Skip to content
Първи впечатления от последно прочетеното

 Претоварване - Артър Хейли

   от Първи впечатления от последно прочетеното


Както и друг път ми е правило впечатление, Хейли е рядка птица. Другите писатели едно си знаят, едно си баят - цял живот пишат за темите, които познават. Хейли от друга страна се задълбочава в нещо интересно, отделя му година-две от живота си, за да го опознае, пише невероятно компетентен роман по темата и... я зарязва, за да се задълбочи в нещо друго, което вече е обсебило вниманието му. Този път това са омайните дебри на енергетиката.

1979, Калифорния. Едно необичайно горещо лято става повод, но не и основна причина, за лавинообразно разразили се проблеми в най-голямата компания за производство и пренос на ток. Климатиците (или както е било увековечено от тогавашния преводач това чудо на техниката - кондиционерите) на щата работят на макс, а мощностите не стигат. Планови ремонти, мерзки саботажи на станции от еко-екстремисти, кражби на ток и съмнителни съвпадения довеждат до немислимото - рухване на системата. Може ли нещо да се направи днес, сега? Има ли хора и отрасли, за които спирането на електричеството е буквално въпрос на живот и смърт?

Като истински майстор на трилъра Хейли умело е смесил личните приключения на героите с големите корпоративни събития. Така става още по-интересно, защото е скучно да гледаш само турски сериали или само документални филмчета. Какви глобални решения взимат хората, когато са затрупани със собствените си семейни проблеми за мен е по-интересно. Колко любопитно може да бъде едно общо събрание на акционерите, да се убедиш във вредата от еко-фундаменталистите или да чуеш за невидимите герои зад пултове, генератори, турбини и тръбопроводи, които ежедневно и ежечасно ни осигуряват нещо, което имаме за даденост.

Интересна беше прогнозата от преди 40 години, че природният газ ще стигне на Северна Америка най-много за още 7 години, понеже континентът напълно е изчерпал запасите си, а нефтът също ще им свърши до началото на новия век. Ето как шистовата революция и развитието на технологиите като цяло може да опровергаят и най-запознатите и да се окаже, че към днешна дата Щатите са най-големия производител в света. 

Малко неочаквано и много приятно за мен тази книга разказва от страната на корпорациите. Днес не вярвам някой да напише нещо такова. Сега е по-трудно да вкараш едрия капитал в кожата на доброто момче. И не защото там моралът се е променил, просто е модерно да се говори за еко и био. По-популярно е да си Майкъл Мур, а не директор на енергото.

Художествените достойнства на българската корица бяха съмнителни и затова пригалам тази.