54 минути седя и се чудя какво точно да напиша…а това рядко ми се случва. Особено за музика. Да, сещате се сигурно — новият албум на Heaven and hell. Добре, ще се опитам да го опиша така, както го усетих на първо слушане.

Това е албум на Богът на вокалите (Dio) и Кралете на китарата, баса и барабаните. Нито слаба секунда. Heaven and hell…какво може да се каже. На фона на политическите теми, този албум ми дойде като мед за душата. Силно го препоръчвам на всички, които са готови да поемат по-тежка музика!

Само да кажа, че въпреки floydian-ските ми нагласи, аз никога не съм отричал, че на първо място е Dio и всичко, което прави.