Skip to content
C, PHP, VB, .NET

 Дилемата на затворниците

   от C, PHP, VB, .NET


В статията ми за парадокса на Браес мой приятел изказа съмнение към част от изводите ми. Затова реших да публикувам друг, още по-елементарен пример, при който търсенето на оптималност на индивида може да влоши изхода за обществото като цяло.

Хванати са двама престъпници. За съжаление полицията няма достатъчно доказателства, за да бъдат осъдени по всички обвинения. Без да имат връзка един с друг, на тях им е дадена възможност да свидетелстват като предадат другия. Адвокатите им разчели следните възможни изходни комбинации:

1. Ако и двамата замълчат, ще получат присъда от 1 година всеки;
2. Ако единия обвини другия, който пък от своя страна замълчи, предателят ще бъде освободен, а другия ще лежи 10 години;
3. Ако и двамата се предадат един-друг, ще получат по 3 години затвор.

Тъй като нямат връзка един с друг, те трябва да преценят дали да замълчат или да предадат другия без да знаят той какво е избрал. Ако се направи статистически анализ от личната гледна точка на един от затворниците, ще се получи така, че за него е по-изгодно да предаде другия, вместо да замълчи (математическото очакване на присъда е по-ниско – свободен или 3 години срещу 1 година или 10 години). Така в крайна сметка двамата ще се предадат един друг и ще лежат по 3 години. Ако бяха действали кооперативно, щяха да лежат само по 1 година.

Има ли примери от реалния живот? Всъщност има и те не са малко. Помислете например за емисиите на въглероден-диоксид и глобалното затопляне (добре де, знам че има и хора, които смятат темата за конспирация и лъжа). Ако всички държави решат заедно задружно да намалят емисиите на CO2, всички ще претърпят известни икономически загуби. Ако всички продължават в същия дух, загубите в дългосрочен план все пак ще са по-големи за всички, отколкото ако някои или всички ще са се отказали. Дотук логиката ни казва, че държавите трябва да започнат да пестят от емисии. Ако обаче само някои намалят емисиите си, а други останат на сегашния си режим, то ще има силна икономическа загуба за спестилите и прилична икономическа печалба за отцепниците. Така се получава, че ако се гледа факторът „икономическа печалба“ от гледната точка на една единствена държава, то очакваните загуби ще са по-големи ако намали емисиите си, отколкото ако продължи в същия дух. Ако нямаше регулатор, взаимни преговори и сътрудничество, никой не би рискувал да намали емисиите си, защото другите биха го прецакали и щяха да се възползват от неговата смелост.

Може да се покаже и пример с допинга в спорта. Ако някой взима допинг може да го хванат и кариерата му да се провали. Но от друга страна ако всички взимат допинг, а някой конкретен не взима, той няма да има шанс пред тях и никога няма да спечели. Значи в крайна сметка, ако се вземе гледната точка на личното благо, всички ще взимат допинг и всички ще си тровят здравето, защото статистически това ще им даде поне някакви шансове за печалба, а иначе гарантирано ще бъдат на загуба. А ако се кооперират и никой не взима допинг здравето на спортистите ще се съхрани, а няма да има никаква загуба от наградни фондове, медали и печалби…

Вземете рекламата. В днешния динамичен свят предимно рекламата продава продукта, а не толкова неговото качество и свойства. Представете си конкурентни производители (взети заедно – монополисти в сферата си) на една равностойна стока. Ако единия рекламира, а другия не, този с рекламата еднозначно ще спечели. Значи всеки ще се старае да рекламира. Да, но ако и двамата рекламират, те пак ще са що годе равностойни точно толкова, колкото и във варианта нито един от тях да не плаща за реклама. Ето, разглеждайки българския пазар, вземете Глобил, МТел и Виваком. Това са три фирми, които са си поделили пазара на мобилни комуникации – дружи нови не могат да се включат лесно, т.е. пазара е що годе гарантиран за тях – трябва само да си го разпределят. Ако нямаше реклами на мобилните им услуги, ние щяхме ли да се откажем от тях? Не разбира се, пак щяхме да ги ползваме! Значи в случая и трите фирми всъщност дават пари за реклама, които ако се бяха картелирали, щяха да си спестят. Е, това е грубо казано – трябва също да приемем, че рекламните им кампании са равностойни, а те може би не са.

П.П. Ето ви индикатор за картел на монополите – ако в дадена сфера уж има силна конкуренция, но реално никой не плаща за реклама, най-вероятно в сферата има създаден картел (съглашателство). На първо време веднага ми хрумва за таксиметровите автомобили в България – отдавна не съм виждал реклама на фирма за таксиметрови услуги или други превозвачи :)