Skip to content
Пътуване до...

 Одрин – първата спирка към Анадола

   от Пътуване до...


С Ана днес ще отскочим до Одрин – за кафе и за зей-пазар. Приятно четене:

Одрин

първата спирка към Анадола

Въпреки че през последните 15 – 20 години много народ се изсипа в Турция, я на почивка, я на екскурзия, я за алъш-вериш, все още има българи, които не са я посещавали. Аз лично познавам доста такива, като например моите родители, брат ми, неколцина приятели и колеги. И това са хора само от моя кръг. Така че именно за тези българи, които още не са пристъпвали границата с южната ни съседка ще разкажа за едно от пътуванията ми в тази чудна страна, като избирам най-близката дестинация Одрин. Няма да занимавам читателите с географски, исторически и демографски информации, тъй като чичко Гугъл е достъпен за всеки и там много бързо и точно ще попълните тези данни в картотеката на любознателността си. По-интересно според мен е „живото докосване“ до тази хем близка, хем далечна в някои отношения страна и в частност до един от нейните (а някога и наш) град Одрин.

Граничен пункт Лесово, България – Турцияhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/09/Odrin-Edirne-3-768x1024.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/09/Odrin-Edirne-3.jpg 906w" sizes="(max-width: 525px) 100vw, 525px" />

Граничен пункт Лесово

За Одрин може да се мине

  • през граничен пункт Малко Търново, или
  • през граничен пункт Лесово- Хамзабейли. Разбира се може да се премине и
  • през ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле, но той винаги е много натоварен.

От Лесово, Одрин отстои на около 40 км., сиреч минете ли българо-турската граница след 25-30 мин. сте в Одрин. Естествено, въпреки краткото разстояние, което ни дели,

попадате в един друг свят…

Свят на джамии, жени със забрадки и кърпи, любопитно оглеждащи ви мъже, ароматен симит и сочни плодове, които се предлагат на колички по улиците.

Одрин е светъл и уютен град,

изпълнен с множество исторически и архитектурни забележителности, незнайно защо превърнат в „център на турските прахове и препарати за пране и почистване“ за българските домакини.

Пълчища от потребителки

всеки петък или събота се изсипват с минибуси, автобуси или лични леки автомобили в Одрин, като побеснели обикалят чаршиите, складовете, сторовете, моловете и каквото там се сетите, за да пълнят чанти и багажници с течен Персил, Ариел, Семана, Пур, Коколино и др., тоалетна хартия, домакинска хартия, сапуни… Сякаш в България си нямаме. И дори да идва с няколко левчета по-евтино целия масраф, като сложиш транспорта дотам и обратно, идва на нитка, ако го правиш само заради това. Ако обаче в цялата история има и нотка на „гъз път да види“ е тогава е друго и донякъде оправдано. Така или иначе само един от всичките 4 пъти, през които съм посещавала Одрин си закупих от споменатите продукти и то само от течните прахове (до покупка на тоалетна хартия, чак толкова не изпаднах) и то от любопитство – наистина ли са чак толкова вълшебни и изпират до снежно бяло всякакви петна от кафе, кетчуп и майонеза </p>  </div>

  <div class=