Skip to content
Framespotting

 Spotlight (2015)

   от Framespotting


Носителят на Оскар за най-добър филм за 2016 – Spotlight, разказва вълнуващата и важна история на група разследващи журналисти, получили награда Пулицър през 2003 година за работата си по случаи, свързани с педофилия в американската католическа църква.

Spotlight ужасява след финалните си надписи, когато, след цялото упражнение по равновесие, си осъзнал напълно за какво точно става дума. И ако през цялото време сме свидетели на един страхотно стегнат и перфектно развит сюжет, в който няма украшения и спиращи дъха кадри, нито мелодраматични моменти и патос, то в края усещаш тази здрава плесница, с която идва и самият завършек: нещо наистина не е наред, но не заради прегрешили индивидуалности, нито заради отрицателни герои или неблагоприятно развили се обстоятелства – нередното е цялата система, която обитаваме, контролирани, въртящи се в порочен кръг, контролирани от институции и по-висшестоящи, докато изходните врати стават все по-размити. Spotlight е здрав синтез на тези проблеми, не търси лесното, нито дава очаквани отговори – героите са професионалисти, далеч от американската идея (!) за геройство и велики личности и достигат някакво прозрение, благодарение на усърдната си работа. Журналисти, чиито личен живот ни е спестен – налице са няколко щрихи като отворен хладилник, остатъци от пица и лична история в няколко фрази, които не само утвърждават невидимата режисура, но и още веднъж заявяват, че филмът няма и не трябва да се занимава със захаросани мотиви, за да проработи идеята му. Събитията са навързани в наратив, прекрасно реализиран в обстоятелства, в които са попаднали не интересни и изключителни герои, а събирателният образ на всички замесени хора, вършещи „работата“ си. Трудно е да се нищи толкова сериозен проблем, още повече да се избяга от моралния прочит и заявяване на гражданска и хуманна позиция, стане ли дума за това кое редно и кое не, но Spotlight въздейства точно с това: спестени са трогващи разсъждения и лични обосновки, скандалното е някак заледено, преувеличения просто не съществуват, а тежестта на личната драма е лишена от сълзи; дори „псевдо-изкуплението“ на един от героите е далеч от всякакъв атрактивен блясък. Това обаче въобще не означава, че Spotlight е скучен филм. Той излага една впечатляваща журналистическа епопея, с много подтекст, който пулсира под директните думи, а от там води до емоция и размисъл. Ритъм и страхотна актьорска игра, сдържаност и една прекрасно разказана история.

S_07041.CR2http://framespotting.net/pictures/2016/03/spotlight-S_070416_rgb-768x512... 768w, http://framespotting.net/pictures/2016/03/spotlight-S_070416_rgb-1024x68... 1024w" sizes="(max-width: 500px) 100vw, 500px" />

Spotlight изчаква докато петното се е разрастнало напълно, за да даде ход на финалните надписи. Гледните точки навярно са много: от ода на журналистическата професия, до тенденциозен Оскаров филм, който няма как да не се хареса, тъй като ние, като социални същества, сме задължени да изразим гражданска и хуманна позиция… Но най вече филмът работи като хроника на едно своеобразно синтезиране и рационализиране на „злото“ в едно напреднало общество. И може би тук оставам със силния финал и не толкова с експозицията – мощна плесница за нас, хората, които просто вършат работата си. Удар, след който филмът още веднъж заявява, че е насочен към чистия разказ и не към социалното възмущение. Второто идва след това, и точно затова Spotlight е толкова добър.
Голямата история не се крие в замесените индивиди, а в системата. Трябва да се насочим в проблемите на системата.