Skip to content
Пътуване до...

 Армения и Грузия с Дачия (2): През Грузия

   от Пътуване до...


Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция. Днес ще прекосим Грузия.

Приятно четене:

През Грузия

част втора на

Армения и Грузия с Дачия

На следващата сутрин (02.05.2014, петък) се събудихме рано, защото макар и да имахме само 400км от Ардахан, Турция до Ереван, Армения – ни предстояха две тегави граници (Турция -> Грузия и Грузия -> Армения), преминаване през най-бедните части на Турция, Грузия и Армения, смяна на навигацията от добре познатото ми iGo към напълно непознатия Garmin (за Грузия и Армения), пък и искахме да разгледаме едни скални манастири в Грузия. На сутринта видяхме всъщност какво представлява високопланински провинциален турски град като Ардахан. По почти несъществуващата инфраструктура крачеха загрижени ученици и безгрижни дядковци.

На закуска в хотела се засякохме с една група американски туристи, които живеели няколко месеца вече в Тбилиси (Грузия). Разпитах ги за пътя и границата при Posof (дългия път) и за пореден път бях предупреден, че пътят е в далеч от добро състояние, а на границата били сканирали багажа, като на летище. На излизане от Ардахан видяхме някаква огромна крепостна стена. Отбихме се за 5 минутки до зидовете, където ни посрещна националния флаг и гледка към платото, осеяно с крави – всичко това се случва на над 2000 метра над морето и дървета практически нямаше.
Очакваха ни около 100км в грешната посока (на север, вместо на юг) в Турция и понеже бяхме наясно, че навлизаме във все по-бедни земи, решихме да заредим догоре с нафта от все пак позната верига бензиностанции. Цената за литър беше 3,01 лв/л (при 2,50 в България по това време), но пък отново служителите много ни се зарадваха и пак платихме с картата.
След като напуснахме пределите на Ардахан, жизненият стандарт рязко започна да пада, но поне пътят все още беше в чудесно състояние. Добре, че си имах навигация, защото имаше много отклонения, и ни отне доста време да се светнем, че Грузия на турски се изписва като Gürcistan.
Измежду торфените блата, все по-ниските, дори на места подземни, къщички ми ставаше все по-интересно и по-интересно. Стана ми много готино, когато видях иранските цистерни, за които бях чел в един от най-яките пътеписи, които съм чел – с мотоциклет до Иран. Екзотични бяха дори самите влекачи на цистерните. Друго интересно беше, че при отсъствието на дървета, но наличието на толкова много крави, на 2000 метра надморска височина, отоплението не става на дърва, а на … кравешки фъшкии – да, за разлика от българския горски бракониер с брадва в ръка и Уаз-ка, отруденият високопланински турчин ходи по платото през лятото, събира кравешкия отходен продукт и го трупа за зимнина.

Кавказ, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4189-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4189.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Явно краварството на силно слънце и вятър е един от двата отрасъла, които вървят по тези земи, защото за плодородие явно не може да става дума. Вторият отрасъл не ставаше много за снимки, защото не ми се рискуваше просто. На всеки 4-5км имаше по някоя огромна стратегическа военна база. Последното нещо, което ми навяваха наредените покрай пътя бронетранспортьори, беше спокойствие.

Кавказ, Турцияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4136-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4136.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Явно турците наваксват липсата на дипломатически отношения с Армения по обратния начин. Определено не оценяваме колко добре си живеем ние в България…

Пътната настилка лека-полека започна да изчезва. След като се нахендрих в една дупка с предна дясна гума с около 50 км/ч (една година по-късно забелязах и резултата от тази дупка, след като Joro 01 ми изми до блясък джантите), намалих темпото на 20 – 30 км/ч. Тъкмо имахме повече време да се насладим на местната фауна:

Лисица – Кавказ, Турцияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4166-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4166.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

След известно време обаче пътят просто изчезна и започнахме да се тътрим на първа предавка:

Път – Кавказ, Турцияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4192-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4192.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

В този момент малко се поотчаяхме, защото бяхме изминали едва 50тина километра, а ни оставаха 8 пъти по толкова. Мислехме си: Щом в Турция, страната с перфектните пътища, се налага да караме на първа, какво ли ще е в Грузия! И кога ли ще пристигнем в Ереван изобщо?
Но явно само ние се притрисахме толкова, защото разни турски автомобили ни задминаваха с „триста“, мятайки камъни и вдигайки прах до небесата. След около 10 километра обаче се спуснахме на около 1200 метра надморска височина и пейзажът стана мил и роден:

Кавказ, Турцияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4209-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4209.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

По едно време пътните табели станаха прекалено много и разнопосочни и малко се поусъмнихме в правдоподобността на напътствията на навигацията.

