Skip to content
WhAT Association

 Ян Геел, обяснен за деца

   от WhAT Association



Илюстрация от “Централна градска част на София. Доклад за публичните пространства и обществения живот”, Gehl, 2017

Първо ние създаваме градовете, после те нас!

Ян Геел

Преди една година датският урбанист Ян Геел влезе рязко в България. Издаде на български книгата си Градове за хората, сключи договор със Столична община да направи София по-добър град за живеене, изнесе няколко лекции, обиколи всички телевизионни студия и даде интервюта за повечето вестници. Една година по-късно докладът на екип “Геел” за публичните пространства и обществения живот в столицата е факт, представен е на общината и широката публика и се обсъжда живо и страстно в социални мрежи и офлайн кафенета (наред с референдума в Каталуния, “кум-гейт” и Валери Симеонов).

Затова, тъй като по медиите се въртят едни и същи лошо цитирани и извадени от контекста лозунги, ни се струва уместно да обясним феномена Ян Геел и това, което прави в България, кратко и ясно.

Кой е Ян Геел


Ян Геел дава автографи по време на представянето на доклада в УАСГ, 4 октомври 2017

Ян Геел е архитект и урбанист (по-скоро градски консултант), който вярва, че съвременните градове могат да станат добро място за живеене чрез няколко прости и конкретни мерки:

  • Намаляване броя на автомобилите (или премахването им, където е възможно)
  • Окуражаване на хората да ходят пеш и да карат колелета чрез създаване на удобна веломрежа и повече пешеходни пространства
  • Създаване на привлекателна публична градска среда
  • Повече зелени площи и паркове
  • Повече места за срещи и общуване между хората
  • Малък мащаб на застройката (ниски и разнообразни сгради срещу високи и еднообразни комплекси)
  • Грижа за отделния човек и малките общности

Тези мерки и самият Ян Геел са част от физиономията на т.нар. Нов урбанизъм (New urbanism), който избухва по някое време след Втората световна война като реакция срещу модернизма и унифицирането на градовете по правилата на Корбюзие, CIAM и Интернационалния стил (това е и причината, поради която във всяка своя лекция Геел напада градоустройството на следвоенния модернизъм с едни и същи, до болка познати слайдове). Историческата хронология, съвсем опростено, е следната:

  1. Индустриалната революция от XIX в. придвижва големи маси хора към градовете, които се разрастват неконтролируемо, а качеството на живот там спада. Появяват се гъстозаселени нехигиенични гета (мислете си за романите на Чарлз Дикенс и бедния Оливър Туист) Гетата на викториански Лондон, 1869 - 1873. Гравюра Гюстав Доре. Източник: The British Library
  2. В началото на XX век модернизмът се опитва да поправи бедата като зададе чисто нови правила за организация на градовете. Сред тях са зонирането им на четири основни функции (обитаване, отдих, труд и транспорт), които се отделят една от друга чрез свободни паркови пространства и се свързват с големи, широки пътища, които са, да, пълни с коли. Формулата става толкова популярна, че след Втората световна война се прилага повсеместно и на Изток, и на Запад, и в капиталистическия, и в социалистическия свят. (И като всяка утопия се похабява бързо от прекомерна употреба).Макет на Сияйния град на Корбюзие, станал основа за модерната утопия
  3. След 60-те години и особено през 80-те и 90-те архитекти, градски активисти и постмодернисти надигат глас за загубената градска идентичност, за малкия мащаб, смесването на различни функции и градското многообразие. Това е особено важно за развиващия се след 1989 многонационален, мултикултурен глобален град, който просто трябва да бъде “за хората”, за да оцелее в конкуренцията за имидж, туристи, бизнес и работна ръка. Джейн Джейкъбс срещу Робърт Мозес в борбата за по-човешки Ню Йорк. Източник: "Rober Moses:The Master Builder of New York City", Pierre Christin, Olivier Balez

И тук се появява Ян Геел, който казва: “Аз знам правилата, по които вашият град ще стане град за хората. Ще ви помогна”.

Идеите му са прости, ясно обяснени, а и толкова очевидни, че няма човек (и община) с малко здрав разум в главата, който да им се възпротиви. Геел вероятно искрено вярва в своята формула, но в същото време, съвсем в духа на времето ни, я е опаковал като добре продаваем продукт, който предлага неуморно от град на град по цял свят. Една книга, една 30-минутна лекция и няколко прости правила. Всъщност той прилича повече на проповедник, отколкото на стандартен архитект. И, в крайна сметка, в това няма нищо лошо, ако е в името на благородната цел градовете ни да стават по-добри, а хората в тях — по-щастливи.


