Skip to content
Пътуване до...

 Крит – по следите на Минойците (3): Миртиос, Ираклио и Агиос Николаос

   от Пътуване до...


Продължаваме с пътуването на Бистра из Крит – първо стигнахме ферибота в Пирея, а после обиколихме Кносос и Ираклио. Днес продължаваме с Миртиос, Ираклио и Агиос Николаос.

Приятно четене:

Миртиос, Ираклио и Агиос Николаос

част трета на

Крит – по следите на Минойците

Здравей отново, драги читателю!

В предишните два поста разказах как се стига до Крит и как се настанява човек в хотел и оставих нашите герои блажено да се излежават и да се наслаждават на средиземноморското безвремие. Добре, ама природата не чака – сиреч, човек огладнява.

Критска таверна – правила за поведение

Слънцето клони към заник, когато природата ни подсеща, че културата не се яде. Понеже на никого не му се ядат консерви (носим си ги за зор-заман, че знае ли човек какво го чака на чуждото място) се надигаме от хотелчето и се отправяме към центъра на

Миртиос

Селцето е малко, може да се обходи за около десет минути, а таверничките тогава бяха съсредоточени на площада – за майтап точно срещу онова хотелче, което си бяхме харесали първоначално и където нямаше места…

Крит - по следите на минойцитеhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/03/IMG_1713-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/03/IMG_1713-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Гледка към селцето откъм таверничката. Гръцка идилия – поне така човек си представя гръцките селца от картичките.

През 2009 таверните в селото бяха точно три – две на площада и една някъде по-надолу по пътя. Та, заставаме ние и се чудим умно в коя да влезем. По онова време в мозъка на българина се беше загнездило едно предубеждение, че таверните са скъпо удоволствие и че в тях непременно се събират някакви „тъмни елементи“, затова ние да не се бутаме между шамарите и да си нарежем малко салатка в стаята… Това трябва да е останало от времето на соц-а, заключава културологът в мен със задна дата, но за момента ще го накараме да млъкне, защото не щем да му слушаме глупостите. Това е пътепис, все пак!

Вече сме били на Тасос и знаем, че това с таверните е пълна глупост – таверната е напълно нормално заведение (в повечето случаи), където се събират местните и туристите (пропорциите варират в зависимост от сезона) и където можеш да опиташ някой местен специалитет или пък напитка без да си на „ол инклузив“ (пфу, че мръсна дума). Та, харесваме си ние таверните и искаме и тук да си намерим някоя. Таверните на площада са две – едната празна, другата се пръска по шевовете. След кратък размисъл решаваме да се водим от изконното човешко стадно чувство и да влезем в пълната таверничка.

Посрещат ни, естествено, на гръцки

(още не разбираме защо толкова упорито ни бъркат за гърци, но някак си много ни харесва):

  • Калиспера сас! (буквално Добър Ви вечер!) – казва един усмихнат мъж на средна възраст, докато разнася поднос отрупан с чаши и чинии.
  • Калиспера! – отговарям аз и се подсмихвам. Настаняваме се на една свободна маса. Не сме чак вън на терасата (в последствие ще научим, че таверничката, която сме си избрали има прекрасен изглед към залива на Плакяс, но сега е вече тъмно и не виждаме много) но сме на открито. Малко е хладничко (духа доста неприятен вятър) но пък ние сме достатъчно еуфорични, че сме да Крит, та се топлим.

Човекът скоро пристига с редовните за гръцките таверни хартиени покривки. Мълчаливо му помагаме да ги закрепи за масата и скоро той отново се появява с кана ледена вода, панер топъл ръчен хляб и менюто.

  • Ористе! (Заповядайте!) – казва той и ни се усмихва.
  • Евхаристо! – отговаряме дружно (за тия 2000 километра успях скоропостижно да си науча настойниците поне на благодаря и моля на гръцки)

Дзверим се в менюто,

за щастие написано и на английски, и майка ми поръчва. Човекът леко се учудва, че обръщаме на английски, но нищо не казва. След има – няма 15 минути на масата пристигат първите неща – тоносалата (разбирай салата с риба тон, но в много ХХL вариант – хората са изсипали 3 консерви риба тон на една порция, невероятно кулинарно изкушение) и дзадзики (което тук се прави с козе кисело мляко и много, ама МНОГО чесън – перфектния антибиотик. Забележка – ако се опитате да поръчате дзадзики без чесън имате 99% шанс да ви изхвърлят от таверната – тази салата е институция). Поръчали сме си също така и кана (към момента половин литър) Рецина от Ханя (неслучайно от Ханя, по-хубава е от другите видове).

Рецината е много интересен вид бяло вино,

който се отличава от всички други видове по това, че има вкус (и мирис) на борова смола. По време на отлежаването на виното във всяко буре се прибавя по определено количество борова смола от определен вид бор (във въпросното Маркопуло от първия пост се прави най-известната марка Рецина в Гърция – на фирмата Цантали). По неведоми за мен причини обаче, в тази таверничка Рецина поръчваме само ние и една шумна гръцка компания. Останалите туристи (разнородна смесица от французи, англичани и немци) са на т.нар. Biowein (или биовино), което е смехотворно като имаме предвид къде сме. Баща ми се шегува, че биовиното се прави като към първокласно местно вино (тук изобщо не се шегувам, драги читателю, всички вина на Крит са хубави) се добави био вода в съотношение 50/50. </p>  </div>

  <div class=