Skip to content
Пътуване до...

 Грузия: човек с мотоциклет (2): Местия

   от Пътуване до...


Започваме фактическата част от пътуване към Грузия с мотора на Владимир. Първият етап беше преходът през Турция, а днес вече сме в Кавказ – към селцето Местия. Приятно четене:

Местия

част втора на

Грузия: човек с мотоциклет

От Сарпи тръгнах към Батуми,

но нямах намерение да оставам там.

Батуми

наистина е много красив град, но движението из него е кошмарно, тапите и задръстванията са огромни, а и грузинските шофьори са едни от най-нахалните, и лоши шофьори в света. Да те засекат, това изобщо не се брои за някакво нарушение, за нещо страшно, или опасно. Задължително всеки иска да те задмине, а натискането на газта до ламарината тук също е задължително и е едва ли не национален спорт. Освен това тука половината коли са с обратен, десен волан, а това също създава неприятности и напрежение. Всички живеят в някакво състезание от формула едно и всеки е по-велик от Шумахер без значение, каква тенекия кара. В Турция за 2000 км имах една ситуация. Тук в Батуми за по-малко от час ми спретнаха за бързо 3 – 4 много опасни ситуации, за да ми вдигнат адреналина и да изострят до крайност вниманието ми. И така беше по време на цялото ми пътуване из Грузия.

Измъкнах се от Батуми и поех към

Кобулети

Това е следващият крайбрежен грузински град, който е по-спокоен и по-малък от Батуми, но пък плажът му бях чел, че е дълъг няколко километра.

Кобулети, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Спрях на автогарата на Кобулети. На много места имаше табели с надпис „Сдается квартира“ и „Сдается комната“ но когато разбереха, че съм само за една нощ веднага ме отсвирваха. Всеки искаше да стоя там 10, или 15 дни?!?! Какво да правя там 10 – 15 дни?

Накрая един грузинец, като разбра, че имам и палатка ми каза да отида на карйбрежният парк. Там имало дървета и полянки с трева, и там да разпъна палатката си, за да преспя. Никой нямало да ме закача. Така и направих. Този крайбрежен парк е нещо като морската градина на Бургас, или Варна, но не чак толкова благоустроен и с не толкова строги забрани за МПС-та. Даже напротив. Свободно се допускат до парка. Всъщност този парк продължава с километри по брега даже и много извън Кобулети по посока на Поти, но става по-диво и нецивилизовано. Но пак си има дървета, полянки и черни пътища за достъп до брега.

Палатки има навсякъде и никой не ги закача, и гони. Разпънах и аз там под едни дървета, още в чертите на града, но после разбрах, че съм допуснал грешка. Наблизо имаше ресторанти и дискотеки, и думба-лумбата не ме остави да спя до 12 часа. Следващият път, когато пак спах в Кобулети разпънах извън града и по-далече от всякаква думба-лумба.

Кобулети, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Лагер 3 на брега на Черно море в Кобулети

Черно море – Кобулети, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Тук на Черно море могат да се видят залезите

Черно море – Кобулети, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Залез в Кобулети – Грузия

След като разпънах палатката и направих онези снимки със залезите отидох в един ресторант наблизо. Поръчах си свински шашлик, салата, хляб и бира, за да разпусна малко. Със шашлика успях да изпия три бири и от бирата ли, от шашлика ли, от Грузия ли, така някак си душата ми се отпусна, и ми стана едно ведро, спокойно, и хубаво.

Разбрах, че докато съм прекосявал Турция ми е било нервно и напрегнато, въпреки, че никой не ме е закачал, и притеснявал. Минах разбира се през много полицейски проверки и засади на трафик полицията, освен това при подходите към по-големите градове и населени места турците са монтирали камери над пътя, обикновено на ограничения от 50 км/час, които определено не винаги спазвах. Даже ясно видях как проблесна някакъв сензор под една от камерите насочена към мен, когато минах от там с 80 км/час… Но както вече казах никой не ме е спирал проверявал и притеснявал. И въпреки това, явно ми е било нервно и неспокойно в Турция. Но вече бях в Грузия и нещата бяха други.

4-ти ден. 28-ми юли.

Кобулети – Местия

255 км.

