Този текст беше написан по покана на списание Bravacasa, затова е и леко дълъг за този блог. Оказа се обаче, че имаме различия с редакторите на списанието за стила и фокуса на текста и всеки си държеше на своето. Така че… публикува се само тук. А ако се припознаете в някой от героите, ще ни е забавно да чуем и вашата икейска история.

Всички имена са измислени, а приликата с действителни лица и събития е случайна.

Жоро е бизнесмен. Има заведения — в София, на плажа в Лозенец, в Банско, общо взето там, където е тълпата. Жоро си разбира от работата — заведенията му бързо стават “новото яко място”, където кухнята е фюжън, хората са готини, а интериорите винаги правят впечатление. Нищо, че обикновено са пълни с евтини лампи, възглавнички, прибори и други джунджурии от ИКЕА-та в Солун. В България те не евтинеят. Напротив, хората им се кефят, а и изглеждат толкова добре за цената си, разсъждава Жоро.

Дани е фотограф и майка с малко дете. Семейството живее под наем, но според Дани това не значи, че трябва да се примиряват с грозен интериор. ИКЕА много й помага — в крайна сметка къде другаде можеш да намериш чисто бяло детско креватче без барокови извивки? Да не говорим за детските играчки, чаршафи, а и онази етажерка в хола в комбинация с бюро върши толкова добра работа в малкия апартамент. С няколко тура до ИКЕА-та в Букурещ и апартаментът направо светва – става почти като за списание.

Тодор е архитект. Не се притеснява да смесва ИКЕА с разни дизайнерски мебелчета в интериорите, които прави — независимо дали са офиси в промишлено предприятие, нечие жилище или подобното на лофт ателие на приятел фотограф. И винаги, когато се връща от солунската ИКЕА, носи по нещо за собствения си апартамент, някоя и друга черна чаша за офиса и каквото са успели да му поръчат приятелите.

***

Какво ще се промени за Жоро, Дани и Тодор, когато през 2011 г. първият официален магазин на ИКЕА в България най-сетне отвори врати?

Кой си купува ИКЕА сега

ИКЕА е сигурно най-обсъжданата и чакана у нас глобална марка. И нищо чудно. Предвид дизайн катастрофите, които предлагат традиционните нискобюджетни супермаркети за строителство и обзавеждане в България, на ИКЕА се гледа с добро око. Приличен дизайн, ниски цени, носи се отвън.

Но все още продуктите на шведската верига са по-скоро рядкост, отколкото ежедневие в българските домове. Купуват ги отворени момичета, които ходят до Солун и четат интериорни списания. Архитекти и дизайнери, които обичат да боядисват стените си в бяло и черно и да използват икейските текстили и червени метални шкафове като акцент. Собственици на заведения, които искат солта да стои в нещо по-различно от предлаганото в магазините за 1 лев. И всички, които са пътували, учили и живели в чужбина и са свикнали мебелите в общежитията им да изглеждат семпло и да вършат работа.

Ниските цени гарантират масовост

Философията на шведската мебелна верига е да бъде масова. Да присъства във всеки дом, да се продава на най-ниски цени, така че като ви омръзне диванът след 1 година или 1 седмица да не се поколебаете да го изхвърлите на боклука и да си купите нов. Естествено, пак от ИКЕА. Това в България тепърва предстои.

Всъщност онова, с което ИКЕА промени света, е именно нейната тотална масовост. Масово достъпни мебели с добър дизайн, които се сглобяват като на шега и пасват навсякъде. Интериори с ИКЕА се правят лесно, дори от лаици. Почти няма шанс да сбъркаш. Като да се обличаш с дрехите на една и съща марка е. Зеленото на Benetton примерно винаги си подхожда с лилавото им, а райето им стои добре дори и с най-абсурдния пепит.

ИКЕА не лекува лош вкус

От друга страна мебелите от ИКЕА не са панацея за лошия вкус.

Спомням си веднъж товарехме поредната порция бели мебели на паркинга в Солун и до нас едно семейство се опитваха да натикат в багажника на автомобила си гигантски пластмасови неща в бозави цветове, контейнери от най-евтините и всякакви други боклуци за евро-две, за които можете да се сетите. В техния багажник ИКЕА изглеждаше ужасно.

Въпреки всичко продължавам да съм убедена, че качествените масови продукти възпитават качествен масов вкус. А именно качественият масов вкус прави града и държавата по-хубави. И за това ИКЕА трябва да помогне.

След ИКЕА

Жоро ще се замисли дали да купи пак от онези лампи за новия си бар в София, след като сума ти хора ще ги разпознаят: “Я, виж, като наш’та лампа в хола”. И ще измисли хитър начин да направи лампите по-различни — ще ги пребоядиса, ще им скъси дръжките или ще им смени шапките. Или ще наеме някой да му измисли нещо още по-хитро. А хората ще си кажат: “Я, колко як интериор, нищо че е с ИКЕА”.

Дани ще продължи да си купува мебели от Околовръстното, както правеше от Букурещ или Солун. Защото ИКЕА върши работа.

А Тодор може би ще мръдне до Истанбул. Знаете ли, че там е най-близкият магазин на Muji?