Skip to content
Васил Велчев

 Метрономиум 3

   от Васил Велчев


3.

Не можеш да спиш повече от двайсет часа непрекъснато. Когато двайсетте часа изтекат, се събуждаш, независимо от това дали в другия свят ти се спи, или не.

Из "Апокрифни правила за оцеляване в Метрономиум"



- Хо! Най-после! Спящата красавица се пробуди!

Преходът е моментален. Винаги има известна сънливост на тялото, то още не координира добре движенията си, ще изминат секунди, докато кръвообращението заработи нормално. Но умът си е буден, той изобщо не е заспивал, само преди миг е бил в кабинета на професор Кадаре. И думите веднага го карат да се напрегне. Спящата красавица не е реалия от този свят. Параноя, разбира се, няма как да не си параноик, когато живееш при такива условия, няма как да не се опитваш да разпознаваш онези, които са като теб. Обаче реалиите от Земята непрекъснато нахлуват тук - приказки, пословици, идиоми и какво ли още не. А и този глас е болезнено, ужасно, отвратително познат. Принадлежи на човек, който е доста по-възрастен от мен, няма как да е скитник. Ала това не прави положението ми по-приятно. Даже напротив. Едва ли бих могъл да попадна в по-неприятна ситуация.

Отворих очи. Срещу мен се хилеше тлъстата физиономия на Тудо Трипръстия. Може да се каже без никакво преувеличение - най-големият ми враг в този свят. И не само в този. Изглежда, ми беше ударил шамар, който беше станал причина за събуждането ми. По усещането в бузите ми можех да заключа, че преди него е имало множество други.

- Явно си го бива онова нещо, с което са те упоили. Трябва да попитам какво е. Е, едва ли ще ми кажат...

- Упоили са ме? - отново застанах нащрек аз. Ако са ме упоили, нападателите ми сигурно са изчаквали да настъпи действието на упойката, може и да не съм жертва на някакъв заговор. Но точно в този момент някой да задейства алармата в апартамента ми? Няма как да е случайност. - Къде са ме упоили?

- Виж, това не знам. - Приклекналият Тудо се надигна и огромният му корем се изпъчи пред главата ми. Установих, че седя на стол и съм много съвестно завързан. - Ти си знаеш къде си бил и кой ти е давал това, което си пил. На мен ми беше казано само, че като пристигнеш при поляната с чешмата, вече ще си готов за сън. Казах им на тъпаците да изчакат, да не се навират... Сами са си виновни. Сердо го шият сега, не се знае ще го бъде ли изобщо. А на Бастил му коват новата ръка. Доста ти е сърдит, между другото.

Надигнах глава и го погледнах в лицето. Телесата му преливаха около устните и под брадичката, имах чувството, че всеки момент ще се откъснат и ще лиснат върху мен.

- Само да сте посмели да пипнете Сияна....

- Хохо! - развесели се отново Тудо. - Знам! Ще ме намериш, ще ме изкормиш, ще ми отрежеш оная работа и така нататък, дрън-дрън. Това съм го чувал от сума ти народ, на които после съм им прилагал точно това, което искат да сторят на ближния си. Успокой се! Ако исках да направя нещо с вас двамата, вече да съм го направил. И нямаше да пипна само нея, уверявам те. Ще имаме сделка. Правиш едно нещо - получаваш си жената и си тръгваш по живо, по здраво, че и с една хилядарка отгоре.

Той започна да обикаля из стаята. Едва сега й обърнах внимание и аз. Светилник на стената, изтръгва от мрака само част от помещението, но се забелязват прозорчета близо до тавана. Вероятно мазето на заведението му в Стария град на Талана. "Трите кълки". Официалната фасада на нелегалния му бизнес. Винаги съм искал да го питам дали тези три кълки имат нещо общо с трите му липсващи пръста. Явно ще се въздържа и този път.

Той стигна до отсрещната стена и разпери ръце. Ръката му с липсващите пръсти беше облечена в черна ръкавица.

- Кой би си помислил? Най-големият ми враг - в ръцете ми! От десет години чакам този миг! Помниш ли какъв беше, когато дойде в Талана от родното си село? Абсолютен голтак! Дадох ти подслон, дадох ти работа, и как ми се отблагодари ти! Ухапа ръката, която те храни!

Още един от идиомите, дошли от Земята. Този път не успях да се въздържа:

- Имаш грешка. Не съм аз този, който ти е отхапал пръстите!