Станах рано на изгрев слънце, но разбира се изгрев над морето тука не видях. Изкъпах се и поплувах малко в Черно море на плажа на Кобулети. Плажовете тук са с чакъл, а не с пясък. Пясък има, но е преди чакълът на плажа и самият пясък е черен, така че народът разпъва на чакъла. Морето е топло и чисто. Вълни почти няма. После събрах багажа и потеглих към Местия. Бяха изскочили едни облаци над Кобулети, а в посоката към Местия беше още по-зле, но се успокоявах с факта, че има още доста километри до там. Когато стигнем ще видим. Пътят, въпреки, че се водеше главен си беше най-обикновен двулентов път, и даже не беше особено широк. В България такъв път щеше да се води, може би второкласен. Асфалта не беше особено добър. На места имаше дупки и кръпки. Трафикът също беше слаб, но появеше ли се някакво МПС зад мен, то задължително ме гонеше да ме надмине без значение, аз с каква скорост се движех. Вече ви писах за тази особеност на грузинските шофьори. Абсолютно, задължително трябваше да ме задмине, без значение от завоите, знаците, населените места, и изобщо от обстановката по пътя. Освен това пътят минаваше през много села и всичката им стока беше по пътя. Кокошки, патици, крави, прасета и други.

Кравите в Грузия са навсякъде

и обикновено са по пътя. Те са по-дребни от нашите крави, не знам каква порода са, но са задължително по пътищата. Просто нямаше как да минеш някой километър из Грузия и на пътя да няма крави. Даже и на магистралата се срещаха, като тя, и самата магистрала не беше баш, като нашите магистрали. Когато стигнем до нея ще я опиша. Тук сега карах по главен път към Поти. Всичко беше свежо и зелено, а не сухо и изгоряло, както в Турция. Просто от момента, в който преминах границата въпреки жегата, а в Грузия в ниското беше същата жега, както в Турция,

обстановката коренно се промени и всичко стана зелено, и свежо

От двете страни край пътя бяха посадени някакви иглолистни дървета и пътя беше в сянка, като тунел. На места имаше и палми край тия пътища. Тук там течеха напоителни канали, понякога успоредно на пътя зад пояса от дървета. Готино! Така беше и България едно време, а после изсякоха на места тези дървета поради безопасността на движението, а в повече от половината от напоителните канали вече няма вода… Но това е друга тема. Сега сме в Грузия.

Воденица – Кобулети, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Воденица

В едно село снимах тази стара воденица, която се оказа напълно работеща. До като се мотаех там дойде един, извади два чувала с царевица и отвори, за да ги смели между воденичните камъни.

Кобулети, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

А това пък, се оказа паметник на загиналите местни през Втората световна война.

Стигнах

Поти, който е грозен и прашен индустриален град,

и след кратко объркване хванах пътя за Зугдиди. Грузинците слагат много малко указателни табели и то на странни места. Освен това на тези табели с едни малки стрелкички указваха посоката. Цялата тази работа много често ме объркваше, навигаторът също често се объркваше, та се налагаше и аз често да питам за посоката разни хора. Но общо взето се придвижвахме горе долу по предварителният план.

Зугдиди

беше приятен малък град почти до границата с Абхазия.

Зугдиди, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Зугдиди

Ето една снимка от центърът на Зугдиди. Както виждате времето е леко „къдраво“, а аз отивах към планините.

В центърът на Зугдиди спрях, изядох един сладолед в жегата и си купих газирана минерална вода Боржоми. Почти същата, както нашата Михалковска вода е. После продължих пътя си към Джвари.

Джвари, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Джвари

Джвари

е малко село, но от него започва планината Кавказ. Както виждате на заден план на тази снимка планината ме посрещна със сериозни облаци и евентуално дъжд…

Напълних до горе резервоарът на мотора, като мислех, че в Местия няма да има бензиностанция, или то, ако има, цената на горивото ще е по-висока. Тези мои разсъждения се оказаха погрешни. Имаше бензиностанции в Местия и цената на горивото си беше същата, както в ниското. От Джвари до Местия беше 125 км. Започнах да изкачвам планината.

Започва се – Към Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Започва се

Към Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Леко пръскаше дъжд, но не спрях да обличам екипа за дъжда. Карах сравнително бавно и се кефех на планината. После дъждът спря и само пътя остана мокър. Продължавах да се изкачвам.

Стигнах до водохранилището на река Ингури, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Стигнах до водохранилището на река Ингури

Стигнах до водохранилището на река Ингури, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Водохранилището на река Ингури

Времето май започна лекичко да се оправя, факт който много ме зарадва. Продължавах нагоре.

