"Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата - моралната де."

Изречението, с което започва и свършва новият български филм "Дзифт". Разказва го гробар. Вече си имаме и класически български черен филм, по всички правила на жанра и даже сред най-добрите примери. Но не това са моят тип кино, за това не мога да съм категоричен. Струва си гледането, най-малкото заради многото историйки като тази с лайната, които разсмиват 80 процента от залата, но и говорят нещо за близкото минало на останалите 20 процента.


Хареса ми и отговорът на режисьора Явор Гърдев пред вестник "Класа", когато го питат защо е направил филм за комунизма: "Любопитството ми към тези два периода в историята на страната е голямо тъкмо защото усещам, че причините за множество днешни обществени патологии се крият в тях. Обществото ни е силно обременено от все още не докрай артикулирана, и затова все още непростена вина. В този смисъл не ми е нужно да съм бил свидетел на събитията от социалистическата ера, за да усещам с кожата си, че тя е предопределяща за сегашните български злочестини. Немалка част от живота ми, а може би и най-важната част от него – детството и юношеството ми, премина в тази епоха и не бих се осмелил да твърдя, че съм недокоснат от нея. Чета мемоари за близкото минало, интересувам се от семейната си история. С филма „Дзифт“ нещата стоят по-иначе. Той не се занимава с битова или етнографска възстановка, нито пък е сериозно историческо изследване, което да има претенцията да произнася крайни морални присъди."

Скоро по кината тръгва и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Като се сетим и за "Проблемът с комарите" българското кино придобива приятен за мен образ...