Споделена улица в Брайтън, Англия. Проект и източник: Gehl

Уловката

Има една подробност, обаче, заради която новите урбанисти (и Геел в това число) са често критикувани. Всеки град по света е различен и има своя собствена история, идентичност, топография, манталитет на жителите дори. Няма как една универсална формула да проработи навсякъде автоматично, без промени, отчитащи локалната специфика. Това е също толкова тоталитарно, колкото арогантната увереност на модернистите, че именно те знаят най-добре как трябва да изглежда идеалният град на бъдещето.

Правилата на Ян Геел, прилагани упорито и с последователна политическа воля, водят до отлични резултати в северноевропейските градове и градовете под тяхно културно влияние в Австралия, Нова Зеландия и Северна Америка. Градовете в Южна Европа са съвсем други (искаме лично да се запознаем с човека, който ще извади жителя на Атина от колата му и ще го накара да кара колело). Градовете от Източна Европа са минали през различна политическа система за близо половин век, което не е за пренебрегване. Да не говорим, че градове като Делхи и Пекин също трябва да станат “за хората”.

Какво прави Ян Геел в София

Ян Геел е в София, за да анализира проблемите на града и да напише краткосрочни и дългосрочни мерки за решаването им в доклад. Ян Геел е само консултант. Като всеки консултант, неговата задача не е да реши проблемите на града, а само да ги посочи и да даде предложения. А след това градската управа ще реши колко от тях да изпълни.

Какъв е този доклад и какво пише в него

Докладът (PDF, 117 MB) е от около 100 страници, с много зелен цвят и разделен на 4 секции:

  • Amenities (малко подвеждащо преведена на български като Градска идентичност)
  • Mobility (Мобилност)
  • Public life (Обществен живот)
  • Public space quality (Качество на публичното пространство)

Това не е формален текст, тъй като засяга ключови проблеми на града, има конкретни проучвания и в тази връзка можем да кажем, че е контекстен. Обхваща само центъра на София (за всеобщо, включително наше, разочарование), където, няма какво да се лъжем, е по-лесно.

Въвеждащите думи и общите текстове в доклада на места звучат като извадени от Уикипедия или писани от прогимназиална учителка, но не си струва да се заяждаме за това (не вярваме някой софиянец да е пропуснал факта, че градът има древна история, заобиколен е от планини, а на юг от него се намира прекрасната планина Витоша).

Грубо основните изводи от доклада могат да се обобщят така:

  • Най-ценното на София са планините, парковете и водата (в това число минералните извори). Липсват връзки между планините и центъра, гледките към планините са застрашени, минералните извори не се използват достатъчно, а зелените зони са предимно в южните части на града.
  • Колите трябва да се изкарат от центъра и да обикалят по обходни рингове (напр. бул. Сливница). За сметка на това центърът трябва да е достъпен с бърз и удобен градски транспорт или с велосипед.
  • Трябва да се организира свързана пешеходна мрежа от улици и площади в центъра (в това число и велоалейна).
  • Трябва да ценим и развиваме цялото културно-историческо наследство, от всички епохи.

И накрая, според доклада всичко трябва да е data driven, т.е. непрекъснато да се събират — и публикуват — данни за пешеходния трафик и обществения живот в публичните пространства, за да се следи доколко промените са успешни.

Най-важни в този доклад са наблюденията и препоръките. Те, разбира се, са елементарни, ясни и повтаряни от години от български беловласи градостроители, млади неправителствени организации и градски активисти. Един общински съветник наскоро каза в национален ефир, че това, което прави Геел, не е точно градоустройство, а социална психология т.е. мерки, които целят не да решат проблемите на града, а да направят хората по-щастливи. Не е лошо определение.

Та за препоръките. Можем да ги разделим на 3 групи (във всяка група сме сложили нашите фаворити):

Полезни и лесни

  • Подобрете местата за пресичане на околовръстния път и осигурете по-качествени, ясно обозначени пешеходни връзки между градския център и планината.
  • Съхранете и разширете зелената мрежа.
  • Премахнете колчетата и налагайте глоби на автомобилите, паркирани върху тротоарите.
  • Изградете по-качествена велосипедна алея по протежение на бул. „Тодор Александров“.
  • Използвайте старите железопътни линии за велосипедни алеи или зелени площи.
  • Улеснете пресичането на нивото на улицата.
  • Подобрете интермодалността чрез въвеждането на интегрирана билетна система, която позволява използването на една карта за всички видове обществен транспорт.
  • Организирайте публичен дебат на тема 24-часов градски транспорт по основните линии.

Важни и трудни

Защо трудни? Защото прилагането им засяга частна собственост и инвестиционни намерения, свързано е с промяна на манталитет и мислене на хората или с наличието на политици-визионери с изключителна морална устойчивост. Все трудни неща.