Водопад – Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Водопад край пътя

Започна да просветва слънце. Ставаше все по-красиво. Това беше

Сванетия

Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Кавказ

Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

И аз съм тука!

Асфалтовият път стана тесен път с бетонни плочи дебели поне 20 см. Въпреки това планината на места ги беше намачкала, натрошила и разместила, та трябваше да се внимава в карането. Освен това, разбира се присъстваха и неизменните крави по пътя. Започнах да навлизам в красива долина.

Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Някъде от тук започват долините на Сванетия

Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Поглед назад към пътя, по който идвах

Части от Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Части от Сванетия

На заден план в средата на снимката започва Местия – Сванетия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

На заден план в средата на снимката започва Местия

Пристигнах в

Местия

към 18 часа. До като се огледам в центъра на градчето, причерня и загърмя. Успях да мушна мотора в един безистен точно преди да започне да вали проливен дъжд. Скрих се и аз под едни тераси. Първото нещо което си помислих беше – Край. Пропадна ходенето до Ушгули. Това е живописно малко село високо в планината. След такъв силен дъжд да карам по черно 30-40 километра до Ушгули не беше опция, нито добра идея. Валя, около половин час. По паважът и по асфалтът потекоха мътни реки от вода. После дъждът спря и аз тръгнах да търся място за спане. Хората се бяха изпокрили след дъжда и нямаше кой да питам. Видях на стотина метра табелата на някакъв хотел. Видя ми се прекалено луксозен, но все пак влязох да питам за стаи. Имали но струвало 155 лари, към 120 лева…. Вери експенсив. Много скъпо! Гивми дискаунт… Дайте отстъпка. Няма остъпка. Отказах се. Между другото в Кобулети ме бяха предупредили, че в Местия е по-скъпо, но не предполагах, че е чак толкова скъпо. Тъкмо излизах на улицата и някакви жени на руски ме попитаха, какво търся.

– Ами търся къде да спя, но в този хотел е много скъпо – казах им и аз на руски.

– Да. Този хотел е много скъп. Аз имам приятелка с гест хаус (къща за гости) каза другата. Ще взема да и се обадя. Звънна по телефона и каза че приятелката и имала стая за 40 лари (32 лева).

– Това ме устройва идеално. Благодарих им, а те ми посочиха въпросният гест хаус, който се оказа, че е на няма и 200 метра от скъпият хотел.

– Стаята е само за една нощ – предупреди ме хазяйката.

– Точно за една нощ ми трябва – отговорих аз.

Мотора вкарах в двора на гест хаусът. Метнах един горещ душ и бях готов за нови подвизи през следващият ден. Вечерях в едно ресторантче, а от един магазин си купих бутилка червено вино Саперави и някакъв усукан кашкавал местно производство, който беше леко солен и ставаше идеално мезе за виното.

Нямаше начин да не опитам грузински вина тука

Бях чел отзиви за Кинзмарули, но то се оказа десертно вино. Аз понеже подсладени вина не пия избрах Саперави, което се води в топ 10 на грузинските вина. Според мен е прекалено леко и слабо това вино, и е със слаб аромат. Нещо като нашенски Памид. Ние българите сме свикнали на по-ароматни, по-гъсти и тежки вина – Мерло, Каберне, Мавруд и други. Възможно е и в Грузия да има подобни вина, но нямаше как да ги опитам всичките, понеже карах всеки ден.

5-ти ден. 29-ти юли.

Местия

Изминати, около 25 км.

Този ден беше много интересен за мен. Стягах си багажа без да бързам. Вече бях решил, че до Ушгули няма да ходя след вчерашните дъждове. Напук на моите мрачни мисли и прогнози днес времето беше кристално чисто, ясно и хубаво. Взеха фотоапарата и тръгнах да се поразходя из Местия. Трябваше да снимам прословутите им кули.

Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Първата кула, която снимах. В това хотелче спах. Прозорецът на стаята ми гледаше точно в кулата от другата страна.

Древна защитна кула в Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Древна защитна кула в Местия

Пейзаж от Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Пейзаж от Местия

Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Местия

Кулите бяха навсякъде. Тези кули са някъде от 13 – 14 век. През проходите в планината тогава са преминавали, абхазци, чеченци, дегестанци, и разни разбойници, и грабители, които нападали, грабели и убивали местните. Тогава те построили тези кули за отбрана на семействата си.

