Skip to content
Пътуване до...

 На море в Куба (Олгин)

   от Пътуване до...


Днес… днес сме на море – на остров Куба. Приятно четене:

На море в Олгин, Куба

Тези записки представляват нЕкои мисли, разсъждения, описания на места и случки по време на пътешествието ми до Олгин, Куба. Естествено това са субективни възприятия , примесПени с обективна информация за Острова на свободата. Досега съм ходила 7- 8 пъти в Куба на различни места и в различни епохи, сега ми е

първият път след смъртта на Фидел

Ще се опитам и да ви осведомя за разликите, които констатирам и се надявам тези бележки да бъдат полезни за туристите в смисъл да са сравнително подготвени за сблъсъка с кубинската реалност и нрави. Всичко това е с цел да се насладите на почивката си и да избегнете някои подводни камъни, които биха могли да ви оставят неприятен вкус и да разрушат романтичната ви представа за Куба. Пътуването се развива по оста Монреал – Олгин – 1 – 8 октомври 2017., две-три седмици след ураганите Ирма, Мария, Хосе и компания, които опустошиха голям брой Карибски острови.

Летище и формалности

Тръгваме стегнато от Монреал – два часа преди полета сме на летището, после – четири часа по-късно сме кацнали в Олгин. Летим с Еър Кубана – силно рискова компания, която общо взето следва свой собствен рутъм, няма предварително електронно чекиране, за избор на места да не говорим. Едва ли не в деня на полета трябва да им звъннеш, за да провериш ще летят ли или има технически проблем със самолета. В случая всичко мина идеално.

На кубинска земя

Първото впечатлени е от персонала. Униформените служителки са с невъзможно къси и тесни поли, с почти изхвръкнали под напора на плътта копчета на ризите. И абсолютно всяка уважаваща себе си кака е с черен фигурален чорапогащник (стил 90-те години) на 35 градуса жега. Колкото по-фигурален и дупчест е , толкова по-високо котирана е каката. Те не разговарят с туристите (съмнявам се да знаят английски), не се усмихват, гледат с рентгенови строги очи и изглеждат много заети с някакви техни си безсмислени неща, кръстосват летището като мъжки магарета.

Паспортна проверка

Същото усещане за невероятна строгост и сериозност. Не се разговаря с туристи и това е! Питат ме дали съм ходила в Африка (на испански), снимат ме и с огромна досада ми връщат паспорта с едно листче вътре. Това е визата и е ултра-важна. На излизане трябва да дадете същото листче, иначе няма да ви пуснат в самолета.

Следва секюрити чек – там всичко трябва да е изрядно и за предпочитане е да не се правиш на отворен. Аз обаче този път нося 4 големи жълти лимона, няколко ябълки и корени джинджифил и знам, че съм в огромно нарушение – ако мине. Веднага след скенера съм разобличена от служителката. Тя вика някакво началство и още един пич и правят малък консилиум. Започват да ми говорят на испански, който аз разбирам криво -ляво на ниво уна сервеза пор фавор. Схващам, че „фрутас“ е „плодове „, кимам отривисто и на измислен испански признавам вината си. Онези ми казват да отбия на някакво гише, кимам разбиращо и виновно и в този момент започвам да се правя на ударена. С бодра стъпка подминавам въпросното гише и се сливам блажено с тълпата, чакаща багажите. Онези копои ме изгубват от поглед, появяват се други ужасни нарушители на хоризонта и така отървавам кожата.

Хиля се вътрешно на тази победа – осигурила съм си хубави лимони за коктейлите. Започваме да чакаме багажа си – час и половина за два малки полета, има две ленти и не знаем къде точно да чакаме, затова притичваме периодически между двете. Носачите изобщо не си дават зор – метнат 10 куфара, подпрат се да изпушат една цигара. Туристът вече иска да отива на плажа и започва леко да се изнервя от мудността на персонала. Забравяме, че вече сме в режим „маняна“ и точността и бързината не са никакви добродетели, а даже напротив – изнервят обстановката.

