Skip to content
Николай Михайлов

 Каква е музиката на #ДАНСwithme? За рамката, смисъла и целите на протестите

   от Николай Михайлов


Правят се сравнения между зимните и сегашните протести. Как например зимните били за материалното, а летните – за моралното, или как тогава протестиращите са били бедни, а сегашните „плащат заплати“ или „плащат сметките си редовно“. Някои пък протестират срещу разгранчението. Но сравняваме протестите и протестиращите и така пропускаме нещо много важно от контекста. Гледайки цветовете, не виждаме рамката на картината; гледайки персонажите, не виждаме прожектора; гледайки танца, не виждаме музиката.

В момент на медийно затъмнение (под одеялото си) осъзнах, че много важна разлика има в публичното отразяване на протестите – медийно и коментарно. Всъщност хората, които казаха преди три дни в предаването „Лице в лице“, че са „красиви, истински и интелигентни“, не бяха формулирали тази обща идентичност сами. Тези самоназовавания бяха почерпени от медиите, и най-вече от тези на Икономедия (Дневник/Капитал). Например, коментарът на Георги Господинов „Протестиращият човек е красив“ или коментарът за „Разумния протест“ – препубликувани от „Дневник“. От познатите ми във Фейсбук, ходещи на протестите и пускащи „новини“ в профилите си, може би 90% са статии от „Дневник“ или „Капитал“ (а останалите 10% са почти изцяло „скандали“ от типа интервю на Пеевски пред невероятно.ком).

„Революцията“ този път е различна с комуникационната си инфраструктура (и тук не става дума за айфони и фейсбук). Очевидно има една „Либерална мрежа“, в чийто център са Дневник/Капитал, която служи за развиването на протеста. Ако отворите „Дневник.бг“ ще видите, че това не е просто онлайн вестник. Това е ресурсен център за протестите и публично пространство, в което се формулира и формира идентичността на протеста. Дневник изпълнява и по-традиционни функции на пристрастна преса – например увеличава грешките на „таргета“ си и смалява добрите му ходове. Също традиционно, Дневник отразява избирателно самия протест. Но тук това е насочено не само към „общественото мнение“ (традиционно), а към самите участници. Това е важно, защото тук почва ролята на „Либералната мрежа“ за формиране на идентичността на протеста. Хората виждат там себе си на хубави снимки, в хубави моменти, с хубави коментари. Те са герои в Дневник и е нормално да отварят сайта многократно в протестните дни. Същевременно, препостването във фейсбук създава множество верижни реакции и обратни връзки и в крайна сметка една мрежа за създаване на смисъл. Какъв точно смисъл?

Дневник/Капитал подбира измежду многото и различни групи протестиращи определени лица и ги прави „протестиращиТЕ“. Например майките с деца, креативните костюми и т.н. Това е образът на протеста. Дневник също препредава и усилва индивидуалната иновация – популяризира хаштагове, слогани, но и тактики. Очевидно част от протестиращите искат да конфронтират Волен Сидеров, но Дневник популяризира тактиката на ignore. Дневник също оформя идентичността, а може би и идеите на протеста. Медията препубликува „от блоговеТЕ“, но не от всички блогове. Критики към протестите почти не се публикуват (освен неадекватните, провокативни реакции на политиците), тоест, това не е дискусионно пространство. Но определени рефлексии се публикуват, за да станат саморефлексии на протестиращиТЕ. Как се оформя идентичността? Например Дневник публикува текста на Емине Гюлестан („Протестът на една мръсна туркиня“), с което помогна за потискането на етническата нетолерантност и моделира (медийната) идентичност на протеста. Ясно е, че много от протестиращите остават туркофоби, но картината, която виждаме, е на „интелигентни“ и толерантни хора. Същевременно, във Фейсбук си проправиха път няколко блогвания в смисъл „не бъдете нетолерантни към левите, ние също сме против мафията“ (напр. Ваня Григорова, „Червени боклуци“), но явно Дневник/Капитал нямат против протестът да е срещу „червените боклуци“ и не препубликуват подобни послания. Друг автор писа „За протеста от грозните“ и бе препубликуван. Тоест, Дневник прокарва границите на общността на протестиращите. Друг пример – снимка на добре подредени боклуци (истински) от протеста, с идеята, че протестиращите са цивилизовани хора. Разбира се, много хора, особено от „късните“ протестиращи, не ползват така активно кошчетата за боклук, но това не присъства в отразяването и те не са „протестиращиТЕ“. Благодарение на фейсбук и препостването тези акценти не са просто селективно отразяване за създаване на медиен образ, а формиране на норми за поведение, тоест, ефектът е в реалността. Остава въпросът, поради липса на публично дискутиране на тези норми/ценности (форумът на Дневник е недиалогичен и всъщност доста мразещ), дали тези норми са осмислени или приети на принципа cool, особено ако са с хаштаг. Дневник, чрез коментарни рубрики, се опитва да даде и обяснение на случилото се с Пеевски, което да стане най-правдоподобната версия за протестиращите (това, че олигархията се е оляла). Има и други версии, но тази е публикуваната и препубликуваната. Най-накрая, Дневник/Капитал свързват ресурсите на протеста – например „новината“ за уебсайт, на който може да се поръчват плакати. Очевидно това не е новина, а връзка към ресурс.

