Страната ни има един голям пороблем и той не се нарича Станишев, Симеон, Доган или Бойко, а е доста по-фундаментален.
Държавното управление е подменено с корпоративно. Цялата власт е в ръцете на шепа неприлично богати задколисини играчи, които са парцелирали България, а т.нар. "политическа класа" е техен делегиран подизпълнител в рамките на бутафорните институции. В дъното на така оформилата се пирамидална структура е "матриала", тоест населението на подопечната им територия. Матриала от своя страна също е разслоен, като "мобилността" зависи единствено от степента на полезност на индивида за корпоративната върхушка и връзките му с нея. Елитът на матриала има ролята на обслужващ персонал, срещу което получва различни привилиегии в зависимост от заслугите си. Той действа основно в две ключви сфери - медии и публичност и организирана престъпност. И в двете се допускат изключително само силно зависими от върха индивиди, защото работата им е твърде важна.
Качественият контрол над публичната сфера и медиите активно работи за парирането в зародиш на единствения враг на корпоративното управление - гражданското общество, както и за отвличане вниманието на матриала от релността, чрез изграждане и поддържане на симулакри (медийни илюзии). Пресен пример - матриала се занимаваше с Човека глас, докато по същото време течеше вот на недоверие. Отделна тема е, че самият вот е част от бутафорията, но така или иначе повишен интерес на матриала към дейността на "политическата класа" е нежелателен.
Организираната престъпност е натоварена да върши мръсната (незаконна) работа на корпоративния елит, като в същото време играе и ролята на официалния лош, срещу когото "държавата" (политическата класа) "се бори". Обикновенно става дума за сравнително дребни бандитчета или бивши пионки на репресивния апарат, зависими от корпоративната върхушка, които обслужващите медии представят на матриала за топ мафиотите в България. Споменете си за всички онези знайни и незнайни хора, чиито прякори окупират челните страници на вестниците и новините на водещите телевизии.
Къде виждам възможност за изход. Както споменах, единствен враг на корпорацията, подменила българската държава е гражданското общество. Силните, активни и независими граждански структури са способни да демаскират подмяната, оказвайки контрол над "политическата класа", като разкриват и атакуват зависимостта и от корпоративния елит и бутафорната същност на държавата. Нашият шанс днес е в наличието на нова публична среда, която трудно може да бъде запушена лакеите - интернет. Ако помислите само как и къде възникнаха почти всички граждански инциативни през последните няколко години, ще се убедите, че съм прав. В потвърждение на тезата ми са и непрестанните мераци на "политическата класа" да "урегулира" виртуалното пространство. Те добре знаят откъде ще се появи заплахата за безметежното им съществувание! Хубавата новина е, че не са в състояние да я предотвратят. Така или иначе, с всяка година достъп до интернет получават все повече българи, като възможностите на социалните мрежи също се увеличават. Истински пробив би бил възможен, едва когато се натрупа критичната маса, способна да го осъществи. Разбира се, това не означава, че междувременно трябва просто да чакаме. Тъкмо напротив! С активни офлайн действия трябва да се опитаме да привлечем поколенията, за които интернет средата е чужда. Трудна, но не и невъзможна задача.