На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-1-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-1-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-2-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-2-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-3-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-3-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Посрещане

Чака ни представител на туроператорската фирма – винаги са точни и не оставят никого в калта. Казва ни на кой номер автобус да се качим, брои ни като пилци и потегляме към хотела. Рекапитулация – 6 часа от Монреал до Олгин и 6 часа от Олгин до хотела.(60 километра). Гидът хваща микрофона и не ни оставя на мира час и половина. Информация, плоски шегички (например думата „папая“ не бива да произнасяме в никакъв случай – означавало женски полов орган…). Прави ми впечатление доста освободеното поведение на гида – студент по английска филология. Пуска шеги за Тръмп, за стената с Мексико и дрънка на всякакви политически теми, което докато беше жив Фидел беше немислимо. Тогава, ако зададеш дори елементарен въпрос на политическа тема (за Хуан Гутиерес бях питала веднъж и гидът направо пребледня и каза, че не е чувал за такъв писател), изведнъж кубинците оглушаваха и онемяваха и спираха да разбират чужди езици. Та това намирам за голяма промяна – свободата на слово явно си пробива път.

На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-4-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-4-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-5-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-5-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Хотел Луна и Марес

Това е огромен хотелски комплекс, разделен на две секции Луна и Марес. Опасан е с красиви и много поддържани градини, има много зеленина и екзотични растения. Направо на пясъка, редом до палмите растат едни ниски криви дървета, коитопазят най-хубавата сянка. Имат и плодове – на гроздове са и имат вкус на мушмула. Взех си няколко семки и ще се пробвам да ги посадя. При такива обширни градини има и много градинари – носят зелени униформи, мачетета, чат-пат моторни триони. Дават си вид, че работят безспир. Има и друга порода служители – охраната. Ходят с бели ризки и черни панталони. Селски момчета, носят тетрадка и пишат ли пишат вътре – нямам идея какво. Сядат на бара и пият вода от отрязана на две голяма пластмасова бутилка.

На плажа не стават никакви кражби – така е от много години. Може да оставиш целия си багаж и нищо няма да му се случи. По времето на Кастро простосмъртен кубинец не можеше да припари на плаж в хотелския комплекс.

На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-6-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-6-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-7-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-7-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-8-768x1024.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-8.jpg 1555w" sizes="(max-width: 525px) 100vw, 525px" />

Сега има кубинци туристи

– гости на хотела или през уикендите кубинци от близките села. Има

много красиви проститутки – кифли

Доколкото разбрах плащаш й хотела и се водите за ръчичка цяла седмица. Тези момичета са много странни – държат се като кралици – много надменни и превзети, много красиви, можеш да си оставиш чашата на издаденото им дупе. В същото време идват от съседното село, нямат течаща вода и ядат като невидели по бюфетите. Струва ми се, че

кубинците са станали по-работливи

Бяхме свидетели как една бригада работи цяла нощ, за да построи една беседка за бракосъчетания. На сутринта видяхме и сватбата – младоженците се щураха по плажа, съпроводени от фотографи и гримьори. Ту газеха в морето, ту яздеха кон, ту се целуваха под унесените погледи на разложените по плажа туристи.

Носехме разни стоки за подарък

от наши приятели за един рецепционист, ама важна фигура в този хотел. Да, ама бяха половин куфар, включително възглавница за справяне с хемороиди, доста обемна, както и плик с пари. Мъжът ми трябваше да ходи на някакви автобусни спирки извън хотела, с подаръците, завити в найлонови торби и да осъществи предаването на реципиента. Под погледите на цялата хотелска смяна – всички с жив интерес следели какво се случва. Преди години по същата схема се сдобихме с най-хубавите стаи с гледка към морето и то отвисоко. И сега човекът искаше да ни урежда не знам си какви стаи, но ние предпочетохме спокойствието си все пак. Предният път бяхме близо до басейна и там разни екзалтирани аниматори крещяха като заклещени до сред нощите.