В обобщение, ако отворите Дневник, вие не виждате просто вестник, който е обявил война на правителството. (Ако искате да видите такъв, отворете „СЕГА“ – това е просто електронен вариант на преса, в която инструментът за борба са грубовати тенденциозно-оценъчни статии – скучно). Дневник е платформа за протест – с ресурси, с пространство за планиране и говорене. Но това пространство – въпреки „мненията от блоговете“, туитовете и форума, не е пространство за истински публичен дискурс, защото то не е на протестиращите. Това е илюзията. Както сайтът за плакати се е маскирал като новина, така и медията всъщност е пространство, управлявано от някой извън протеста. Редакторите подбират „блогърите“, „коментаторите“, туитовете. Разбира се, ако всички коментари тип „разумният протест“ или „красивият протестиращ“ бяха от редакцията, обсебването на протеста щеше да е по-очевидно. Често Дневник ползва „блогъри“ или автори от други близки медии, например „Култура“, като така създава илюзията за дискусионно пространство, а туитовете и блоговете създават илюзия за пространство, създадено от протестиращите. Дневник използва името и битието си на вестник, за да формира мнение чрез целенасоченото „отразяване“ на мнения и контролиране на хидропонно пространство за публично говорене (напомня ми как тинк-танковете се представят за изследователски институти, за да представят пристрастна ненаучна позиция). Искам да уточня, чене говоря за груба манипулация на „масите“. Използвах по-общото понятие „Либералната мрежа“, за да подчертая, че това е мрежа от хора със социален и културен капитал – журналисти, уебдизайнери, комуникационни професионалисти, политици, и не на последно място – индустриалци (КРИБ се обяви за незабавни избори). Много от тези хора са и протестиращи, т.е. тук не говорим за кукловоди и кукли, а за мрежа, основно в София, от хора от „креативната класа“, която в момента е в симбиоза с голяма медия и финансов капитал. В случая и влиянието, и ползата е взаимна, а способността за комуникация идва от споделените културни и технологични инструменти. Дневник/Капитал формират идентичността на протеста, но го правят като усилват и фокусират върху съществуващи елементи от него, подбрани на принцип, известен на редакцията (може би принципът е просто „хора като нас, редакторите“?).

Какво липсва? На първо място, мотивацията на протестиращите на улицата и на индустриалците-издатели, които „ще помагат с каквото могат“ (Левон Хампарцумян) е различна и интересите им може би не се срещат в безкрайността на демокрацията. В крайна сметка, не е ясно по какво да отличаваме олигарх от индустриалец, ако и двамата имат финансова власт, която превръщат в политическа (и обратно). Единият може би действа незаконно (неморално?), а другият използва медията си законно за подкрепа или промяна на управлението. И в двата случая властта не е у хората на улицата.

