Skip to content
Владимир Кабрански

 Седмицата 28 2017

   от Владимир Кабрански


В небето няма облаци, когато разполагаш с времето си. Или ако има, то те са там, за да пътуваш с тях.





За облаците е небето, а за теб пътеките.


Лошото е, че всяка пътека има край. Безгрижното време, също.


От утре отново съм на работа. Кукумявката пак ще е на поста си всяка сутрин.


Бързолетите и лястовиците ще се реят в небето, но няма да ми е до тях.


През миналия месец не успях да приближа само сърните. Виждах ги няколко пъти, следите им бяха на много места, но странят от хората и с право.


А природата в нашия край все още успява да ме изненада. Открих тези два вида случайно. Не знам какви са, но няма значение. Красиви са.