Skip to content
Николай Слатински

 Власт без Идеи, Вяра, Наука и Култура

   от Николай Слатински


  Вчера привечер, докато разглеждах щандовете на Панаира на книгата, ме спря приятел от едно време, който поради водовъртежите на живота постепенно премина в категорията познати.
  Заговорихме се на по кафе от един автомат. Мислех си, че пак ще ми иска някакво съдействие, когато съм можел, помагал съм му, сега вече нямам такива възможности. Подозирах, че като мнозина приятели, обичаше да ме използва. А може би не е имал друг изход. Но не, този път не ми се оплакваше. За друго стана реч. Той ми обърна внимание на неща, които не, че не бях ги забелязал, но не бях се замислял достатъчно над тях или най-малкото – по този начин.

чети по-нататък