През 1986 в малка провинция в Южна Корея започват да изчезват млади и красиви момичета. Докато местните идиоти се осъзнаят момичетата вече са три - брутално изнасилени, убити и положени в унизителни пози. Никой си няма идея какво става, а методите на районната полиция се свеждат до бой с ритници и връзване за тавана. Резултати липсват и на помощ идва детектив от Сеул, който внася доза здрав разум в иначе безумно вървящото разследване. За това и разказва Memories of Murder - процесът на разследване на убийствата в изумително много детайли и богата палитра от емоции. Имаше моменти в началото, в които се заливах от смях - нещо, което ми изглеждаше все по-неадекватно с напредването на историята.

Отначало ми напомни за Citizen X, който разказва историята на Чикатило - Южна Корея е под военна диктатура по времето на убийствата (комунизмът в Русия), детективът от Сеул е единственият лъч на надежда (както Буриков), анализи не се правят, защото апаратура има само в Америка и изобщо светът е срещу детективите. Никой в този филм не изглеждаше отчаян от въпросните ограничения обаче. Сравнение между американски ФБР агенти и корейските полицаи, идващо от един от последните “На тях им се налага да мислят, щото Америка е огромна; тоя град е колкото оная ми работа и трябва просто да претърсим всичко”. Твърдение, което така и не успя да докаже. Повечето смях идваше от същия този пич, който цъфваше с гениални заключения, че щом изнасилвачът не бил оставил косми значи бил плешив там долу.

Тъй като филмът е корейски, пък аз трудно различавам корейци, японци и китайци, за имена не мога да говоря. Единственото познато ми беше режисьора Joon-ho Bong, който е правил оная глупост The Host. Е, за всеобщо щастие, двата филма нямат нищо общо. Това, което беше най-впечатляващо, въпреки увлекателната актьорска игра, интересните образи, малките трагедии, произтичащи от голямата, доброто заснемане и приятната музика беше сюжета и режисурата. Евала, пич! Американците има какво да научат.

А, да - филмът е по истинска история.