Значи според СЕМ съвременната медийна среда не може да се развива без бивши агенти на ДС!?? Може ли след подобно становище всички да си подадат оставките, не само Стайков и Вълков?

Положението няма как да е различно, защото СЕМ е една тотално политизирана организация, без никаква икономическа независимост.

Критики към СЕМ има отдавна - най-често за некомпетентност на членовете, силни политически влияния върху тях и несъответсвия между закон и неговото упражняване. Но, все пак, се оказва, че тези проблеми не се срещат само в България, а присъстват в медийните регулатори из цяла Европа. Излязлото през 2006 г. изследване за състоянието на медийната регулация в 20 европейски страни, съставено от “Отворено общество” ( “Телевизията в Европа: законодателна рамка, практики и независимост” ) сочи, че в повечето сходни на СЕМ органи, ситуацията е много подобна.

Основен проблем пред медийните регулатори в Европа е въпросът за политическото вмешателство и политическата зависимост на членовете им. Проблемът се заражда още от факта, че в повечето страни, членовете на регулаторните органи се назначават от съответния парламент или от най-влиятелните за момента политически кръгове. Съответно, с малки изключения, институцията назначила членовете на медийния съвет, може и да ги уволни. Тези условия автоматично предразполагат към обвързване на членовете с различни политически сили и обслужане на техните интереси. Повечето законодателства, поне формално предпазват от такава обвързаност, но това по никакъв начин не възпрепятства нейното реално съществуване. Медийният доклад дори споменава, че в Германия някои от членовете на регулаторните органи са действащи членове на политически партии. Разбира се, постоянно се правят опити политическият натиск над регулаторите да бъде намален, главно чрез промяна в законодателсвата. Това обаче рядко води до резултат на практика. Въпреки че в повечето страни има стремеж мандата на членовете на регулатора да не съвпада с този на правителството, все още политическите партии намират начини да се справят с неудобните за тях хора.

А има и страни, в които държавата директно регулира медийния сектор или поне взема открито изключително дейно участие. Така е примерно в Естония, където, както посочва медийното изследване, “Министерството на културата изпълнява най-важните регулаторни и санкциониращи функции, като лицензиране и мониторинг на съдържанието, налагане на глоби и суспендиране и отнемане на лиценз за излъчване”. Подобна е и ситуацията в Македония и Полша. Това автоматично обрича тамошния медиен сектор на сериозни и основателни съмнения за политическо вмешателство в работата на операторите.

Като положителен пример в тази насока може да се вземе литовската Комисия за радио и телевизия. Там по-голямата част от членовете се назначават от професионалните асоциации (художници, кинодейци, писатели, артисти, журналисти, църква, издатели), което води до сериозна независимост на органа. Освен това членовете не могат да бъдат освобождавани от длъжност освен при болест, оставка или присъда. Комисията е и финансово независима, като се субсидира от процент от приходите на търговските оператори.

Това е доста изобретателен начин за финансиране, особено в сравнение с повечето други европейски регулатори, които разчитат основно на държавния бюджет на съответната страна. Нормално е, при положение че се действа с държавни пари, да има впоследствие и реални притеснения относно независимостта на тези регулатори. Освен Литва, единствено Германия и Хърватска са намерили алтернативни начини за финансиране – съответно чрез доходите от лицензионните такси и чрез данък, плащан от радио-телевизионните оператори.

Буквалното следване на литовския опит обаче едва ли ще е пенкилер за България. При нас професионалните организации на писатели, журналисти, издатели и т.н. са преки наследници на комунистическите такива и членове са предимно агенти на ДС. Подобно е и положението сред висшия клир на Църквата.

Ситуацията на СЕМ е тежка и поради факта, че той се финансира пряко от държавния бюджет. Интересното в случая е, че по Закона за радио и телевизия (ЗРТ) СЕМ не би трябвало да се финансира така, а чрез фонд “Радио и телевизия”. Средствата в него се набират главно от събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии. Фонд “Радио и телевизия”, обаче, не функционира. Тук ЗРТ се нуждае от корекция, защото по зададените в него параметри е нереално фонда да влезе в действие. Необходимо е въвеждането на други механизми, които да финансират, както СЕМ така и БНТ и БНР. За момента, те са принудени да разчитат на държавния бюджет, което нарушава политическата им и икономическа независимост, а и пречи на операторите да се превърнат реално от държавни в обществени. Положителни примери могат да се намерят в Литва, Германия и Хърватско.

Като цяло, ЗРТ подежи на промени –главно що се отнася до квотите при избиране на членовете и начинът на финансиране на СЕМ. Има и нужда от по-стриктно спазване на останалата част от закона. Но това не е само наш проблем, а и ситуация в която са поставени повечето европейски страни. Очевидно, все още европейските политици не могат да си позволят да изпуснат от контрола си такова силно оръжие като електонните медии. Но все пак, доброто решение както при регулаторите, така и в икономиката е: независимост и минимална държавна намеса.

На снимката: Изпълняващата длъжността председател на СЕМ Мария Стефанова. Автор: Булфото