За пръв път от 2 часа видяхме по-смислена сграда – един хотел – и спряхме да попитаме дали посоката, която сме захванали, въобще води към Gürcistan (Грузия). Отново попаднахме на много старателно услужливи турци, които ни увериха почти на английски език, че след 4, 14 или 40 километра (цифрите не им бяха от силната страна на английската лексика) ще стигнем до границата. И наистина – след кратко спускане (оказаха се 14км, както ни водеше и навигацията) най-накрая зърнахме така бленуваната

турско-грузинска граница,

която никак не изглеждаше лошо.

Граница Турция - Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4231-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4231.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Зад нас бяхме оставили доста беден район на богата държава (Турция), а ни предстоеше да навлезем в доста беден район на бедна държава (Грузия), или поне така си мислехме, което беше малко потискащо и стряскащо. Оставаха ни още около 300 км до Ереван, и предвид, че от сутринта пътуваме 100 км за 3 часа, нещата отиваха малко да трябва да караме по тъмно в Армения, което доста ме плашеше. Очаквахме процедурите на границата да са бавни и мудни – въобще, някакъв апокалипсис. Оказа се обаче, че много сме бъркали, и сме червиви от безпочвени предразсъдъци и стереотипи – „турците – лоши“, „грузинците – строги“ – дрън дрън.

Първият турски граничар взе паспортите ни и като видя печатите ни от граничен пункт Капъкуле (Капитан Андреево) от преди около 30 часа, само възкликна „Bravo!“ и ни посочи между камионите последната гранична турска будка. Аз нещо се обърках и малко подминах правилното гише.

В следващата секунда чух ясно и отчетливо мъжки глас, който извика името ми – „Драгáн!“ (дори с правилното българско ударение). Стъписах се и веднага включих на задна. Оказа се, в подминатото от мен гише имало нахилен турски граничар с вдигнати пред малък телевизор крака. Предишният граничар ме беше похвалил поименно по радиостанцията – явно се бяха впечатлили от скоротечното ни прекосяване по дългата страна на тяхната родина.

Представителят на турската власт само леко посочи с въпросителен поглед към багажника, аз недвусмислено с гримаса му дадох да разбере, че мъкнем „нищо особено“. Отново ме поздрави поименно (много яко ми стана) и ни предупреди да си сложим предпазните колани, защото 10 метра по-надолу имаше грузински полицаи, които само това чакали. С повдигнато настроение и в пълна обезопасеност се приближихме към завидно европейски изглеждащата грузинска гранична сграда:

Граница Турция - Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4234-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4234.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Спряхме на стъкленото гише под козирката, където ни посрещна усмихната грузинска граничарка. Интересното е, че ни накара един по един да гледаме в обектива на една камера (без да слизаме от колата). Явно всеки влизащ човек на територията на Грузия бива сниман с необяснима за мен цел. След 2 минути бяхме свободни и спряхме пред митницата. Контролът на багажа тук беше далеч по-ýставен.

Свалихме от колата чинно подредените сакове и торбички (българска работа) и ги понесохме към вътрешността на климатизираната сграда на митницата. Бяхме единствени чужденци в този момент и съответно нямаше никаква опашка. Сложихме багажите на една транспортна лента и те потънаха в гърлото на скенера (като на летище). Разбира се баш нашия общ куфар с Таня им се стори със съмнително съдържание. Аз нали съм си малко паника и обичам да предвиждам непредвидимото, бях мушнал един мултицет на дъното на куфара (знае ли човек, с тия модерни коли на път…). Поразрових се малко, извадих го, убедиха се, че не е бомба със закъснител и ни изпратиха обратно да си подреждаме тетриса в багажника. Крайното супер положително впечатление от границата се оформи и от факта, че не платих нито една турска лира и нито едно грузинско лари (ლარი) – напълно безплатна граница. Чак ми беше мъчно, че си тръгваме.
Противно на очакванията ни,

Грузия

започна да ни изненадва приятно още от първите метри – бензиностанциите, макар и съвършено непознати, изглеждаха съвсем приемливо (ние имахме за до Иран, така че не зареждахме), а пътищата бяха в перфектно състояние и оформление:

Кавказ, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4241-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4241.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Както след като минеш през Капитан Андреево в Турция, те посреща огромна джамия (уж Ататюрк бил отделил религията от държавата, ама …), така и тук в Грузия са се постарали моментално да разбереш, че си влезнал в християнска държава.