Местия рано сутринта, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Местия рано сутринта

Още един пейзаж от Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Още един пейзаж от Местия

Скулптура на царица Тамара. Един от великите водачи на Грузия. Нейното царуване се смята за Златен век за Грузия. – Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Скулптура на царица Тамара. Един от великите водачи на Грузия. Нейното царуване се смята за Златен век за Грузия.

Царица Тамара в центъра на Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Царица Тамара в центъра на Местия

Близо до центъра беше импровизираната

автогара на Местия

Видях бусове, които тръгваха за Тбилиси, за Батуми и за други места. Попитах има ли бус за Ушгули? Показаха ми един Мерцедес Спринтер. Шофьорът му каза, че за 30 лари (23 лева) ще ме откара и върне от Ушгули. Поколебах се. Беше 7 часа. Човекът каза, че тръгва в 8. Имах време за мислене.

Помотах се още малко из Местия и реших че няма да ходя в Ушгули, а ще тръгвам за Тбилиси. Не знам, защо така реших. Може би, защото има твърдо, златно правило в летенето, което гласи: „Колебаеш ли се? Отговорът е не!“

Местія, Грузия

Това беше правило от летенето и едва ли беше приложимо точно в този случай, но такива правила, и действия са ми станали втора природа, и не се замислям особено, когато ги прилагам. Та стегнах си аз багажът и към 8,30

потеглих да напусна Местия

Стигнах в края на градчето и видях табела с надпис Ушгули и посока наляво. Натам водеше тесен асфалтов път. Времето беше разкошно, слънчево без нито едно облаче. Абе чакай да се пробвам аз тука. Рекох си. Ще карам по този път да видим, до къде ще стигна, пък, ако стане много зле, и опасна работата ще се върна обратно. И свих с мотора към Ушгули… Започнах да се изкачвам по един склон срещу Местия.

Трихилядници, около Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Трихилядници, около Местия

След 2 – 3 километра стигнах едно У-образно кръстовище. Пред него имаше табела и едното от имената беше Ушгули. Свих по десният път, който се изкачваше нагоре в планината. Ушгули беше нагоре в планината, освен това си спомних от пътеписа на Фори, че той на такова кръстовище хванал десният път и това била

правилната посока за Ушгули

Катерех се весело по планината. Пътят беше тесен, но асфалтов с много серпантини и завои.

Нагоре по пътя към Ушгули, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Нагоре по пътя към Ушгули

След 10 – 12 км изведнъж пътят свърши до един паркинг на една поляна, от която тръгваше четириседалков лифт нагоре в планината. Хъммм, това хич не ми прилича на Ушгули… Паркирах и отидох да видя, какво става. Имаше 20 – 30 туристи, които се размотаваха наоколо. Лифта не работеше.

Оказа се, че съм объркал пътя. Долният път на У-образното кръстовище бил за Ушгули…

Мааамка му… Не било писано да стигна до това Ушгули. След малко пуснаха лифта и туристите се наредиха, за да се качат на планината.

– Колко струва качването? – попитах. Отговориха ми, че качването и слизането общо струват 5 лари (3,80 лева). Ами аз съм дошъл тук за планината, а не специално за Ушгули. Взех си едно шише с вода, фотоапарата и слънчевите очила, и аз се наредих на опашката за качване нагоре.

Към 11,30 вече бяхме на около 2 400 м нмв. Минахме и над няколко ски писти. Явно този четириседалков лифт е построен за тях, а сега през лятото се ползваше от туристите. Кавказ се отвори пред погледите ни с цялото си величие и красота.

Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Местия от горна станция на лифта. Бялата хоризонтална черта е пистата на летището на Местия. В дъното зад градчето в облаците е Ушба.

Върхът на Ушба, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Върхът на Ушба 4 700 м.н.в. се показва над облаците

Върхът на Ушба, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

През това село се минава на път за Ушгули. Върхът, който се вижда на тази снимка е Тетнулди 4 869 м.н.в, а в ляво зад него е Тиктбенген 4 617 м нмв. Връх Шхара 5 068 е малко в дясно и по-назад от тези върхове и не се вижда от тука. Ушгули е някъде в тези дерета и с добър бинокъл, или с мощно варио може да се види от тука.

