Slash издаде първия си солов албум, наречен естествено и просто… Slash. Без да е крайъгълен камък или повратна точки в историята на рок музиката, Slash (2010) се набива в очи с две неща:

Първо, с изобилието oт звезди от различни поколения в рока. За да се случи този чудесен албум, в студиото са драли гърла старчета герои като Ян Астбъри (The Cult), Ози Озбърн, Леми (Motorhead) и Иги Поп и доскорошни (в сравнение с ветераните) момчурляци  като Крис Корнъл (ex-Soundgarden, ex-Audioslave), Андрю Стокдейл (Wolfmother), Кид Рок и други…

Второ, с впечатляващо добрата форма на Слаш. Безкомпромисен и верен на себе си, човекът с цилиндъра е създал чистокръвен рокендрол албум. Искрен и грубовато лиричен, Slash 1 ще се понрави на всеки,  влюбен в рока, неподвластен на мейнстийм чупките, рока, който няма възраст и сезон.

По-конкретно? ОК, албумът предлага меломанска наслада от въвеждащото Ghost с Ян Астбъри, през Crucify the Dead с Ози, буйната Doctor Alibi с Леми, Promise с Крис Корнъл, By the Sword с австралиеца Андрю Стокдейл, We’re Gonna Die с Иги Поп, та чак до Nothing to Say с Ем Шадоус… Старото другарче от G’n'R и Velvet Revolver Дъф Маккаган набива бас в инструментала Watch This. В полу-баладата I Hold On Кид Рок се справя учудващо (за мен) добре. Да не пропусна добрите изяви на Майлс Кенеди (единственият, изпял две песни в албума).

Общото между 14-те композиции са високото качество и успешното аранжиране на всяка отделна песен към стила  и възможностите на съответния певец. Споени от майсторското свирене на Слаш, те престават да бъдат търговски продукт. Те са плътта и кръвта на рокендрола.

——————–

Оценка: 3/5