Проект:  „Под един покрив…”

Автор:  Милен Мечкуев

Местоположение: град София, ж.к. Разсадника, съществвуващо ромско гето

Дипломна тема: Дом за радостни ритуали

Разработка: Трансформация на ромското гето с ритуален дом в него

Описание на проекта: 

Обособяването на място за радостни прояви е пряко свързано с усещането за хармонична обкръжаваща среда. Както тъгата, така и радостта изисква простор и свобода на преживяване.

Ситуиран на мястото на съществуващо ромско гето от една страна и на едно от най-хубавите градоустройствени петна в близост до центъра на града, проектът цели да разгледа цялостно развитието на местността. Създаването на ритуален дом за сметка на циганската махала, без наличието на обществена позиция по проблема, е нередно. Целта на разработката е да трансформира гетото в социално полезен градоустройствен фактор, наситен с належащи за общината функции. Запазват се жилищните такива като опит за интеграционен процес, като за тази цел се предвиждат домове за социално слаби с работилници към тях. Интеграцията е немислима без контакта на социалните групи. Това е и причината в проекта да се допълнят функции като спортна зала, театър, читалище, детска градина, общинска администрация и други, които са и от особена нужда за местността. Добавени са и търговски и административни зони, които от една страна да оживят квартала, а от друга да направят финансово възможна реализацията му. Така получилата се градска структура следва да създаде хармонична среда, в която появата на ритуалния дом да изглежда като логично следствие.

Архитектурно тази структура цели да бъде урбанизирано копие на свободната природна среда. Тя представлява пешеходна зона с вградени сгради и много зеленина. Всичко това се структурира в една пространствена модулна мрежа, включваща в себе си всички природни елементи. Градоустройствено тази мрежа позволява параметрично организиране на двете основни групи – зеленина и пешеходни части, така че да се получат логични преминавания и зони.

Основен акцент в структурата е именно домът за радостни ритуали. Той е ситуиран в централната част на парцела, в ос с наблизо разположената църква. Разсъждавайки върху смисъла на ритуалния дом като институция се стига до извода, че той реално губи своята стойност с всеки изминал ден. Причината за това е и в съществуващите примери – затворени, неуютни и по-скоро подтискащи зали. Все повече хората предпочитат изнесените бракове, които се сключват на избрано то тях място с помощта на служебно лице. Затова и целта на проекта е да създаде именно едно такова романтично и приветливо място за сключване на граждански брак. Предложеното такова е един остров, на който под ефирен навес започва пътят на младото семейств

Функционално проектът може да се раздели на 3 части. Входна част на „сушата”, където се намира фоайето, администрацията, подготовката на младоженците и всички обслужващи функции. Преходна част, където се извършва ритуалния ход по мост към залата, а под него е служебният ход. Кулминационна част, къдетот се извършва самата проява. Това е ритуалната зала и следващата след нея зала за наздравици. Характерно за проекта е желанието за свобода и простор. Затова отвореността е издигната на пиедестал. По този начин се увеличават възможните сетивни възприятия. Архитектурата вече не е статична и усещана единствено визуално, тя е мирисът на цветята, шумът на водата, подухването на вятъра. Едновременно с това, за да е целогодишно използваема сградата, е предвидено възможност за затваряне и отделяне.

Основната мисъл в проекта е желанието за хуманизиране на архитектурата. Все пак, тя е средство за живот, разходки; средство за радостни прояви. Тя е възможност за демокрация и живот… „под един покрив”