Skip to content
Стара София

 Откриването на софийската синагога (1909 г.)

   от Стара София



София посреща Освобождението на България с 4 синагоги. В това няма нищо изненадващо, ако се има предвид че в тези години близо 1/3 от населението на града са евреи. Подобно на голяма част от съществувалите до 1878 г. сгради, три от храмовете падат жертва на мащабното преустройство на столицата, предприето от кмета Димитър Петков. На мястото на четвъртата синагога еврейската общност построява безистен. Доходите, които той носи, съчетани с обезщетението, дадено от софийската община за съборените еврейски молитвени домове, позволяват да се предприеме строеж на голям и представителен храм, който днес познаваме като Централната софийска синагога.

Разрушаване на еврейската хавра

Проектът е възложен на известния архитект Фридрих Грюнангер, придворен архитект, на когото столицата дължи сгради като Двореца, Централната баня, Семинарията, Богословския факултет, къщата на Яблански, сградата на Дружество Балкан и още. Сградата се изгражда по подобие на виенската синагога, като строежът продължава 4 години - от полагането на основния камък на 13 ноември 1905 г. до освещаването й на 9 септември 1909 г. Синагогата е тържествено открита в присъствието на царското семейство, премиера Малинов, министри и висши офицери.

Освещаването на синагогата, 9 септември 1909 г.

Подробен разказ за събитието намираме на страниците на вестник "Реч" от 10 септември 1909 г.:

"Осветяването на Синагогата

Ha улицата

Пред голямото монументално здание на синагогата, се бе събрал народ да чака пристигането на царя и царицата. От двете страни на улицата бяха наредени в шпалир юнаците на еврейското юнашко д-во.

В черквата

От входните врата да олтара в шпалир са наредени посрещачите. Черквата отвътре е широка и светла; арките, колонадите и куполата са построени в красив мавритански стил, анкадрирани със староеврейски орнаменти в сладки, приятни тонове и злато. Прозорците са тоже в стил сьс стъкла, нарисувани художествено с орнаменти. На голямата купола виси един разкошен полилей, с 70 лампи всички обсипани с типичните еврейски гербове, цветя и орнаменти. Олтаря е изработен от мрамор: отпреп балустрата — също от бял мрамор, върху нея са поставени металически кандилабри. Зад балустрадата е поставен балдахин със два стола за Царя и Царицата. Скинията е тоже от бял мрамор с колонки и орнаменти от скъп разноцветен камък; На горния й корниз под куполката се чете "Знай кому се кланяш", издълбано с големи, черни букви на стар еврейски език. Занавесите на скинията са от богати платове, бродирани със сърмени цветя и букви — текстове из еврейското свещено писание.

Всички мобели, столове, банки и пр. в черквата са изящно изработени и издържани в общия стил. Цялото здание на Синогогата е за около 1 милион лева. Макар че тази сума, сравнително, е малка за таквава хубава голяма сграда, обаче по своята монументалност, по своите декорации отвън и отвътре синогогата е днес най-великолепното издържано в стил архитектурна работа в Столицата.

Присъствующите

Партера и ложите са препълнени с цвета на еврейското общество в София и много официални лица, някои от бившите министри, директора на банката, генералите Агура и Диков, Н. В. Преосвещенство с дякона си. От ляво в ложата до олтаря бяха насядали всичките министри по следния ред: Малинов, Паприков, Мушанов. Николаев, Такев, Ляпчев и най-накрая Кръстев. Горе в ложите са насядали министрите воглаве г-жа Малиновица, наред с аристократките еврейки, които правеха изрядно впечатление със своите великолепни костюми и изящни прически. Присъствуваха представителите на столичната преса, на които бе отредено специални места в първата ложа в партера.

Пристигането на Царя и Царицата

От улицата се чу гръмогласно ура; Царя и Царицата със свитата си влязоха в храма. Царя бе посрещнат от главния равин, свещениците и строителната комисия и поздравен с установеното религиозно приветствие. Хорът запя химна „Барух-Аба" (Добре дошел).

Откриването на синагога

Когато Царя доближи балустрадата, която дели олтаря, нему бяха поднесени от председателя на строителната комисия ножици, с които той отряза корделата, която бе завързана на главния вход на олтаря. Равина покани Царя и Царицата в олтаря и ги отведе къмъ балдахина; те бяха облечени скромно, — царя — с бели дрехи, с очила на очи, подпираше се на бастун, царицата в тъмна дреха, покрита с тантелена бяла връхна дреха.

Бе поканен Негово Високо Преосвещенство да заеме специално отредения за него стол зад балустрадата, от ляво, срещу царя и царицата. Всички присъствующи стояха прави с шапки на глави, с изключение на министрите и слушаха хора, който пееше тържествени химни ту на еврейски, ту на български, акомпаниран от орган. През туй време Царя разглежда публиката. Окото му се спря на министрите. Те не знаяха бива ли да си наложат цилиндрите или не. Царя с жест на ръката си им забележи да наложат и те изпълниха неговата воля — тъй той ги избави от трудното положение, в което се намираха.

