Skip to content
Филип Георгиев

 Винил

   от Филип Георгиев


Винил“ (Vinyl) е сериал на HBO като част от създателите му са Мик Джагър и Мартин Скорсезе. На практика, пилотният епизод е пълнометражен филм режисиран от Скорсезе, а останалото е… не, по-добре да не бързаме.

I built this company using drugs. When I got sober, that’s when everything got fucked up.

Намираме се нейде през 70-те години на миналият век. И историята ни води след шефа на измислена звукозаписна компания - Ричи Финестра и неговите премеждия със закона, мафията, наркотиците, музиката и любовта. Не задължително в този ред, по-скоро без ред, като влияещи си един на друг аспекти от едно цяло. Сериалът е едно преживяване, събития случващи се не според логиката, а притиснати, побутнати, смачкани от атмосферата, в която сме дълбоко потопени. На преден план е музиката. Виждаме хора хвърлящи сърце и душа за нея. Други, прилепнали паразити, я използват само като средство за препитание. Трети въртят безскрупулен бизнес сякаш това е прозаична стока на пазара. И цялата тази красота изпипана технически до съвършенство (е, как иначе - HBO).

Аз обаче съм малко малък и този период съм го пропуснал. Тотално ми липсваше факторът носталгия и емоционално се разминах с епохата. Да, беше ми страшно интересно да видя Цепелин, Алис Купър, Елвис (ъъъм…), Ленън и т.н. Но те бяха като фойерверки, гръмнали красиво за кратко, в действителност минавайки наблизо по допирателната, почти не докосвайки историята в сериала. Прекрасно изработен детайл, поставен на точното място, доставяйки поне 2 кофи атмосфера, но оставящ сюжета да буксува на място. Не знам до колко успявам да опиша проблемът ми с продукцията. Нека опитам по друг начин - докато тече епизода, аз съм вътре, кефя се на всичко, но веднъж свършил сякаш нямам мотивация да пусна следващият. Няма история, която да ме грабне и завлече чак до края. След пилота, останалите епозоди бяха преди всичко фенсървис. В което няма нищо лошо само по себе си, особено под формата на Оливия Уайлд.

Може би, това че първият сезон ще си остане и единствен е добре. Хареса ми изключително много и още серии само биха разводнили прекрасната атмосфера. Но липсата на здраво свързана история си остава минус поне за мен. Прекалено много герои и нишки влезли в кадър и зарязани. Сякаш исках повече и за самият музикален бизнес. Стана ми умилително да видя, че критиците някога са имали собствено мнение; много отдавана, когато индустрията все още не ги е погълнала.