Църква с кръст, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4245-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4245.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Следващият грузински шок за нас беше писмеността им

Определено си личи, че тяхната азбука (нямат разлика между малки и големи букви) се е появила значително преди нашата. Е, не е на 4 000 години, като египетските йероглифи, но е създадена през трети век преди Христа. Кирилицата се появява 1200 години по-късно.

Вале, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4250-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4250.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Карти за любимата ни семейна навигация със софтуер iGo (казва се James) за Грузия и Армения не съществуват, но за щастие Митко (кумецът ми) ни беше снабдил с голям Garmin Nuvi, който макар и да не ми харесваше чисто графично си вършеше достойно работата и почти не ни се налагаше да четем грузински шрифт.

Първото впечатление от Грузия (което се оказа и окончателно) беше много приятно –

сравнително добре поддържани пътища, автопаркът е 40% стари модели Mercedes-Benz, 30% Жигули и Волги, и останалите 30 % са най-различни от Hummer H3 до жестоко ръждясали цистерни. Друго нещо, което ни направи впечатление, беше, че газопроводът минаваше външно по тръби, вдигнати на около 3 метра над земята и така с километри и то през най-безумни места – като мантинела. На нас това ни се стори доста опасно, но местните хора това (а и нищо друго) въобще не ги тревожеше.
Първият град, през който минахме (около 20 км от турската граница), беше със звучното име

Akhaltsikhe (Ахалцихе)

От хълма надничаше някаква средновековна крепост, а в центъра имаше дъх на западнал социализъм, с безсмислено широки за размера на града улици:

 Ахалцихе, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4276-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4276.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

По тротоарите на централния площад беше доста западнало положението, явно не бяхме попаднали в най-проспериращия грузински град:

 Ахалцихе, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4278-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4278.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

За сметка на това магазинчето на централния площад беше доста добре заредено. Хората в магазина ни питаха от къде сме и се засмяха, когато разбраха – не знам какво си помислиха … сигурно, че няма какво толкова да правим в техния град. Не минават често туристи от тук… а бирата струваше 1 лари или 80 стотинки.

Продължихме си по пътя към Армения. В Грузия, за разлика от в Турция, се виждаха само табели с танкове, но в никакъв случай не се чувствахме във военно положение, а напротив – пейзажът покрай реката Мтквари беше съвсем пасторален, пътят с редки изключения направо идеален, само дето освен МПС-та, участници в пътното движение са всякакви домашни животни.
Стигаме до табелата за

скалния град Вардзия

– бях прочел за него в пътеводителя на Lonely Planet, че е нещо като скалните жилища в Кападокия, но понеже е доста по-нов, е и доста по-голям и впечатлителен. Отбивката беше само 20 км в посока и преценихме, че ще имаме време да го посетим (а и пишеше, че пътят бил много красив)

скален град Вардзия, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4340-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4340.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Действително изкопаните в скалата пещери на места са по 13 една над друга (като етажи). След като се приближихме (имаше вход по 2 лева на човек) осъзнахме, че челната фасада на града практически липсва, защото се е свлякла в реката при земетресение през 13 ти век.

скален град Вардзия, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4368-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4368.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Отвън не може да се разбере колко надълбоко са прокопани тези пещери и какви огромни обеми имат. Тъй като това е бил практически манастир с 2000 монаха в около 400 стаи (пещери) и 10тина църкви -> построени вътре в издълбаните от хората пещери! Иконите доста напомнят на нашите православни икони.

Akçil, Ardahan, 75400, TR

Поразходихме се малко из безкрайните коридори заедно с малкото, но основно руски туристи, и понеже бяхме преполовили деня, а не бяхме преполовили пътя, ни остана само да сме доволни, че посетихме този все още действащ манастир, и да съжаляваме, че земетресението е погубило такъв подвиг на инженерството и волята.

Върнахме се обратно на пътя за Армения, който минаваше през следващия град със звучно име

Akhalkalaki (Ахалкалаки)

И в този град лъхаше на една предишна страница от историята:

Слава на КПСС – Ахалкалаки, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4486-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4486.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

На сградата пише „Слава КПСС„!!!

