Харесва ми, че все повече политици се опитват да установят двупосочна комуникация с хората и поддържат блогове, в които споделят мисли за живота и обществото. Формата на блога позволява обратна връзка и това е добро.

Еврокомисарят Меглена Кунева и министър Гергана Грънчарова – Паси например поддържат блогове. Мартин Заимов също има блог, в който пише – рядко, но редовно. Мартин Димитров и Николай Младенов са доста усърдни в блогуването. По-млади активисти като Радан Кънев, Даниел Митов и Илия Марков чрез блоговете си не само печелят популярност, но и изчистват собствените си политически стилове и физиономии.

Сред българските анализатори – блогъри се открояват Иво Инджев, Иван Бедров и икономистът Георги Ангелов. Теодор Дечев, и Александър Божков, вече не-политици, също пишат от месец на месец от позицията на анализатори и коментатори.

Но всъщност това е (да, знам – вероятно съвсем ненужно) предисловие…

Всъщност искам да Ви кажа, че открих два прекрасни блога, писани на английски от две много влиятелни личности:

• Джери Адамс – лидер на ирландската партия Шин Фейн от 1983г., личност с изключителни заслуги за мира в Северна Ирландия, политик май-малкото от европейска величина!
• Робърт Рийч – американски икономист, университетски преподавател и министър на труда през първия мандат на Бил Клинтън, автор на авторитетни книги като Трудът на нациите (преведена на български), Бъдещето на успеха и Суперкапитализъм.

Невероятното за мен беше, че и Джери Адамс, и Робърт Рийч като обикновени простосмъртни ползват блог-платформата blogspot.com, вместо да регистрират тежкарски домейни и голям хостинг. Макар, че думата на всеки един от двамата тежи доста повече от изброените по-горе родни политици и анализатори, някои от които гордо са си регистрирали сайтове с името.ком.