Skip to content
Николай Слатински

 Непрекъснато производство на déjà-vu

   от Николай Слатински


  Като си мисля за европредседателството, все ми се струва, че преживявам нещо като déjà-vu. Смътно, размито, но déjà-vu...
  
  Вярно е, че тогава бях малък, но „днешността” ме връща като че през 1968 г., когато в София се провеждаше световен Младежки фестивал. Останал ми е в паметта приблизителен спомен (напълно възможно е, признавам, по-късните размисли и знания да са го допълнили избирателно) за:
  всеобщата превъзбуда на управляващите;
  спусканата отгоре патетика;
  повелената приповдигнатост;
  желанието да се мислим ние, българите, като разположени в пъпа на света;
  стремежа да покажем София като лъскава витрина, а всъщност поне донякъде потьомкинско село;
  щедростта на пръскането на „грешна народна пара”;
  натискът от властта народът да покаже колко е сплотен зад нея и да се държи прилично, за да не се изложим пред гостите...
  
  Впрочем, аз през последните няколко години постоянно живея с някакви усещания за déjà-vu. Цялото ни управление е сякаш едно непрекъснато производство на déjà-vu. В поведението, в маниерите, в изказа, в действията... Всичко е някакво повторение, някаква имитация на нещо, което е било, във въздуха се носи мирис не, а миризма на нафталин.

чети по-нататък