Олгин, Куба

Плаж

Плажът е много дълъг (километър) и широк и има само два хотела на него. Пясъкът е бял и фин, водата е тюркоазена, пъстри риби се щурат насам-натам, палми – изобщо всичко, което сте виждали по картичките е налице. Много красиво и спокойно място. Ние лежахме под едно дърво с мушмули в стратегическа близост до бара. Там барманът Владимир с отегчение бъркаше коктейли. Аз си носех шейкър, лимони (онези, които внесох контрабандно, един пакет с разноцветни сламки), джинджифил и други джунджурии. Дадох на Владимир половината сламки, той грейна и се зае да бърка малко по-усърдно там каквото приготвяше. Коктейлите бяха обаче много сладки за моя вкус и аз се заех сама да си ги правя – зер нали нося шейкър. Сложих си строг лимит – максимум два коктейла на ден и никакво пиене преди 12 часа на обяд.Имаше ценители, които се мятаха да пият стограмки чист ром от 7 сутринта, хем възрастни хора.

По плажа се мотаеше и един оркестър без име.

Независимо от сватбата. Много хубаво пееха, по едно време не знам как стана, но се разтанцувахме и ние по пясъка. Те като видяха, че туристите отварят кесиите съвсем се отдадоха на шоу-бизнес. Връчиха ми едно гигантско ренде и ми казаха да думкам и стържа по него с една пръчка, и ако може в ритъм. Така, че и аз свирих, но хонорар не видях. Доста туристи обаче ме заснеха на видео…

На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-9-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-9-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-10-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-10-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-11-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-11-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Храна

Имаше 5 ресторанта а ла карт, но не ви съветвам където и да е в Куба да ги посещавате. Всичко е превземки и чупки и сто човека ти досаждат и стоят прави до масата. Изпиеш глътка вино, хоп- доливат, а храната си е от бюфета, само дето ти дават избор само между три ястия. Иначе храната в бюфета беше много вкусна и разнообразна. Ние обаче винаги обядвахме в едно ресторантче на 5 метра от морето (Ла пинта) и си хапвахме само морски дарове (калмари, миди, октоподи, прясно уловена риба, скариди), бяло вино с много лед, бира и мляко с ориз. Там дарих останалите сламки, за което получих бурни ръкопляскания от целия персонал. Имаше специален ресторант за омари – 18 кук порцията. По времето на Фидел бяха безплатни. За щастие омари не харесвам, така че цената им не ме тревожи. Забелязах, че някои уискита също се плащат, което е нещо ново за мен.

Не мога да не отбележа семейство румънци от Торонто. Положиха кански усилия да изядат всичката храна в хотела и да изпият всичкото пиене. Еми не успяха, но много се излагаха навсякъде. Примерно – закуска – 10 варени яйца, 8 сандвича, кроасани, пържени филии, наденица с боб… и после започваха да се наливат на плажа с едни термоси от по един литър, пълни с ром и кола и така по цял ден. Очаквах всеки момент някой от тях да се гътне. Трябва много да ги гладувал, за да се държиш по този начин.

Ето един наш ден:

Ставане в 7:30. Един час

разходка по плажа,

дишане на йодни пари, плуване в морето. После едно хубаво еспресо на теферич, папая или друг плод. Семейството си закусва нормално.

Слизаме на плажа

и се разполагаме до бара, пускаме си музика . Виждам група индийки да се приготвят за йога. Присламчвам се и аз – разпъвам снага – голям кеф. После – волейбол – една -две игри и става адска жега – оттеглям се. Имаме среща с един тип, който аз помня от преди седем години – ще ни води с катамаран на малка екскурзия.

