Skip to content
Николай Слатински

 В безвремието на пълната мракобесница

   от Николай Слатински


  Днес се видях с близък приятел. Понеже моите внучета са в чужбина, реших да подаря нещо мъничко за 1 юни на неговото миличко внуче.
  Приятелят ми е вече пенсионер и аз му завиждам за това. Защото няма никого над себе си и не се ядосва от глупости и заради глупави хора.
  Докато изпием по едно кафе, аз му споделих накратко как са нещата при мен. Казах му, че:
  --- продължавам да хабя енергия и време да се боря с разни непреборими хора, създадени явно да причиняват гадости;

чети по-нататък