Skip to content
Пътуване до...

 Малави – на лов за вещици

   от Пътуване до...


Отдавна не бяхме пътували с Петя и Иван – днес с тях сме в Малави. Приятно четене:

Малави – на лов за вещици

Достигайки границата с Малави се подредихме чинно на опашка пред поредната барака,докато чакахме местните да си минават най-невъзмутимо покрай нас. Цялото чакане беше, за да си запишем името и данните от паспорта в една тетрадка, в която обикновено пишеха по трима човека едновременно. През това време местния служител просто ти удря печата в паспорта, без дори да проверява какво си записал. Не можехме да повярваме, че платихме по 120 евро за „преимуществото” да влезем в

една от най-бедните държави в Африка

Oчаквахме да се правят поне малко на стриктни и строги, за да не ни е яд за хвърлените пари на вятъра и потрошените нерви и разправии в ЮАР, докато се лутахме в африканската безумна бюрокрация.

За сметка на това, колоритните гледки около поредната африканска граница, напълно отговаряха на нашите предварителни очаквания. Пейзажа варираше от порутени къщурки, до пикаещи на улицата деца и наредени по земята дрехи за продан. Имаше и няколко симпатични и спретнати къщурки в европейски архитектурен стил с градинки отпред, за да има нужния контраст в пейзажа.

Навсякъде около реките, хората перяха дрехите си и затрупваха поляните наоколо с тях.Интересно беше да видиш как

децата се забавляват с подръчни материали

и колко щастливи бяха от това. Обикновено бутаха с пръчка колело направено от метална жица, докато други носеха на гърба си от съвсем малки бебета, до деца на тяхната възраст. Отстрани на пътя беше разкопано като минно поле, а наоколо бяха натрупани направени от червена глина тухли, за да се сушат на слънце.

Деца, Малавиhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/12/Malawi-1-768x509.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/12/Malawi-1-1024x678.jpg 1024w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/12/Malawi-1.jpg 1600w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Деца, Малавиhttp://patepis.com/wp-content/uploads/2017/12/Malawi-2-768x984.jpg 768w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/12/Malawi-2-799x1024.jpg 799w, http://patepis.com/wp-content/uploads/2017/12/Malawi-2.jpg 1249w" sizes="(max-width: 546px) 100vw, 546px" />

Пътувахме дълго до къмпинга намиращ се на

езерото Малави – третото най-голямо в Африка

и деветото по големина в света. Отбихме се от главния път и влезнахме в селото, през което се стигаше до плажа.

Гледката наоколо си беше на типичното гето,

което общо взето изглеждаше по един и същи начин в повечето африкански държави. При първия „сблъсък“ на човек с африканската реалност (идващ от свят, в който водата и тока са даденост), неминуемо има първоначален културен шок, но с времето свикваш и осъзнаваш, че чисто статистически

гетоизацията е световна норма

в така наречения „Трети свят”, а останалото е изключение.

Затоплянето се усещаше осезаемо и най – накрая можехме да се отпуснем.

Cape McClear Nature Reserve, T378, Chembe, Малави

Вечерта беше планувана за парти –

празнувахме рождения ден на едно момче от групата, а освен това следващия ден беше първия от доста време насам без да пътуваме. Досегашните ни спирки не включваха бар на плажа и топло време, така че смятахме да се възползваме от възможността за отмора. Барът се напълни с туристите и екипите от останалите камиони, а в допълнение се появиха и местни. Обикновено не ги пускаха да влизат в къмпингите, но тези явно се ползваха с привилегии пред собственика германец, който очевидно не беше расист. Много добре си изпълниха ролята на шутове, учейки ни на местни танци и вкарвайки допълнителен сексуален колорит, който така или иначе се търсеше от нежния пол. Всичко обаче си беше в рамките на нормалното, след като нямаха мераци да се женят за чужденка, а и не очакваха точно от тези млади туристки да им се отвори парашута </p>  </div>

  <div class=