Приближи се с неочаквана пъргавина и ме зашлеви през лицето с ръката си, на която нямаше ръкавица. И после продължи речта си, сякаш нищо не е станало:

- А после! Толкова голям проблем беше! Истинско камъче в обувката! - Тудо беше почитател и на добрите стари местни клишета. - Непобедим в битките, дори с превъзхождащи по численост сили! Неподлежащ на изнудване - без достатъчно близки хора, чрез които да ти оказваме натиск. Обаче когато преди няколко месеца дочух отнякъде, че си имаш момиче, и вече от дълго време сте заедно, си помислих: това е. Готов е. Рано или късно ще ми падне в пръстите!

Отново местен идиом, на който бих могъл да измисля някои много остроумни отговори. Но този път си затраях благоразумно.

- Но колко жалко, че друг трябва да се възползва от това - разпери отново ръце Тудо. - Няма как, поръчителят ни е изключително сериозен човек. Той уреди упояването ти, плати много добре, и нямаме вариант да не ви пуснем двамата, дори хилядарката ще трябва да ти я дадем. Стига да свършиш работата. Разбира се, след като си тръгнеш оттук с жената и хилядарката, всичко си става както преди. Е, аз в момента дори не съм ти ядосан, но за Бастил не гарантирам. Подозирам, че няма да има търпение да изпробва върху теб новата си желязна ръка, хохо!

Той се приближи отново и хвърли на масата до мен масивна кесия.

- Даже ще получиш двеста кредита предварително. Те не са част от онези хиляда, а са отделно. За покриване на разходите ти, докато вършиш работата. Определено ще ти трябват.

Погледнах кесията и после върнах погледа си върху него.

- Добре, ясно. Трябва да свърша работата, иначе нещата ще свършат зле за Сияна. И нямам гаранции, че след като я свърша, няма да ме измамиш. Изобщо не подозираш колко повече пъти от теб съм чувал такива приказки. По-добре да не се опитваш да ме измамиш, защото нали разбираш, че нещата няма да свършат добре и за теб, както и да си мислиш, че си защитен в момента. Не ми отговаряй, просто исках да си наясно със ситуацията. Ще свърша тази работа, каквато и да е. Но преди да започне разговорът ни за това, искам да видя Сияна.

- Логично е да имаш такова искане - кимна Тудо. Явно беше подготвен - отиде до стената и дръпна едно шнурче.

След малко се чу трополене по стълби - някъде зад гърба ми - и в полезрението ми се появи Сияна. Отметна светлите си коси и ме погледна с безцветните си очи. Изглеждаше спокойна.

- Не се притеснявай, добре съм - каза. И понечи да ме докосне, но придружителката й я улови грубо за подмишницата и я спря. Познавах я, това беше Берда, една от бандата главорези на Тудо. Жена с исполински размери, най-огромната, която съм виждал някога. И най-злобната.

- Добре е - ухили ми се тя. - Спокойно. Докато е тук, няма да я докоснат мъжки ръце, хахаха!

Усмихнах й се мило.

- Теб ще убия най-първа от всички.

Тя замахна да ме удари, но Тудо я спря с жест.

- Добре, видяхте се, сега те си тръгват. Ще разбереш, че наистина не разполагаме с много време.

Срещнах още веднъж погледа на Сияна. Сега нямах време да мисля за това колко много ще ми липсва, колко тревожно ще ми бъде за нея, колко кошмарни ще бъдат дните ми без нея, исках само да знам дали се отнасят добре с нея, дали мога да я оставя за известно време тук, или трябва веднага да търся начини да я измъкна. Отново ми направи впечатление колко е спокойна. Гледаше ме втренчено, но не каза нищо. Не ми даде никакви знаци, които да ми подскажат, че нещата не са такива, каквито ми се представят. Хубаво, засега ще приема, че е добре тук, като се изключат неудобствата от задържането и от факта, че не сме заедно. Този начин на мислене беше и по-конструктивен - единственият възможен, за да успея да запазя здравия си разсъдък.

Берда я хвана под мишницата и я поведе към стълбите зад гърба ми. До последния миг не откъснахме поглед един от друг.

- Така - започна Тудо, когато звукът от стъпките им още не се беше изгубил. - Ето значи каква е работата. В момента Негово величество Монархът извършва традиционната си обиколка из Федерацията, както прави веднъж на няколко години. При тази обиколка най-близкият до нас град, до който ще достигне, е Дален, на десет дни път оттук. Ще бъде там след точно петнайсет дни. Ще държи реч на пазарния площад. Трябва да се добереш дотам навреме, да проучиш терена, и в деня на посещението да убиеш Монарха. Имаш пълна свобода да избереш как, къде и кога да го направиш, но той просто не трябва да напуска града. Като се имат предвид изключителните мерки за сигурност, мисля, че най-добрият ти шанс ще бъде, докато е на площада.

Защо ли не бях никак изненадан. Всички, винаги, навсякъде, искат да убиват императорите.