Явно, приближавайки се към Армения, навлизахме във все по-бедни области на Грузия. В центъра на Akhalkalaki все още имаше следи от истинска градска среда, но само 200 метра встрани нещата бяха коренно различни. Въпреки това видяхме няколко познати, но леко модифицирани бензиностанции – RomPetrol и разбира се LukOil. Но това беше в града, извън него вече стандарта рязко спадна. Упадъкът беше много сериозен и явно вече нямаше нужда от ЖП трасе, а газификацията изглежда вече някак не на място:

Газификация, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4503-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4503.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Качеството на пътната настилка силно се влоши:

Път, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4535-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4535.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Градовете се рушаха, но децата поне ходеха пеша на училище … някъде в съседния град. Важното е, че си имат поне болница! Същевременно разбира се, характерно за отприщената демокрация, се виждаха и някакви оазиси, за да направят гледката малко по-грозна.

Отново бяхме на 2 300 метра надморска височина, а релефът беше хълмист с оскъдна растителност и пак – много крави:

Крави, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4533-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4533.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Все пак по асфалт стигнахме до доста грозната

граница от Грузия към Армения

Както и на влизане в Грузия, отново ни снимаха един по един (без да излизаме от колата). Граничарите никога не бяха виждали такава кола (Dacia, камоли пък Sandero) и ме питаха кое е марката и кое е модела – много беше удобно, че всички знаеха руски език (аз съм учил в руско училище). Отново нищо не платихме на границата – Грузия видя от нас 1,60 лева за две бири и 8 лева за 4 входа за скалния град Вардзия. Дотук добре … обаче – от другата страна на грозната грузинска граница вече нямаше асфалт!

граница от Грузия към Арменияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4540-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4540.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Близо три километра карахме по ничия земя между Грузия и Армения, докато не стигнахме и арменската граница:

граница от Грузия към Арменияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4545-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4545.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Дам, калобраните ми опираха по дупките, а как точно се провираха камионите през тази цепка в сградата (гениално просто) – не мога да си представя. Минаваме плахо напред, пристига един арменски граничар, поглежда ни паспортите, пуска ни, таман да се зарадваме и хоп – бариера. Не може просто така да се стигне до арменския флаг. Поглеждам наляво и не мога да повярвам -> стар Hyundai Elantra със софийска регистрация, полуразпаднал се, стои там явно от повече от 5 години. Вече си представям как сега ще се заядат за нещо и ще паркират Sandero-то до събратя му по регистрация.

Армения

Поемам дълбоко въздух, излизам от колата и разпитвам граничаря каква е точно процедурата (Вайк арменецът ме беше предупредил, че за да влезеш в Армения с автомобил с българска регистрация се плащат около 100 долара). Опитвам се да запомня правилния ред на процедурите и влизам

първо при брокерите за държавните такси

Докато стигнеш до тези брокери обаче, те нападат брокерите за застраховка гражданска отговорност – граничарят обаче ми каза, че първо е държавата. Влизам в задимената стаичка и си харесвам една брокерка – младичка, симпатична, малко тлъстичка, но миловидна – викам си, тази не би трябвало да ме излъже. Говорим си на руски – това много улесни нещата. Три пъти се качихме два етажа по-нагоре, ходихме и до една друга сграда, събирахме печати … шегувам се с нея:

„Много е сложна процедурата…“, а тя ми казва: „Ще видиш, че в цялата страна е така!“

Платих и 7 лева комисиона и 71 лева еко такса и пътна такса. Забележете, платих такса за път! Добре, че носих обменени от София арменски драми, защото според мен щяха да ме изхакат доста сериозно с курса на тази забравена от Бога граница. Бях си подготвил копие от регистрационния талон на колата (няма да им давам оригинала я) и го дадох на единия от брокерите за застраховка гражданска отговорност, за да сметне колко пари ще струва тя.

Междувременно отидох при човека с бариерата и го разпитах (тук всички знаят руски) колко пари трябва да ми вземат за гражданска. Каза ми около 8000 драми, което са около 26 лева. Минах през бариерата, тарикатите ми поискаха 9800 драми (34 лева), дадох им 10 000 и ми върнаха 100 – хиени. Питах го какво ми дава тази застраховка – той ми се усмихна, подчерта някакъв телефонен номер и ми каза: „Только машину не разбей!“ или „Внимавай да не си разбиеш колата!“. Само две минути по-късно след като оставихме гишетата зад гърба си, разбрах какво искаше да каже:

Път, Арменияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4563-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4563.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Е няма толкова разбит път! Разбирате ли – повечето джипове предпочитаха да карат по полето, защото там имаше по-малко дупки. За сметка на това, въпреки че често се разминавахме с насрещно движещите се коли по английски (всеки кара от където смята, че има по-малко дупки и правилото за движение отдясно просто остава на заден план), сигурността на пътя беше много висока – все пак карахме на първа и максимум втора предавка с не повече от 10-15 км/ч – и така в продължение на около 20-25 км. Цяла вечност ми се сториха тези 20-25 км … едно е да караш по разбит път на 100 км от вкъщи, друго е да караш по разбит път на 2200км от вкъщи. Те хубаво, че са издръжливи Дачиите, ама не знам дали са ги тествали тук. Въпреки липсата на пътища, особено грузинците караха като бесни – сигурно с 80-100 км/ч, при което се чуваха някакви бесни шумове и се вдигаше пушилка до небесата:

