Кан(off)ски тъпизми
от Николай Павлов
В България всеки обича да се занимава с неща, от които не разбира. Смело говори на едро, простарнно и авторитетно от амвона на некомпетентността си. А вестниците имат страници да запълват и печатат ли печатат. Така и иначе уважаваният от мен "Гласове", отпечата в два последователни броя изключително прoстранната и плитка, като езерото Балатон тирада Marx' Kampf на някой си Любомир Канов. Според Гугъл, въпросният господин е бивш политзатворник в пенсионна възраст, психиатър по образование с афинитет към виното, литературата и псевдоинтелектуалните вестникарски изяви. Макар понастоящем пребиваващ в САЩ, Канов не е изгубил българския табиет да се занимава с неща, които не разбира. Показателен е тъкмо Marx' Kampf, където психиатърът-енолог-литератор-всичколог люто громи Маркс и марксизма като първопричина и катализатор на всичко зло и низко у човеците.
Силно подозирам, че д-р Канов познава Маркс само от откъсите в учебниците си по политпросвета, но това никак на му пречи да изпише 3 вестникарски страници. Чукча не читатал, както добре знаем. За целта в казана е забъркан миш-маш от Ленин, Хитлер, Пол Пот, Бертран Ръсел, фемизнизъм, виктимология, щипка гей активизъм и гладомор на вкус, поднесен с религиозен патос. Шизофреничната плетеница е твърде трудно да бъде оборена анблок, но бих се спрял на най-фрапантните моменти.
Силно подозирам, че д-р Канов познава Маркс само от откъсите в учебниците си по политпросвета, но това никак на му пречи да изпише 3 вестникарски страници. Чукча не читатал, както добре знаем. За целта в казана е забъркан миш-маш от Ленин, Хитлер, Пол Пот, Бертран Ръсел, фемизнизъм, виктимология, щипка гей активизъм и гладомор на вкус, поднесен с религиозен патос. Шизофреничната плетеница е твърде трудно да бъде оборена анблок, но бих се спрял на най-фрапантните моменти.
- Според Канов, марксизмът слага начало на делението по класов признак и революционното насилие срещу несправедливостта. Всъщност 29 г. преди рождението на Карл Маркс, санкюлотите се надигат срещу аристокрацията и избухва Френската революция. Маркс просто разсъждава в духа на епохата и регистрира социални факти.
- На Канов му се привижда брадата на Маркс зад всяка възможна тирания на 20 век, включително и нацизма. Макар и децата да знаят, че Хитлер извършва расов и етнически, а не класов геноцид, като някои от най-маститите немски индустрилаци (Сименс, Тисен, Круп) подкрепят политиката му. Нещо повече, изключително спорно и според мен неправилно е да се прави пряка корелация между идеите на Маркс и комунистически деспотизъм. По същата логика бива да обвиним Христос и християнството за безчинаствата на Инквизацията или Мохамед за ислямския фундаментализъм. Насилничеството и стремажът да бъдат подчинени масите на нечия воля датира от памтивека, като единствено необходимата идеологическата опаковка се мени. Горещо препоръчвам на д-р Канов да прочете "Извори и смисъл на руския комунизъм" от Николай Бердяев. Ето как започва:
"Руският комунизъм е труден за разбиране поради двойнствения си характер. От една страна, той е световно интернационално явление, а от друга - руско и национално. За хората от Запада е особено важно да разберат националните корени на руския комунизъм, неговата детерминираност от руската история. Познаването на марксизма в този случай не помага."
- Способността на съвременните медии да ни правят преки свидетели, създава чувството за ексклузивност на жестокостта и драматизма през последния век - никога не е било! А дали е така? 2000 г. преди Мао, Първият император - Цин Шъхуан провежда "културна революция". Конфуцианците са подложени не жестоки гонения и изтребление, а книгите им - изгаряни.
- Канов отхвърля еволюционната теория. Според него в подобно твърдение "няма нищо научно", а божественото начало е присъщо на всички народи. Типичен възглед на ултраконсервативните евангелисти в САЩ, но проблемът е, че тези хора се опитват да го наложат и чрез образователната система. Самият Канов говори за "жертви пренесени пред олтара на секуларния материализъм", сякаш копнее за завръщане в предпросвещанската доминирана от църквата епоха, когато Земята е плоска, а дръзналите до оспорят това горят на клада.
- Световни умове от калибъра на Сартр и Бертран Ръсел са заклеймени от д-р Канов, като левичари сеещи поквара и невежество сред западната младеж. Оставяме настрана мухлясалият, агитпропски изказ, типичн за другарските съдилища от уж омразната на автора комунистическа епоха. Да, Сартр е известен с просъветските си настроения, които изоставя след Унгарската революция от 1956 г. Към края на 70-те обаче, заедно със своя вечен опоненет Раймон Арон се обявява в подкрепа на Солженицин и бежанците от комунистически Виетнам. Великите грешки са присъщи на великите личности, обвиняваха Хайдегер в колоборация с нацистите, но никой не оспорва интелектуалните му достижения.
- Според Канов, Карл Маркс поставя началото на "световна виктимология" чрез призивите си за бунт на експлоатираните маси. Гледката на средностатистическа манчестерска фабрика от средата на 19 век, в която жени и деца се трудят денонощно до изнемога, най-вероятно е предизвиквала именно омерзение и желание за промяна. Благодарение на това, днес имаме нормирана работна седмица, платена отпуска, болнични, право на синдикална дейност и стачка, а детският труд е забранен в по-цивилзованата част от света.
- Плод на същата зла марксическа "световна виктимология" били гей активизмът, феминизмът и борбата за равноправие на афроамериканците. Всички тях Канов определя като фалшиви, безмислени и насилнически, като само страница преди това обвиняваше марксизма в конструиране на "език на омразата към ближния". Ако допуснем, че Канов не е шизофреник, а обиконовен психиатър-енолог-литератор-всичколог, то най-вероятно ближни нему са единствено хетеросексуалните бели мъже. Това автоматично го прави, освен психиатър-енолог-литератор-всичколог, още и сексист-расисит-хомофоб. В противен случай би трябвало да приемем за нормално жените да нямат избирателни права, черните да ги бесят край пътя, а педалите да ги убиват с камани или ако са по-послушни, да ги прщат при д-р Канов на лечение в психиатрията.
Понеже не съм психиатър-енолог-литератор-всичколог, предпочитам да спра до тук. Не съм апологет и на марксизма.Карл Маркс повече от всеки друг философ и социален мислител е оборим и критикуем, но не и от смехотворни лаици като Любомир Канов.