- Твой проблем си е дали след това ще се измъкнеш жив. Изричното настояване на работодателя ни е: в случай, че бъдеш убит, Сияна да получи парите и да си тръгне свободно оттук. Ако бъдеш задържан, това ще стане малко по-късно - след като се уверим, че си поел самостоятелно цялата вина за случилото се и никакви следи не водят към нас. Ако успееш да се измъкнеш - идваш и си я прибираш заедно с парите. Работодателят ни настоява за това. И както ти казах, той е човек, на когото не може да се отказва. Каквито сметки имаме за уреждане с теб, ще останат за след това. За мен всичко ще е наред, ако си свършиш работата както трябва, съветвам те и ти да си изградиш такава нагласа. Виж, за Бастил не гарантирам, но това са си ваши неща, ще си се оправяте сами. Ясно ли е всичко? Аз мисля, че е максимално просто и ясно, дори ти може да го проумееш.

Видях, че наистина очаква реакция от мен, и кимнах, за да не губим излишно време.

- Искам да ти кажа също, че Сияна не е точно тук. В момента Берда я води на друго място. Избий си от главата всякакви идеи да се опитваш да я намериш, това само ще те забави. Както казах, времето ни притиска. Пътят до Дален е десет дни, при положение, че не се мотаеш много. Сега си тръгвам. След малко ще дойдат двама твои познати да те отвържат и да те съпроводят до вратата. Взимаш си парите, мечът ти засега остава при мен. И без това не можеш да го вкараш през градските порти на Дален, ще трябва да си намериш оръжие на място. И следващия път, когато те видя, нека да бъде, като идваш да си прибереш жената и парите, става ли? Успех!

Той се изпъчи важно и се затътри към стълбището. Изкачи го и всичко утихна за един безкрайно дълъг четвърт час.

След това дойдоха двамата, за които спомена Тудо. Наистина ми бяха познати. От преди няколко часа. Бях успял да разгледам добре лицата им под лунната светлина.

Бяха двамата най-едри от групата, с доста по-сериозни габарити от моите. И това, че бях без меч, изглежда, им даваше самочувствие. Имаха само ножове, и не ги бяха извадили. Явно бяха новаци при Тудо, и пак нещо бяха недоразбрали.

Прерязаха ми вървите, аз прибрах кесията и тръгнах към стълбите, като търках китките си, за да възстановя кръвообръщението. Двамата ме последваха. Изкачих стъпалата и се озовах в сумрачно, абсолютно празно антре. Явно не беше заведението на Тудо, а някоя от другите къщи, които използва. Не се чуваха никакви шумове.

Без да обръщам внимание на придружителите си, тръгнах към вратата и я отворих. Отвън беше една от калдъръмените улички на Стария град - не ми беше позната. Наблизо имаше фенер, а и луните на небето вече бяха станали четири, беше достатъчно осветено. Пред вратата имаше малка площадка, от която надолу водеха няколко стъпала. Когато прекрачвах прага, една от горилите ме съпроводи с шут по задника.

Спрях се на площадката и се обърнах. Беше левият от двамата, по-едрият. Той застана на прага и се облегна на широката врата, като ме гледаше предизвикателно. Колегата му също излезе напред и застана до него.

Усмихнах се на нападателя ми и се почесах по брадичката с дясната ръка. После, без никаква засилка, я изстрелях към сънната артерия на партньора му, като в движение я изпънах за саблен удар. Бабаитът моментално омекна и се свлече по рамката на вратата.

На другия му отне известно време да се окопити и да посегне към ножа си. Вдигнах пръст:

- Недей.

Нещо в тона ми го убеди. Ръката му застина.

- Стой мирен и не прави резки движения. Трябва да помисля.

Калдъръмената уличка се изкачваше нагоре и стигаше до малко площадче, от което идваха двама минувачи. Като ни видяха, как стоим и се гледаме, с проснатия до вратата човек, двамата направиха кръгом и ускорено закрачиха в обратна посока.

Размишлявах трескаво. Лесно можех да обезвредя другата горила. Можех да го вкарам вътре и да го разпитам. Само че каква полза? Тези двамата явно бяха пушечно месо. Тудо вече не беше тук и не се знаеше къде е, не би оставил на горилите някаква полезна информация, която да ме насочи към него. Къщата беше празна и нищо нямаше да науча от нея.

