Skip to content
Филип Георгиев

 Как спрях да се тревожа…

   от Филип Георгиев


Както са проклинали древните китайци - да живееш в интересни времена! Две световни сили водят студена война. Въпреки че никой не иска да поеме отговорността от започването на нов световен конфликт, всяка от страните действа по всички възможни не преки начини да нанася щети по противника. Въоръжава сателитите си, насърчава прокси военни действия, налива купища пари за пропаганда (или по ново му - хибридна война), провеждат се мащабни учения току под носа на лошите, самолети летят и всяват паника…

Gentlemen, you can’t fight in here! This is the War Room.

И един човек, отказал се с достатъчно власт да хвърли първият камък, да даде началото на дългата верижна реакция от метал и експлозиви, задвижени и насочвани от човек с едничката цел да унищожат човека. Защо? Заради ненавистта си към комунистите? Защото се бои за телесните си течности?

I can no longer sit back and allow Communist infiltration, Communist indoctrination, Communist subversion and the international Communist conspiracy to sap and impurify all of our precious bodily fluids.

Да, последното изречение взриви илюзията. Тук не става въпрос за политиците, които ни управляват в момента. За филмът говоря - Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба. Филм на Кубрик от 1964 год. Как е възможно повече от 50 години по-късно все още да дрънкаме с оръжия по този начин? И все някой идиот ще се намери, да ги използва по предназначение - да убива. Заради телесните си течности.

Mein Führer! I can walk!

Бегом до видеотеката и обратно за да гледате филма. Ако вече сте го гледали, това е точното време да повторите. Явно е нужно.