Покрай работата си говоря с много хора, но не винаги всички техни мнения могат да излязат като интервюта. Често разговаряме по по-ограничени теми, като думите на моите събеседници стават част от някаква по-обща и балансирана статия. В нея влизат само най-точните и подходящи цитати, а всичко останало не се публикува. За това мисля, че в блога ще е интересно да публикувам точно тези части от разговорите, които иначе никога не биха видели бял свят.

Започвам с още малко мисли на Ахмед Мула, кръчмарят от Брезница, за когото писах в коледната си статия. Следва царският офицер Дянко Марков, политически затворник от 1948 до 1952, чието мнение ползвах в една статия за "Дневник". Както в случая, така и по принцип, не се ангажирам с мненията на моите събеседници. Малките им истории са публикувани в блога ми единствено като покана за дискусия и опит за търсене на многото истини в България.

И да не забравя, честита и благословена да бъде Новата година!