Тогава в най-тиражния вестник „Работническо дело“ мимоходом се споменава, че в страната има някакви „заблуди и подстрекателства“ сред мюсюлманското население, но проблем няма, защото „никога досега в България не е имало такава благодарна атмосфера за творчество и простор, за изява на талант и знание, толкова надежди и възможности за лично щастие в дълбокото революционно обновление на социалистическото общество“.

Съвсем доскоро не знаех какво всъщност се крие зад тази идилична картинка. Предполагам, че в момента повечето ми връстници, също пишещи на лаптоп, гледащи Fox Life и мечтаещи за море, също не знаят. Истината обаче е, че преди 20 години в България, въпреки писанията на „Работническо дело“ тоталитарната комунистическа власт е премазала мирните демонстрации на мюсюлманското население в няколко села със сълзотворен газ, танкове, бронетранспортьори, милиционерски палки и бойните изкуства на специалните части. Загиват десетима, стотици са пребити.

Всичко това става, защото българските турци и помаци не желаят насила да им бъдат променяни имената, гробищата им да се унищожават, а религиозните им и културни обичаи да се забраняват. Тоталитарната държава обаче е на друго мнение и отново отваря концентрационния лагер в Белене – цели 45 години след като прочутите лагери в Германия са спрели да функционират. Освен това започва масово изселване на българските мюсюлмани в Турция – станало известно като „голямата екскурзия“.

Има ли смисъл да си припомняме всичко това, след като няма изгледи да се повтори? Сега времето е друго и лятото обещава евтин алкохол, а не някакви отдавна забравени репресии и изселвания.

Според мен обаче смисъл има. Първо, защото насилието винаги може да се повтори – пример немският филм Die Welle. Второ, за да оценим истински свободата, в която днес живеем и където подобни ужаси изглеждат невъзможни. Но трето и най-важно, за да сме ориентирани в собственото си съвремие и оттам да сме по-успешни и неподлежащи на манипулация.

Ровенето в миналото, само по-себе си, има смисъл, но главно за историците. За мен и всички останали, искащи да са на море с коктейл в ръка, то има смисъл само, ако обяснява настоящето. В това настояще предстоят избори, БСП отново се представя като „разумната“ сила, която единствено може да донесе национално единство, а всички останали партии се надпреварват да атакуват „турската етническа“ партия ДПС.

Ако познавахме малко от миналото си – от 89-та година и предходния комунистически период, нямаше така лесно да се връзваме на тази въдица. Щяхме да знаем, че БСП, наследницата на Българската комунистическа партия, винаги е обявявала себе си за „разумна“, а опозицията за „екстремистка“, но в същото време е била носител на най-екстремните насилия, злоупотреби и неправди. Също така, щеше да ни е известно, че българските турци са били твърде дълго подлагани на репресии и унижения и сега не искат да слушат повече глупостите на Яне Янев за „радикален ислям“ в Родопите. Докато ги слушат, винаги ще гласуват за ДПС, колкото и мафиотска да е тази партия, защото само така ще се чувстват сигурни, че ужасите няма да се повторят. Изобщо нямаше толкова да си говорим на турската тема и се оглеждаме със страх към южната си граница, ако знаехме, че повече от 25 години комунистите и техните наследници постоянно насъскват обществото с антитурска пропаганда, за да укрепят позиции си и да скрият собствените си грехове...

За това е добре на морето да последвате моя пример и на плажа да си вземете освен коктейл (препоръчвам руски студен чай, този път без политически аналогии) и една книжка по избор за комунизма. Това определено ще ви накара да гласувате за когото трябва на изборите и току виж след четири години пак сте на море, но като гражданин на една силна европейска държава, отдавна преодоляла тоталитарното си минало. Защото в момента, както добре си знаете, сте граждани на най-бедната и корумпирана европейска страна.