Път, Арменияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4594-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4594.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Ето така изглеждаха бензиностанциите в района:

Бензиностанция, Арменияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4555-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4555.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Добре, че откакто заредихме в Ardahan до дупка, въпреки, че бяхме изминали вече над 300 км, най-горната индикация за запълненост на резервоара не беше и помислила да загасва. Как да сипя нафта от тази ръчна помпа на този Common Rail с налягане на горивото 1 600 пъти по високо от атмосферното налягане (автомобилните гуми се помпят само с 2 пъти атмосферното налягане).
И тук не липсваха домашните животни по „пътя“ (за който бях платил пътна такса!). За сметка на това, тук кравите бяха по-ниски от нашите BG-крави. И в Армения държаха веднага след влизане в държавата да се разбере, че техните църкви са малко по-особени, със специфични покриви:

Църква, Арменияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4560-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4560.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Общо взето само църквите им бяха красиви в този район, иначе селата бяха с порутени къщи и практически без улици. Поради високата надморска височина и липсата на дървета, и тук, както беше и във високите части на Турция, се отопляват с чинно подредени под прозореца кравешки фъшкии. В градчетата отново се срещаше познатата ни от Грузия външна система за пренос на газ.
Докато се движехме бавничко покрай високопланинските равнини и меандри на реката, светлината почна да пада много красиво върху платото:

Кавказ, Грузияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4599-76... 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/06/Armenia-Gruzia-img_4599.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Пътят най-после се подобри малко преди да стигнем втория по големина град в Армения –

Гюмри

Абе друго си е да си гюмричанин – може и да не е лукс, ама малко прилича на по-сериозно строителство, улиците са в трагично състояние, автопаркът и той. Веднага беше пробвана и местната бира – малко по-евтина от в Грузия – 60 стотинки.
Изключително малкия център (практически един площад) беше по-лъскав, дори малко кичозен на моменти, с тези тонирани кафеникафи прозорци.
След Гюмри ни оставаха още 120 км до Ереван, а вече се свечеряваше (към 19:30 – Армения и Грузия са +1 час спрямо България). Пътят беше сравнително добър, дори те лъжеше да се засилиш с около 90-100км/ч, но внезапно се появяваше или някоя бабуна или някоя могъща дупка, затова си карах кротко, колкото да мога да съм включил на пета предавка. По пътя се срещаха доста полицейски коли, които винаги караха с включени лампи и малцина се осмеляваха да ги изпреварят (аз бях от малцината). Още от далече видяхме светлините на арменската столица – явно беше доста голям град.

Пристигнахме в Ереван

на 02.05.2014 към 21 часа. Недвусмислена табела ни предупреди за същото, което ми беше казал Вайк – абсолютно всяка главна улица и всяко кръстовище се следят денонощно от камери и радари за скорост, а глобите са жестоки. Въпреки, че предградията бяха доста мизерни, колкото повече се приближавахме към центъра, толкова повече градът придобиваше приятен и дори подреден облик. Маниерите на местните шофьори не включваха спиране на пешеходни пътеки и подаване на мигач при престрояване.

Garmin навигацията ни заведе точно пред входа на блока, в който живееха от вече две години семейните приятели на родителите на Таня – чичо Васко и леля Гита. Посрещнаха ни заедно с кучето им много радушно в големия апартамент. Ние дори не бяхме съвсем изтощени от 2400 километровото пътешествие от София до Ереван, което ни отне точно два дни (35 часа шофиране) с разход 4,9 л/100км.
Българските ни хазяи ни посрещнаха по арменски, което тепърва ни предстоеше да разберем какво точно значи. Арменците имат един много странен вид хляб – лаваш (може би мога да го оприлича най-вече на хлебчето за дюнер), в който можеш да загърнеш разни неща – примерно мръвки.

Типичният представител на десертите на масата беше нещо като плътен козунак с нещо много вкусно и сладко отгоре – името му е пити.
В приказки и местно вино, стана 2 часа през нощта и така приключи вторият ден от екскурзията ни.

Очаквайте продължението

Автор: Драган Драганов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия



Booking.com