И изобщо, какво да предприема по-нататък? Трябваше да реша бързо. Да остана тук, да се опитам да намеря Сияна... Първо, нямаше никаква гаранция, че ще успея. Половината от Стария град беше на Тудо, той имаше тук безброй служители, главорези и приятели, а аз нямах нито един човек, на когото да мога да се доверя. И второ, Тудо щеше да разбере и това изобщо нямаше да му хареса. Спомних си един случай скоро след разрива между двама ни навремето. Отвлече един човек, когото смяташе за мой приятел, и ми изпрати пръста му. Заплашваше да го убие, ако не му се предам. Отказах, като заявих, че никой не може да ме изнудва, и той изпълни заканата си. Тогава си спечелих славата на много твърд и безкомпромисен човек. А истината беше, че с онзи човек не бяхме никакви приятели, просто известно време бяхме принудени да работим заедно. Той беше подлец и беше извършил неща, заради които заслужаваше участта си.

Този спомен, както и фактът, че скоро щеше да отмине оптималният момент за тръгване към Дален, ме накараха да взема решение.

- Добре, ще живееш - казах. - Но имай предвид, че няма да ти дам втори шанс. Погрижи се за приятеля си. И няма нужда да ме изпращаш нататък - аз съм голямо момче, ще се оправя.

Остана да ме гледа чак докато завивах зад ъгъла, в последния момент го видях с периферното си зрение да се навежда.

Площадчето наистина ми беше познато. Тръгнах по уличката от срещуположната му страна, направих два-три завоя, като междувременно се убедих, че никой не ме следи, и стигнах до много тясна уличка, където едва можеха да се разминат двама души. Сградите се издигаха на няколко етажа, и беше пълно с простири, опънати от сграда до сграда и окичени с дрехи. Това спираше лунната светлина и правеше уличката съвсем тъмна. На едно място свърнах към стълбища, водещи надолу, спуснах се два метра, намерих опипом камъка, под който криех ключа - там си беше.

Тук държах тайна квартира - още от времето, когато работех за Тудо. Никой не знаеше за нея, дори Сияна - никога не я бях водил в града, прекалено опасно щеше да е някой да ме види с нея тук. Вътре имаше само една малка стаичка с легло, но и няколко скривалища. Нищо чак толкова ценно, неща от първа необходимост. Е, имаше и една кесия с монети - почти толкова, колкото носех в момента в джоба си. Намерих опипом кандилото, което стоеше на масата, и запалих с него една свещ. Всичко си беше на мястото - никой не беше влизал тук след последното ми посещение. Намерих кесията и я взех - пътуването ми щеше да ми струва по-скъпо от очакваното, повече пари нямаше да са излишни. Взех и скритата кама - дори и да не можех да вляза в Дален с оръжие, нямаше да е зле да си имам някакво за всеки случай, докато се добера дотам. И взех една торбичка със стрити на прах билки. Също щеше да ми е от полза.

Излязох, заключих и скрих ключа. Насочих се към пазарния площад, откъдето тръгваха керваните за други градове - случайно знаех, че скоро след полунощ оттам тръгва керван за речното градче Сидма.

Да, щях да се отклоня леко от пътя. И след това щях да пътувам по река, което щеше да ми излезе доста солено. И щях да пристигна в Дален на дванайсетия ден, вместо на десетия - когато бих стигнал с интензивна езда.

Обаче сега трябваше да накарам времето да работи за мен. Тук нямаше какво толкова да направя, освен да пътувам. Но на Земята може би имах някакви шансове да открия нещо. Съседите ми явно бяха замесени, сигурно имаха нишка към онзи някой, който знаеше, че съм скитник. Имах и други идеи. Щях да действам там. Тук щях предимно да спя, и така да се добера до Дален. Е, и за тук имах някои идеи какво мога да свърша при кратките си събуждания по пътя. Имах верни приятели в Сидма, на които смятах да дам някои поръчения.

Предупредих кочияша на спалната карета, че съм страшно уморен, и не искам да ме будят до Сидма. Керванът щеше да е там след почти две денонощия. Щях да си дам още малко време, за да изтече четиричасовият ми сън на Земята, и да заспя тук за двайсет часа.

Скоро керванът потегли. След като почаках достатъчно, за да съм сигурен, че са минали четири часа, отворих торбичката с билките, отмерих точното количество прашец със специалното капаче, което държах вътре, и го изпих. Това щеше да ми осигури двайсет часа непробуден сън.

Когато вече се унасях, си помислих: наистина, защо всички искат да убиват императорите? И какво може да има за делене един гангстер със самия Монарх? Отмъщение?  Желание за промяна на политическата линия? Само че Монархът ще бъде наследен от малкия му брат и политическата линия ще си остане същата.

Впрочем не, не е гангстерът. А човекът, който го е наел. И тук има една много съществена разлика от другите истории с убийства на императори. Монархът е доста млад, не се знае дали не е скитник. И ако е - кой всъщност е на Земята?