Skip to content
Красимир Стоев

 Милош Форман срещу Стенли Кубрик

   от Красимир Стоев


Нееднократно съм споменавал, че на едно от челните места в класацията ми за режисьори е заето от Стенли Кубрик. Едно от много по-задните е за Милош Форман.

Двамата режисьори имат много известни филми. Например, съмнявам се, че има много хора, които не са гледали Коса или поне не са го чували като заглавие. Също така, сигурен съм, че не са малко и хората, които не са гледали или чували Широко затворени очи. Разбира се, последния филм е толкова добър, че дори идиотите, които го гледат и се хилят при вида на голо женско тяло не разбират колко голяма подигравка е за тях.

Всичко е тип-топ, както се казва. Двама много известни режисьори. Но забелязвам едно леко съревнование. Или по-скоро много добра подигравка. Вече сигурно много от вас се досещат, че “войната” е подхваната от Стенли Кубрик. Какво имам предвид ли?

Полет над кукувиче гнездо (сниман в 1975) е слаб опит за интерпретация на едноименната творба на Кен Киси. Напълно сбито резюме: филмът разказва за живота на един престъпник (най-вече комарджия), който иска да намери малко спокойствие от тежката физическа работа в затвора, като напълно убеждава правителството, че е луд. По тоя повод, той бива изпратен за лечение в “Кукувиче гнездо” — т.нар. приют за душевно болни. Тъй като е свободолюбив, той прави каквото си пожелае. Буквално. Във филма Старшата сестра е представена като системата. Не са засегнати машините, няма дори бегло споменаване на мъглата. Макмърфи постоянно се бори, но като награда за своите борби, той получава тъпи погледи, лоботомии, репаративни терапии, а накрая просто Системата му реже парче от мозъка. Така той става безмозъчен. В много широк смисъл на думата. Накрая той има последовател. Бромдън* успява да вдигне каменния блок и бяга. Толкова за сюжета. Джак Никълсън играе главната роля, т.е. Макмърфи. В крайна сметка — Кен Киси харесва филма изключително много. Съгласен съм, че трябва да има интерпретация, която да си е лично на режисьора, но Милош Форман прави няколко основни грешки:

- не изгражда образите на героите докрай
- не изгражда образът на Системата
- не екранизира жестоката борба, която Макмърфи води, за игра на карти в банята
- не успява да улови момента, в който Бромдън вдига каменния блок и чупи прозореца, който го води към свободата
- не споменава за техниците
- не казва и дума за мъглата

Но пък филмът му има и плюсове:

+ пресъздава по прекрасен начин “гледането” на телевизия (тук се добавя още едно качество в образа на Макмърфи — пропагандист)
+ за масовата публика филмът е изключително лек и неангажиращ за повече от 24 часа

Един филм по толкова важна книга не може да бъде толкова осакатен, не мислите ли?

От друга страна, Стенли Кубрик прави интерпретация на Сиянието на Стивън Кинг. Филмът носи същото заглавие, но е сниман в 1980 година. Главата роля отново се играе от Джак Никълсън, а главният герой пък е негов съименник по малко име. Краткото резюме би звучало така: писател акохолик иска да пише на спокойствие. Получава предположение да работи като пазач в хотел на забравено от бога място. Той взима семейството си. Синът му има въображаем приятел (Тони), с когото си говорят. От там нататък започват да се случват много странни неща. Стивън Кинг не харесва филма. Дори го нарича “несмислен и слаб”. Понеже трябва да съм малко или много обективен, ето какво (според мен) не му достига на филма:

- не е засегната надълбоко темата за отношението баща-майка и баща-син-майка
- на моменти има преиграване и пресилване на напрежението
- пишещата машина е изтъркана от употреба по разни книги и филми (можеше да пише на листи)
- момента с голата жена в банята трябва да бъде отрязан, колкото и за широка публика да е правен филма

Но плюсовете са му:

+ правилен избор за герои (особено жената на Джак – в десетката; скумриеста, но невероятно чаровна)
+ страхотна музика

От написаното дотук можем да стигнем до следните изводи:

- Двата филма са по книги
- Кен Киси харесва филма, докато Кинг не одобрява никак
- Филмът на Кубрик е сниман пет години след филма на Форман
- Главният герой е един и същ
- Филмите са известни и са предназначени предимно за масова публика**
- Ще се гледат и дискутират години наред

Нещо, което не съм споменал е, че “Полет над кукувиче гнездо” прави фурор на Оскар и Златен глобус, което не се случва на творбата на Кубрик. “Малките закачки” и приликите във филмите:

- Кубрик избира за главен герой Джак Никълсън
- Джак Никълсън играе ролята на луд и в двата филма
- В “Сиянието” играе Скатман Кротърс в ролята на “домакин” (най-общо казано). Този актьор играе и едно от “черните момчета” в “Полет над кукувиче гнездо”
- В “Сиянието” Джак пуши цигари Lucky Strike, каквито пуши и Макмърфи в “Полет над кукувиче гнездо”

Май не са нужни кой знае колко още неща за изброяване, но нека минем към финалната част на първото сравнение:

Едно не може да се отрече. Джак Никълсън е правилният актьор за изиграването на луд. Ето как изглежда най-добрата сцена в тази роля в “Полет над кукувиче гнездо” на Форман:

[youtube eHC1cnHSh6k 853 505]

Това пък е сцената на лудост в “Сиянието” на Кубрик. Отново Джак Никълсън:

[youtube WFnCLenXkoA 853 664]

Оттук, сами може да си направите изводите и да заключите кой от двамата режисьори прави по-мъдър избор за употребата на Джак Никълсън на правилното място.

Щеше ми се да напиша и обясня и за другата част от войната. КОСА срещу ПЪЛНО БОЙНО СНАРЯЖЕНИЕ, но това ще стане може би по-натам във времето.

А вие как мислите? Кой се е справил по-добре? Кой от двата филма харесвате повече?


*Бромдън — по всяка вероятност може да пиша името му грешно.
** масова публика — Мина има най-доброто обяснение за правилен филм: плоска история на повърхността, а за мислещите — дълбаене надолу