Валерия Велева е почти толкова щастлива, както след като занесе баница на Бойко Борисов. "Я, колко лесно било! Има ли я държавата, има и ред. Незаконният паметник на абсурда в Славяново, с който братята Юзеирови пробваха държавата, вече е купчина камъни," радва се тя от страниците на вечния официоз "Труд".

Същата радост за "връщането на държавата" се чу от много други места след събарянето на паметника на загиналите по нашите земи християни и мюсюлмани, който между другото, беше в частен имот на братя Юзеирови.

Айде, да ни е честита държавата. Явно си я искаме както беше преди 89-та - супер централизирана, тоталитарна, но мощна. На кой му дреме, че в съвременните либерални демокрации ролята на държавата няма нищо общо с това, което си представя Валерия Велева. Няма и значение, че най-успешните страни в Европа са тези, в които държавата се меси най-малко в личния и стопански живот на хората. Не е важно и, че никога не знаеш дали всесилната държава ще реши да защитава справедлива кауза.

В случая с паметника в Славяното, мнозинството е доволно - "поганците" бяха изритани в ъгъла. Когато обаче държавата реши да прави и нещо "силно" спрямо "чистите расово" българи, дали те пак ще са толкова щастливи, че не могат да я контролират и възпират? Или вече са толкова свикнали на полицейщина и малоумни забрани, че си ги харесват?

Снимка: Дневник