Второ, сърцето на тази „Либерална мрежа“, порталът Дневник/Капитал, може да създава идентичност, но много трудно ще създаде цели. Наблюдавах подобен процес в движението срещу шистовия газ – по-лесната задача е да се формулират общи обяснения на ситуацията (кой е виновен, какъв е проблемът) и идентичност (кои сме ние), отколкото какво да правим (в теорията на социалните движения това се нарича съответно диагностичен, мотивационен и прогностичен фрейминг/интерпретиране). За да се формулират автентични и споделени цели/искания, е нужен публичен дебат, истинска сфера на публичното, а не такава, създадена от медия. Както Димка Гичева-Гочева коментира наскоро, сегашните протести нямат лидери, нямат речи, нямат обсъждане (Какво произтече от детските рисунки? Възрастните нямаха ли визия за България?). А може би имат, но те не са в Дневник? Тук се връщаме към зимните протести, когато имаше и лидери, и конкретни искания (не само за цените на тока, имаше 11 конкретни предложения за изборния кодекс например), и публично говорене. Тогава реакциите на медиите бяха много по-различни от сега. Лидерите бяха канени в студия, за да „ги разкрият“ колко са боси в политиката и колко са несериозни. Коментаторите (някои абонирани за Дневник, вкл. и сега бистрещи протестите) осмяха исканията на протестиращите като „болшевизъм“ (Е. Дайнов) и „цялата власт на съветите“ (Красен Станчев). Това бяха етикетите, които лепнаха на идеите за пряка демокрация, дошли от „грешните“ протестиращи. Впрочем тези идеи витаят и сега, когато (може би същите) протестиращи говорят за конституция и ВНС и т.н. Но това говорене остава извън „отразяването“, а на фокус е „човекът“. Оставката на правителството е единствената „отразена“ цел. Може би защото говорене за целите неминуемо ще раздели протестиращите (както стана със зимните). Може би защото проверката на реалността вещае твърде подобна парламентарна конфигурация при „незабавни избори“. Може би защото Дневник не иска да натрапва идеи „какво да се прави“. А може би има и по-дълбоко обяснение – мисленето по конкретни искания ще доведе до осъзнаването, че демокрацията не е само един вид, и пазарната икономика не е само един вид, и правовият ред има различни форми; и всъщност протестите не са просто „хората срещу мафията“ или „демокрация срещу олигархична власт“, пък после разумните и моралните ще се разберем. Медийно моделираните от „Либералната мрежа“ протести, със своето обяснение и идентичност, имат по-конкретна и по-тясна цел по параметрите демокрация/държава/пазар. В която ще спечелят НЯКОИ от протестиращите и съвсем не „хораТА“.

Проблемът с липсата на истинско публично говорене се вижда когато протестиращи повтарят артикулираните в Дневник елементи на идентичността. Например, „протестиращият човек е красив“ на Г. Господинов (красива мисъл) се превърна в „протест на красивите“ в устата на участник в „Лице в лице“. Очевидно смисълът е екзактно обърнат, ценността е станала материална, съществуването е станало същност. Красотата идва от протестирането, а не протестирането идва от това, че си красив (перверзен марксизъм: „имам пари -> (мога да се поддържам) -> десен съм и съм бесен -> протестирам срещу ляво правителство; красивостта като епифеномен на „битието определя съзнанието“).

За да имат протестите успех наистина, в хоризонта на демокрацията, а не на падането на едно правителство, въпросът за целите (какво да се прави?) трябва да бъде поставен. Някои протестиращи („разумните“?) критикуват други обществени групи, че не знаят какво искат и се движат само от материален стимул (подигравателния клип с ромите, подкрепящи Пеевски; „турците“ и т.н.) Но разликата не може да е само в това кой колко пари изкарва и дали ги инвестира в coolness. Къде са артикулираните и осъзнати интереси на „истинските“ граждани? В крайна сметка, за да имаш власт, трябва да имаш ясни цели, основания и план. Сигурен съм, че индустриалците зад Дневник/Капитал ги имат. Нима това не тревожи хората на улицата? Нима само на политическата арена демокрацията е в опасност? Могат ли протестиращите да се еманципират от платформата на Дневник/Капитал? Няма да е лесно. Опитайте за един ден да не отваряте сайтовете им и вижте разликата. Ще бъдат ли „социалните мрежи“ толкова успешни? Ще стигат ли хаштаговете за обяснение на случващото се, за обсъждане на тактики, за формулиране на цели? Нека не романтизираме социалните мрежи – фейсбук не може да бъде агора.

Нима не е време протестиращите да правят политика? Да правят партии или да превземат партии, да правят политики или контролират политики? Надявам се хората, които „си плащат сметките“, да осъзнават, че не могат да купят „морални политици“ на политическия пазар. Дори „средната класа“ не може да купи добро управление. В обсъждането на протеста се чуха гласове участниците да не се определят според способността им да консумират. Нека отнесем тази критичност и към консумацията на протестната инфраструктура. Онлайн-люлката на протестите може и да приспива.