  • Съхранете зрителните коридори. Строителството и регулацията трябва да са съобразени с визуалните коридори, така че бъдещите сгради да не пречат на гледката.
    Това е много важно и много пожелателно за град, в който одобрението на 200-метрови небостъргачи в Лозенец е въпрос на икономически и политически лобизъм, а не на градско визионерство.
  • Ценете всички исторически периоди. Уважавайте и поддържайте паметниците от всички епохи и времена.
    Отново много силно пожелателно за община, която наскоро разруши паметника “1300 години България” пред НДК и за общество, които все още не е в мир с близкото си минало.
  • Разработете насоки за оформяне на фасадите на сградите, цветовете им, осветлението по тях, материалите, витрините и разположението на климатиците.
    Визуален код категорично би бил много полезен, дори вече има опити за проекти в тази посока. Но това е дълъг и мъчителен процес, който вероятно ще удари на камък при частната собственост.
  • Изградете свързана пешеходна мрежа. Създайте пешеходно ядро посредством пешеходна връзка между площад „Бански“, ЦУМ и площад „Света Неделя“. Променете визията на площад „Независимост“.
    Изключително важна препоръка, която действително би променила коренно усещането в центъра на София. Но е свързана с много дебати и ключови гласувания в Общинския съвет. Първата стъпка в тази посока вече се прави със затварянето на Витошка от ул. “Алабин” до бул. “Стамболийски”.
  • Премахнете паркингите на пл. “Батенберг” и площад “Света Неделя”
    Виж по-горе.

Очевидни, но вероятно неприложими

Защо неприложими? Защото дават вече познати идеи за решения на дългогодишни проблеми, които досега не са проработили. Явно трябват други решения

  • Интегрирайте реката в публичното пространство. Почистете водите и изградете непрекъсната алея по протежение на реките с достатъчно места за отдих. Идентифицирайте удобно разположена зона край водата за изграждане на временен открит бар или друго подобно съоръжение. В ключови локации могат да се организират нови места за сядане, така че хората да могат да поседнат край водата и да се полюбуват на природата.

Това звучи прекрасно и от години софийските градостроители предлагат варианти за обживяване на реките, но те все така си остават мръсни и непривлекателни места с плъхове и отпадъци. Както каза една позната-неархитект: “Това не са никакви реки, а канали и носят лайната на Княжево, което още няма канализация”.

  • Активирайте вътрешните дворове. Отворете ги и за външни ползватели.

Софийските вътрешни дворове са изключително ценна характеристика на града, но са частни. Опити за отварянето и обживяването им има още от социализма, но никой не може да накара група собственици на педантично парцелиран и ограден вътрешен двор да го отворят за външни посетители. По думите на друга позната: “Та те не допускат там дори съкооператорите си, които не притежават идеална част от земята”.

Какво предстои: лошият сценарий

През 2004 Ян Геел сключва договор с Лондонската община и изработва доклад как да подобри начина на живот в града. През 2014 той признава, че общината е пренебрегнала неговите съвети и качеството на живот в града не се е подобрило, а напротив.

Така че ето един лош сценарий и за София:

Местните избори през 2019 са минали. Оказва се, че датските консултанти и ентусиазмът на участниците от българска страна са употребени за политически пиар. Докладът е прибран в чекмеджетата на НАГ, препоръките му още се обсъждат в безкрайни работни групи. Никой не знае как и кога ще бъдат приложени. Главният архитект на София е сменен. Софийските кръстовища (на 2, 3 и повече нива) са задръстени с коли, софийските тротоари — все така осеяни с колчета, а силуетът на града — доминиран от неадекватни високи сгради.

Какво предстои: добрият сценарий

Миналата седмица си говорихме с приятели-архитекти от Холандия за Ян Геел. Те казаха, че мерките, които той и останалите нови урбанисти предлагат, се прилагат систематично от години в Ротердам, Амстердам и други северни градове и действително работят. При това не само психосоциално (хората са по-щастливи), но и икономически (развива се малкия бизнес, идват повече туристи, инвестициите се възвръщат). Затова общините продължават да ги прилагат. Има един тънък момент обаче: моделът “Ян Геел” не работи, ако се прилага една или няколко от мерките (примерно ограничи се паркирането, без да се развие публичния транспорт и без да се направят паркинги и т.н.). Всички мерки трябва да се прилагат едновременно.

Ето защо представеният на 4 октомври доклад на екип “Геел” е само първа стъпка в един дълъг поход, който трябва да бъде воден от политици и общински власти последователно, убедено и без партийни пристрастия. И трябва да сме наясно, че в крайна сметка всичко зависи от нас. А не от чуждите експерти, които днес са тук, утре в Тирана или Прага, а вдругиден – отново в прекрасния за живеене град Копенхаген.