Ще се гмуркаме

да гледаме риби корали. Въоръжени сме с пластмасово шише пълно с хляб и банани – от стара коза яре сме – опитни един вид. Идва човекът няколко часа по-късно – следобед, защото сутринта нямало вятър. Казва ни да тръгваме веднага, че после можело да има буря. Понасяме се бързи и волни по вълните – стигаме коралите, той ни казва да плуваме и ни зарязва там. Вика – „Идвам след половин час, че има много подводни камъни“. Гледаме риби -всичко е много красиво. Появява се морският вълк, изтрясква катамарана в едни скали – за щастие не е счупен. Започва дълго завръщане сред огромни вълни, бряг не се вижда, а катамаранът скача като побеснял мустанг – ту е на две гуми, ти сме почти на 90 градуса спрямо морето. Ние спазваме строго инструкциите и пълзим насам – натам по пода за баланс. Питаме се с мъжа ми дали ще успеем да доплуваме до брега ако се преобърне мустанга.. Навлязохме много навътре, за да избегнем вълните, чакаше се и някаква буря – накрая се добрахме до плажа, добре, че не взехме детето. Платихме 12 кук за безсмъртието на душите си – по 6 кук за спасен човешки живот. И се оттеглихме да ближем рани, някои чисто физически.

На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-12-768x1024.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-12.jpg 1555w" sizes="(max-width: 525px) 100vw, 525px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-13-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-13-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-14-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-14-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Спасителите по плажа

само се наливат с бира, ядат и откровено спят – не разчитайте да ви спасят при нужда.

Спомням си как преди години на този плаж въртях алъш-вериш с един пич, който идваше да продава рапани. Пристигаше с плуване от близкото село , а рапаните си ги връзваше на краката в найлонови торби. Имахме часове за срещи, защото охраната беше много строга по това време . Аз небрежно се изсулвах в морето, с найлонова торба с дрехи, шампоан и, някое песо, които разменях за огромни рапани, които още красят банята ми.

Имаше и

други смешни моменти

– кубинки плетяха плитки на туристките насред морето, защото охраната не ги пускаше в комплекса. После отивах, носиш им хамбургер и кола и пазарът е сключен.

Преди имаше много полиция в Куба – на всеки километър имаше пост и проверки и пиле не можеше да прехвръкне. Сега вече няма жив полицай по шосетата.

На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-15-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-15-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-16-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-16-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" /> На море в Куба (Олгин)http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-17-768x576.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/11/Cuba-17-1024x768.jpg 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Връщане Олгин – Монреал

Час и половина с автобус до летището, минаваме през няколко други хотела и събираме и други туристи. Гидът е по-малко възторжен – не приказва с нас, дрънка си с шофьора, изсипват ни на летището, където чакаме един час да си оставим багажите. Там се разхождат две медицински сестри с касинки и разбира се, фигурални черни чорапогащи. Гледат ни като ястреби в очакване някой да се свлече и да умре до куфара си. Изглеждат яко отегчени, дъвчат дъвка и са с невъзможно дълги маникюри в червено. Установявам, че вече не ни карат да плащаме по 25 песо (КУК) на излизане от Куба. Това дълги години си беше много доходоносен рекет. Явно смъртта на Фидел е облекчила положението на туриста-дойна крава.

Преминаваме вдъхновено през терариума на т.нар

паспортен контрол

Там с жестоки, неподвижни змийски очи бръкват в душите ни, пак ни снимат, издърпват ни важната хартийка-виза и ни пускат на секюрити-чека. Това преживяване ни отне още един час. Не мога да не спомена ужасните унижения, на които бяха подложени няколко човека в инвалидни колички. Първо да кажа, че от два скенера работеше само един, а около другия бяхме едно 350 човека , от които трима с инвалидни колички. Тези хора бяха принуждавани да се изправят и преминават на собствен ход през машината. Един вид сакатите трябваше да проходят, глухите – да прочуят, слепите – да прогледнат, за да се проврат през иглените уши на кубинския секюрити-чек. Да не говорим как

инвалидите бяха безпощадно събути,

коланите им – нагло издърпани изпод отпуснатите им безсилни тела, количките им бяха почти разпарчетосани и претърсени с ужасяваща настоятелност от няколко чифта ръце. Един вид – знаем ви, мръсни империалисти, все нещо нередно пренасяте.

