Всички чуха, че Спаска Митрова излезе от затвора, има-няма половин ден по-рано от предвиденото. Събитието беше представено като голям успех на българската дипломация, макар жената да излежа почти цялата си присъда.

Заради отказа на Македония да реши по-рано проблема, позицията на българския Министерски съвет трябва да се втвърди спрямо Скопие, обяви преди време лидерът на българската ВМРО Красимир Каракачанов. Според него България няма право да позволява Македония да влиза в ЕС и НАТО, защото така ще си спечели един доста по-укрепнал провокатор, който да създава проблеми отвътре.


Разбира се, в позицията на Красимир Каракачанов няма нищо ново. Неговата партия открай време рекламира именно твърд подход към Македония, който среща голямо одобрение в българските медии. За 20 години обаче този подход не е довел до нищо добро, а единствено до изостряне на отношенията и нови проблеми за българите в Македония, подобни на тези на Спаска Митрова. Видяхме колко ефективен беше твърдия подход и в самия случай на младата майка.

Ако и сега България „се втвърди“ спрямо Македония и влизането й в Европейския съюз, тя ще загуби стратегическата задача, която си е поставил ЕС за Западните Балкани - подобни проблеми като на Спаска Митрова никога повече да не се случват - не само на българските граждани, а изобщо. Това ще е възможно само ако Македония има един нормален път на демократично развитие, който да не е спъван от съседите й по примера на Гърция. Колкото повече Македония се интегрира към ЕС, толкова по-невъзможни ще са правни абсурди като присъдата на г-жа Митрова.

От друга страна, продължаването на изолацията на нашата западна съседка би я направило още по-недемократична. Страната ще може да продължи да използва практики, които отдавна са отречени от Европейския съюз.

За да бъдат отношенията нормални, подобни практики не трябва да използва и България. Тя обаче дава лош пример, като не спазва решенията на Европейския съд в Страсбург, който намери за неправомерно нерегистрирането на малочислената македонска партия ОМО в България. Не е ясно каква опасност за националната сигурност представлява тази организация, след като повечето й членове са възрастни хора от едно-две села в Пиринска Македония.

С други думи, България трябва да реши да бъде добрият приятел или страшният враг на Македония. Първият вариант предполага нормализиране на отношенията, активна помощ за изпълняване на критериите на ЕС и оттам възможност за културно разрешаване на спорните моменти. България в дългосрочен план би имала стабилен и демократичен съсед. Вторият вариант означава допълнително напрежение и безкрайно повторение на случаи като Спаска Митрова, Мирослав Ризински и Драги Каров.

Освен това, България едва ли е в позиция да определя европейската политика към Македония. Съседката ни рано или късно ще влезе в ЕС. Едва ли някой иска и тогава отношенията ни да са същите, както сега.