Позяпах малко. Направих някоя снимка и се огледах из близката околност. Въждах пътечка, която водеше до едно близко връхче, след това имаше ръб, после друго връхче, после някаква премка с полянки, а нагоре се издигаше още едно по-високо връхче с едни антени на него. Не беше близо, но не беше и кой знае колко далече. Някъде час път. Така го прецених. Народът се изтягаше по полянките и вадеше телефоните за селфитата, а аз вече се ослушвах коя пътека да хвана, и преценявах време, и разстояние. Пусто око алпинистко и сърце туристическо не трае. Проблема беше, че хората бяха с къси панталони, сандали и по тениски, а аз бях със моторджийското яке и панталоните с протекторите, а на краката с ендуро ботушите. Ама пък, колко да е голям този проблем? Все ще издрапаме нагоре. И хванах пътечката към връхчетата, ръбовете и премката…Бях решил да стигна до върха с антените и да погледна от там. Якето си носех в ръцете, разбира се, а не на гърбът, защото слънцето здраво напичаше. Ама, за какво го взех и аз това яке, да ме питаш? Пак заради правилото, че в планината без горна дреха не трябва да се ходи. Тези правила понякога ми разгонват фамилията, но както вече писах бяха ми станали втора природа.

Та тръгнах аз по пътеката нагоре. Няколко туристи тръгнаха и те след мен, но скоро нещо изостанаха. Аз с бавна, но постоянна хималайска крачка започнах да катеря връхчета и ръбове. На едни полянки с цветя направих няколко снимки, даже успях да се снимам със самоснимачката.

Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Кавказ

Местия, Грузия – Кавказ 768w, 1024w" sizes="(max-width: 680px) 100vw, 680px" />

Дедо Влади се разхожда из Кавказ

След 40 – 50 минути се озовах в подножието на последният връх този с антените. Той беше най-високият от всички, които преминах до сега. Поколебах се малко, но не е в навиците ми да се отказвам от изкачване точно под върха. Бях се поуморил и жегата ме скапваше, а с тези панталони, и ботуши, потта се лееше от мен, като из ведро. Повече, обаче се притеснявах, че не обърнах никакво внимание на работното време на лифта, та да не остана в планината, след като спрат лифта.

За 35 – 40 минути го качих и тоя връх, и пътеката свърши. От другата страна вече бяха само пропасти. Тази пътека, в същност черен стръмен тесен път беше единственият достъп до този връх. Определено доста се изморих. Позяпах малко. Снимките вече ги бях направил. Починах си десетина минути.

Беше към 13,30 часа и тъкмо реших вече да слизам, на върха, на който бях, изпълзя първият англичанин. На стотина метра по-надолу идваха двама поляци, а после и други агитки. Разбира се, всички бяха с къси панталони, с маратонки, сандали, тениски, шапки, раници, а някои и с щеки. А аз бях с моторджийската екипировка… Успокоих се за работното време на лифта и ми стана много кеф, че пръв се качих на този връх…

Абе дедо ви Влади още не е за изхвърляне…

На слизане повечето туристи ме гледаха, като извънземен, но това само засилваше кефът, който изпитвах. Слязох до лифта. Той работеше и бълваше туристи от долу от долината. Разбира се повечето от тях нямаха никакво намерение да се отдалечават по-далече от 100 – 200 метра от горна станция на лифта. Най-смешни, обаче бяха едни, които бяха екипирани с пълна туристическа екипировка, направо като за Хималаите със щеки, с туристически, обувки, глетчерни очила, къси панталони, ленти, шапки и т.н. с малки ранички на гръб. Та тези велики туристи бяха наели гид да ги води и две магарета, на които бяха натоварили по-големите раници, и багаж. Всичко това за някакво изкачване за час и половина от горна станция на лифта?!?! Направо умрях от смях, като ги видях… Ами така е… Едни си наемат магарета и водач за малък преход, а други се катерят с моторджийска екипировка… Свят голям, идиоти всякакви…

Качих се на лифта и слязох долу. Беше вече някъде към 16 часа. Запалих мотора и след половин час отново бях в Местия. Отидох пак в същият гест хаус, в който бях спал предишната нощ и ги помолих за помощ. Те много се изненадаха, че още съм в Местия, след като сутринта тръгнах за Тбилиси. Обясних им как съдбата ме накара да участвам във филма „Отново пак в Местия“… Намериха ми друг хостел и друга стая за спане пак за 40 лари.

На другият ден определено тръгвах за Тбилиси.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Чорбаджийски

Снимки: авторът

В Местия и района има специални оферти за нощувка:



Booking.com

Други разкази свързани с Грузия – на картата:

Грузия

Не само в Местия, но и в Грузия можете да намерите хубави места:



Booking.com