19:00 часа. Ориентирам се към приключване на работа и “търкаляне” към къщи. И настроението ми тутакси се сговнява, защото се сещам за ОНЯ мост. Който е на бул. “Андрей Ляпчев”. Точно преди завоя с ул. “Пловдивско поле”.

Хубав булевард, често го ремонтират. Широк и гладък, малко натоварен… дори и в час пик по него няма много коли. И моста скоро го оправяха, няма още година – мантинела сложиха, плочника подмениха, прогнилия парапет… Нищо, че стоя без парапет цял месец и без осветление си беше малко опасно да се минава оттам. Нали вече си има всичко…
На око преценяваш, че има достатъчно място да се разминат 2-ма души, но все пак изчакваш пълничката лелка с торбите с покупки. Жега е, сърдечния близък контакт не е особено приятен. Тръгваш по дългия мост и някъде към края установяваш, че перпективата лъже.

Това е мястото, което ни се полага като пешеходци – със завъртане пряко сили могат да се разминат двама души. За детска количка или инвалидно приспособление изобщо и дума не може да става – дори и двуколесното ми минава, като го вдигна над главата си. Само дето аз мога да мина и по улицата. На отсрещната страна на платното, където тротоар още няма, но в замяна на това са накацали 2 квартала нови-новенички блокчета,  във всяко от които се предполага, че ще се настаняват млади семейства, с деца… и ще щъкнат към близката градинка, маайки с количките директно по улицата, защото друго място за минаване няма.
А, щях да забравя последното препятствие – стълб за улично осветление. Същият, който се виждаше в далечината.

Ако пропуснете да се блъснете в него, не се къхарете – може би все още имате уникалния шанс да се изпържите.
***
Ако за парапета беше измислено друго окачване – примерно изнесен колкото се може повече към реката и със захващане отдолу… и ако на мантинелите колчетата са завъртени на 90 градуса – сигурно щеше да може да се осигури още някой квадратен сантиметър за пешеходците. Поне да не се налага да чакаме като пред светофар от 2-та края на моста и да си даваме знаци с ръкомахане чий е редът да минава.
За близката (до преди няколко месеца доста кипра) градинка и налазилите я “мобилни граждани с каруци” изобщо не ми се говори. Успях да се насиля да се приближа до едната от няколкото “спални” под дърветата да снимам нещо… но дори и на мен ми е гадно да я гледам тази снимка и няма да я кача тук.  Не знам що за човек би спал на мястото, където сере.
/* Edit */
Аналогичен мост в Своге. По тротоара могат да минат и 3-ма души в редичка, а колчетата на мантинелата са на доста по-малко разстояние едно от друго.  Според сметките на gezatop, колата има далеч по-малък шанс да се озове в Искър.

Ако някой продължава да се чуди защо това градче ни харесва – там обществените пространства се правят с мисъл за хората… все още.  Пешеходците и шофьорите са равноправни.