Реч и молебствия

Занавесата на скинията се отвори; отвориха двете врати на скинията и зад тях копринената завеса. Главният равин и други няколко свещеници донесоха и положиха в скинията свещените книги (Тори), украсени с металически орнаменти във вид на корони, с малки звънчета и със скъпи платове, бродирани със злато. Скинията се затвори. Главния Равин се качи на катедрата и държа една прочувствена реч на чист български език, описа историята на евреите в България и в частност - София, историята на еврейската църква и оная на новопостроената синагога. Отправи благодарности към царския дом, българския народ и към скромните ратници, виновниците за въздигането на синагогата.

След речта на Равина започна молебствието. Отвори се скинията, взеха се няколко книги от нея и главния равин почна молитвите на български език. Това бе псалма за царя и династията му. Същата псалма бе изпята от първосвещеника с най-стара еврейска мелодия, на която хора отговоряше с други хубави староеврейски мелодии. Скинията се наново затвори. Царят си взе сбогом с главния Равин и излезе по същия начин, както бе посрещнат. В това време хорът пееше химна "За Царя", композиран нарочно за случая."

Вътрешността на синагогата

За окриването на синагогата пише и вестник "Пряпорец" в броя си от 10 септември:

"Вчера стана тържествено осветяването на новата централна синагога в Столицата. Особен блясък на тържеството предаде присъствието на Техни Величества Царя и Царицата, както и присъствието на всички г. г. министри. Отлично впечатление произведе речта на главния равин Д-р Еренпрайс, произнесена на чист български език. Ние съжаляваме, че не можем да предадем изцяло тази хубава реч. Ще се задоволим да предадем само следните извадки:

"Безконечна е нашата радост, че можахме да довършим благополучно това свето дело, започнато преди четири години. Радостта ни е още по-голяма, че това тържество е увенчано с рядкото за нас щастие присъствието на Негово Величество, нашия любим цар и господар и Нейно Величество, обичната ни царица. Затова днешния тържествен ден ще остане завинаги незаменен в паметта на всички нас. — Тоя монументален храм, създаден за прославление Божието име, дто сърцата ни ще се възнасят в чистота към Бога, е плод на дълго историческо развитие. От почти хилядо години насам живеят евреи в този град, дошли тук от различни страни и в различни времена, през Х-то столетие от Византия, през 14-то от Германия и в края на 15-то столетие — в по-многочислени групи — от Кастилия и Арагония. Те всеки път са се сдружавали на отделни синагоги, които са носили името на ония места, от където са дошли различните групи. Тоя наш град в промените на своята собствна съдба е видял въздигането и изчезването на много подобни синагоги. На нашето поколение едвам бе предуречено да създаде за пръв път общ дом Божий за нашите едноверци в тоя град, монументален и незиблем център, място за дружение и единение, дом достоен за вечни истини на вяра и нравствена култура. Тук ще възживее в нас вечната сила на човешката обич, доброта и истинност. Тук ще се утвърди в нашите сърца привързаността към вярата, наследена от нашите отци; тук ще се храни и поддържа в нас любовта към отечеството и династията ни, както и готовността да принасяме всички жертви за благосъстоянието им. Тук нещастният ще намери утеха, отчаяният — вяра в себе си, измъчваният — спокойствие, заблуденият — виделина, загубеният — прав път в живота. Тая сграда е траен паметник за толерантността на нашия великодушен господар, чиято бащинска обич закриля всички синове на тая земя без разлика на вяра и народност, под чийто мъдър скиптър всички изповедания се развиват свободно и могат напълно да виреят. Благодарение на тази пълна свобода на изповеданията, която владее в тази хубава земя, и която е истински признак на напреднала култура, благодарение на братските чувства на българския народ, който както сам се стреми към пълна свобода, зачита също свободата на всичките синове на България — благодарение на това, тоя дом за молитва можеше да се издигне към Бога, като знамение на веротърпимостта, на равноправието, и на истинската гражданска свобода, които владеят в тая страна.

Нека Бог дари изобилие на благодатта си на Господаря на тая земя, който води страната от успех към успех, на августейшата му съпруга, майка на всички страдащи, и на цялата му династия. Дано Бог благослови тая страна, към която питаем детска обич; да благослови българския народ, в радостите и скърбите на който ние участвуваме; да благослови тоя хубав цветущ град — чието щастие и напредък искрено желаем; нека Бог благослови всички, които съзидаха тоя храм, както и ония, които ще се грижат в бъдеще за поддържането му.

Амин, Амин."

Негово Величество Царят е благоволил да подари в полза на бедните евреи в Столицата 1,000 л."

И днес софийската синагога остава един от важните духовни и архитектурни символи на София