Skip to content
Handful of Light

 По Коледа…

   от Handful of Light


селф

Няма да ми се ще да я погледна как си отива…. Годината! Има такива години, които са като фъстъци в сникерс. Хем разбираш, че не им е мястото там, защото както си върви животът шоколадово-сладък, мек като нуга, разтапящ се, изведнъж ти се запречва нещо солено и грапаво, от което дните ти хрускат (на гранясало понякога).

Твърде тежка ми беше и твърде кратка. С концентрирани зорове и стресове, с твърде голямо емоционално напрежение, което ме направи като треперливо крем-брюле: при всяко сътресение да притрепервам и да се страхувам да не се разпадна на простите си съставки; с прегорели нерви, избили на повърхността.

Искам си живота обратно. Твърдостта, да казвам “Не” на излишните емоции. Мекотата на усмивката ми вечер, когато гръбнакът ми се е посхванал от седене на микроскопа. Хрущенето на пресен сняг, докато газя по пътеките в Шарколес, гушнала Дейна под палтото… Топлата ръка на приятел, отблясъци на споделени радости, плъзгащи се по ръба на чаша с тъмно пиво… Вадичките, плъзнали задоволствено по шията ми, докато тръпна след последните ритми на Петрунино хоро. Лекотата, да чувствам всяка ставичка, всяка частица от мен пак лека и недосегаема…

Много искам, знам. А най-вече, да видя гърба на 2017-та. И усмихнатото чело на Януари :)