Останалите пътници също бяха солидно пребърквани,

събути и всичко както си му е реда. Няма база за сравнение с монреалското летище, където персоналът е любезен и приятен, говори ти на два езика поне, пуска шегички, глади децата по главичките, инвалидите са специално обгрижвани.

Попадаме в

зоната на кубинските фришопове

– силно казано за десетината умрели магазинчета и няколко маси-щандове и навсякъде количества продавачки. За кубинската продавачка във фри-шоп се налага отделно описание. Всички са застаряващи или направи стари матрони с много тънки вежди и още по-тънки силно стиснати устни. Това упражнение изисква сериозно усилие и концентрация – да не би да се наложи тези усти да продумат (те английски не знаят), да кажат нещо положително , да се зарадват или да се усмихнат. И стоически успяват да стоят като вкаменелости. Лелите са два вида – с преливащи телеса, което е признак на заможност или тип веяна скумрия. Но имат едно общо нещо – тежък черен поглед, пробиващ дупки и показващ желязна решителност да отбраняват щанда, сергията или там каквото продават до смърт, ако се налага и с голи гърди. Всичките тези лели имат поглед на майки, на които и трите им деца са болни.

Малко за организацията на т.нар. фри-шоп

Значи примерно една леля продава само карти на Куба и нищичко друго. Нали се сещане ,че няма нормален турист, който да си купи карта на Куба на заминаване от страната. Обаче целта не е да има печалба – тази леля от години ги продава тези карти. Друга до нея продава само снимки на Фидел и Че Гевара. Трета – само един вид книга с речи на Фидел и така много сергии с безумно много излишни продавачки на пълни боклуци.

Единственият нормален магазин е този за цигари, пури и пукница.

Хлътвам там да оползотворя едни 4 останали ми песо. Намирам кубинска народна ракия – отивам на касата – искат ми 4,50 – 50 стинки за торбичката., има и от едно песо. Друг турист ми дава стотинки – на касата се закръгля само нагоре и нямат никакви дребни.

Бих ви посъветвала ром , пури и цигари да си купувате от хотела – цените навсякъде са еднакви, но в хотелите има голямо разнообразие и бутилките отиват директно в чекирания багаж.. А пури контрабандно се купуват от разни бармани със златни зъби. Огромна кутия Кохиба (20-25 дебели пури) за 50 канадски долара. В хубава дървена кутия – личи си, че са луксозни. Естествено, пурите са откраднати от някоя фабрика за пури. Вече и това не си купувам – спряха да ме интересуват. Всяка покупка по тези магазинчета се описва на ръка, под индиго в три екземпляра и парите се броят по хиляди пъти на ден. Да не изчезне нещо и някой да не направи някоя далавера.

Храната на Еър Кубана

е смотана, но ние нямаме никакви очаквания в тази посока. Приготвяме си наша храна и си я хапваме с апетит. И в двете посоки се опитах да пия кафе – и двата пъти поради бясна едноминутна турбуленция се олях напълно без да вкуся и глътка от кафето. Това е карма или просто кубинска конспирация. Сега имам и дъвка на чорапа и като вървя периодично залепвам за пода. Чистенето на самолета не е първа грижа, важното за нас е да има еднакъв брой излитания и кацания. „За равен брой“ е известен водолазки поздрав, заместващ традиционното „Наздраве!“, в случая го прилагам за равен брой излитания и кацания.

До нас в самолета седна един двуметров мъж в ужасно състояние – сякаш някой беше мел асфалт с него. Почти така се оказа – паднал с мотор и със скорост 100 км в час. Беше крив и измъчен, прекарал 10 дни в кубинска болница, почти не видял плажа.

Кацнахме в Монреал в 17 часа и, за сравнение, половин час по-късно бяхме преминали всякакви формалности и с куфари в ръка.

Автор: Царевна Браткова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Куба – на картата:

Куба



Booking.com