Skip to content
Владимир Кабрански

 Снежинка кацна на ръката ми

   от Владимир Кабрански


Снежинка кацна на ръката ми,
красива, тъжна и сама.
Усмивка ѝ дарих и топлина,
а тя стопи се и умря.

Стопи се бързо, без да ми разкаже,
как от небесата тъмни бе дошла.
Родена горе в тишината
от звезден прах и облачна мъгла.

Родена близо до звездите,
видяла богове и чудеса,
на път поела със сестрите си
от горната към долната земя.

Пътували дълго, красиви и млади
и вятърът в шеметен танц ги въртял.
Щастливи във вихъра, те не разбрали,
че време дошло е за последния бал.

Снежинка кацна на ръката ми,
красива, тъжна и сама.
Усмивка ѝ дарих и топлина
и я превърнах в светлина.