Днес ще завършим мотоциклетното пътешествие на Адриана из Гърция, т.е. ... Турция, защото точно там и завършва това пътуване. Бяхме на Ситония, обиколихме Халкидики и Тасос, а сега – Турция :)

Приятно четене:
Екшън в Турция
Ден четвърти: Път към Безкрая...

Ден Четвърти... Турция!

4 пропусквателни пункта! Войници с автомати... ( камерата ми има странната форма на пистолет, не посмях и да я извадя ;)))) Турското знаме навсякъде - по стълбове, сгради, баири... Няма как да се объркаш, че си в Турция...

Наситили се на лукса на Халкидики и о. Тасос решаваме да търсим нещо диво и затънтено... Къмпинг!!! Забодохме пръст на картата - Тук! На мили, от ето това място, няма жива душа...Това е!

Отпрашвайки по пътя за къмпинга... Изведнъж...

Скали като огромни камарища с кюмюр... Мъгла, която дори и поройния дъжд не можеше да пробие... Няма и жива душа да попиташ (не че ако срещнеш ще те разберат, тук говорят само на родния си език)

Тъкмо всички вече се питахме - има ли край този път!? И ето пред нас...

Къмпингът... И представата, че страшното е свършило... Без да подозираме че тепърва предстои!
Нестихващият дъжд и усоя на това място ни накараха отново да търсим друг подслон...

Но какво става, когато решиш да скъсиш разстоянията и минеш по прекия път... Това само преживелите могат да го разкажат!!! И снимките на оцелелите :)))

Черен път, който се увива все по-нагоре и по-нагоре... Мъглата засилва илюзията, че се изкачваме към Ада... Това, че може да ни се свърши бензина посред "нищото" е най-малкото нещо, което се завърта в главата ми... Гоня всички мрачни мисли с опита да снимам клип с камерата...

Какво се случи... И дали някога жените падат по гръб?! Това ще си го разказваме още дълго по кръчмите :)))))))))))

Само зная, че когато стигнахме населено място, беше малко преди да загубя окончателно надежда, че някога отново ще видим бял свят :)))))))))) При вида на изумелите старци с броеници в ръце, не видели чужди живи хора от години, аз крещях... "Мараба, Комшуууу", скачайки от радост на мотора, идвайки ми да нацелувам всичко наоколо :))))

Но за миг, връщайки се назад, осъзнах че минавайки този път (отбелязан с бяло само на една от новите карти, на другите го нямаше) бях имала шанса да видя едни от най-красивите гледки през живота си... В пропастта под нас се стелеха бреговете на Мраморно море - онези чистите, девствените... И онази дива растителност, чукарите и недокоснатата от човешката мръсотия част на Турция...

А иначе отново... Курортно градче - пъстро и закачливо...

Вeчеря на плажа, този път с традиционните кюфтаци и айрян... Това, че не сервираха алкохол в ресторанта не попречи на Елена да купи от съседното магазинче и да отвори по една бира на всички жени пред опулените погледи на турците :)))))))) (С червеното е хазяйче, което реши, че имаме нужда от гид срещу бакшиш ;)

Последвалото вечерно цамбуркане в Мраморно море...

Хотелът...

А на сутринта - нещо като баница, ама не съвсем и местния чай в малки джамени филджандчета, на които тукашните старци придремват по цял ден в кафенетата... Е, за някои имаше кафе турско на пясък - гъсто като кал и почти със същия вкус - за цели 5 лири!!! Очаквах за тези пари да ни го сервират и с врачка :)))))))))

И отново на моторите... Покрай пристанището...

Покрай кварталите с джамия пред всеки...

.... по хубавият турски път до границата (нашият ще го оставя без коментар)

... та на гранична бразда - Малко Търново!

с един "преселник" в обратна посока на куфара... :)))))))

И от там - на нашето си моренце...

И щастливите усмивки... За 5 дни - на 4 морета! Егейско, Бяло, Мраморно и Черно море! ;))))

Иначе... какво още да ви кажа...
Никъде няма такова море... като нашето! :)

Никъде няма такова небе... като нашето! :)

Никъде няма такива залези... Като нашите! :)

E, от нашенско по убаво си нема - както е възкликнал шопа - Епа, нема! :))))))))

А това бяхме ние... Цанко и Нина, Павката, Светльо и Елена, Тодор и Адриана, Ники, Денислав... Живи и здрави! И щастливи... :)))

Приключението в Турция посвещаваме на Ники и Павката, които трябваше да се върнат в София, пряко тяхната воля... И с благодарност на Елена и Денислав за техните "щрак напечени моменти" :))))

Това беше, Приятели... За да продължи - Там, Докъдето, Мечтаем! ;)

Край
Автор: Адриана
Снимки: авторът
Още снимки от Турция: