Да призная, напоследък нямам много време за готвене. Или по-точно – за готвене в моята кухня. Колкото и да ти се струва странно (на мен даже много), храня се предимно с домашни сандвичи и както обичам да се изразявам – домат, срязан на четири. За щастие още имам пресен босилек от моята градина, с който и един семпъл домат с малко зехтин е божествено вкусен.

Започвам като всички да се оплаквам, че времето не стига. Но трябва да отбележа, че всичко е въпрос на организация. Мисля си, че то, времето, все повече няма да ми стига, колкото и добра да е организацията ми. Вглъбена във важни задачки, все по-трудно успявам да премина към други, също не маловажни. А именно да поддържам този блог. Правя го най-вече заради себе си. Започнах на шега. Да си намеря хоби за свободното време, с което да релаксирам и едновременно да правя нещото, което много хора намират за досадно задължение - готвенето. То обаче, от своя страна се превърна в експериментално поле, което все повече ме въвлича в гастрономически водовъртеж, от който повярвай, не искам да изляза.
Чувството на удовлетворение от вкусно приготвена и добре изглеждаща храна ме кара да не спирам. Ти си този, който вижда и оценява това. Аз съм ти благодарна. Но не всичко свършва до тук, защото аз ще се постарая да бъда по-добра от себе си. Възможността е пред мен и няма да я изпусна.
Предстои откриване на ресторант SPAGGO…

Възможността е пред мен и няма да я изпусна от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана

За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.