България може да има агенти на ДС и в новото правителство, но поне на 19 ноември се присъедини символно към цивилизована Европа и прие трите скорошни европейски декларации, еднакво осъждащи тоталитарните режими на комунизма и нацизма. Беше прието и 23 август да бъде отбелязван като ден на памет за престъпленията, извършени от комунизма в България. В крайна сметка това остава за историята. В кръчмата "Доброто старо време" край софийската гара може да гълтат кебапчета колкото си искат и да мечтаят за бай си Тошо, но в учебниците по история на нашите деца и внуци ще пише за комунизма това, което всеки човек смятащ себе си за демократ трябва да знае - че това е бил един ужасен, кървав и престъпен режим, извършил не едно престъплениe срещу човечеността.

Публикувам мое интервю по темата с депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, който беше вносител на приетото от Народното събрание предложение:

Лъчезар Тошев: България се присъедини към общоевропейския процес на осъждане на тоталитаризма


- Г-н Тошев, на 19 ноември Народното събрание най-сетне прие вашето предложение 23 август да бъде отбелязван като ден на памет за престъпленията, извършени от комунизма в България.

- Да, всъщност бяха приети първите четири точки от нашето предложение. С тях Народното събрание подкрепя приетата на 25 януари 2006г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Подкрепя също така Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009г. „Европейската съвест и тоталитаризма”, както и Резолюцията на Парламентарната Асамблея на Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа от 3 юли 2009г. ”Ново обединение на разделена Европа”. Много важна е четвърта точка - обявява 23 август за ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите на тези режими. Това е фактическата ситуация.

- Отвъд фактологията, смятате ли, че този път вече ще има и някакво приложение на практика на тези решения, защото и преди Народното събрание е осъждало под една или друга форма комунизма, но без реален резултат?

- Това са усилия продължаващи много години. Това е поредната стъпка, която беше напревена. Така България се присъедини към приетите решения на три европейски институции. В тези резолюции категорично е посочена необходимостта от реално осъждане на престъпленията на тоталитаризма, както и отбелязването на 23 август като ден на памет за тези престъпления. В България тоталитарен режим беше комунистическият. Но ние се присъединияваме към общия европейски процес, към общия ден на памет за престъпленията на тоталитарните режими, за да може да не се забравя това, което се е случило. Това е част от нашата история и трябва всички да имат възможност да знаят какви ужасяващи неща са били извършвани в името на тези режими. Тогава ще можем да имаме едно определено отношение и към различните идеологии, стояли в основата на тоталитарните управления. За това се смята, че познанието за тези режими би помогнало и за националното помирение. Просто всеки мислещ човек, който се смята за демократ, би трябвало да осъди престъпленията, независимо точно какъв тоталитарен режим ги е извършил. Става въпрос както за тези, изпратили евреите в газовите камери, така и за тези у нас, които в първите месеци след 9 септември са убили почти 30 хиляди души, 18 хиляди от които с висше образование. 200 хиляди души пък са изпратени в лагери, повечето без никакво обяснение и правно обвинение. Тези тежки репресии трябва да бъдат помнени.

- Има ли политическа воля в това Народно събрание, тези истини да станат масово достояние. Защото ние отдавна говорим за тях, но за жалост в обществото все още няма масов консенсус.

- За това е нужно да има институт за национална памет. Вече имаме новина от политическа партия ГЕРБ, че такъв институт ще има. Остава да обсъдим подробностите как ще изглежда той, какви ще са отношенията му с комисията по досиетата. Според мен комисията по досиетата трябва да довърши работата си по уточняване на сътрудниците на репресивния апарат. Но трябва да се знае и какви точно са били деянията на този апарат, как е вземал той решенията си, каква е съдбата на жертвите. За това комисията не може да бъде достатъчна за целите, които си поставяме. Ние работим в името на човечността – не за отмъщение или търсене на реванш. Всички би трябвало да застанем зад решенията на европейските институции – като съвременни европейски граждани. За съжаление при крайното гласуване нямахме пълно единодушие – за пореден път БСП не се присъедни към предложението за национален консенсус.

- Не е ли жалко, че БСП по този начин отново подчертава, че не е осмислила и преодоляла вината на комунистическите си предшественици?

- Някои от депутатите на БСП все пак предварително подкрепиха резолюциите на ЕП и ОССЕ, но не и тази на ПАСЕ. Това е нещо неаргуменирано, защото подкрепените от тях резолюции се позовават на тази на ПАСЕ. В крайна сметка от БСП не гласуваха и за целия проект. Явно те просто не бяха подготвени за този дебат.

- Какви са вашите следващи стъпки в подетия процес?

- Трябва да се приеме закон за институт за национална памет, което вече ще е нещо значително. В момента текат и дебатите по закона за давността. Това е нещо, което стои от много години. Не трябва парламентът да играе ролята на съд, но не бива и тези, обвинени в най-тежки престъпления да се прикриват зад давността. В момента за жалост в наказателния кодекс максималната давност за най-тежките престъпления е 35 години, което не дава възможност много от престъпленията на комунистическия режим да бъдат осъдени. Където става дума за престъпления срещу човечеството, е записан единствено геноцидът. Както вече съм писал на страниците на ПРО и АНТИ римският статут на Международния наказателен съд дава една много по-подробна дефиниция на това какво са престъпленията срещу човечеството. Тази дефиниция включва убийствата по политически причини, изселванията, безследното изчезване на лица и т.н. Всички тези неща са били извършвани от комунистическия режим в България. За това за тях не трябва да има давност. Други държави вече са приели такива решения – Германия през 93-та, Полша. Трябва да отбележа и, че престои правителството да внесе нов закон за образованието. Тогава ние ще внесем отново предложение престъпленията на комунизма да се включват в учебниците по история, ако подобно предложение не се съдържа в проекта.

- Можем ли тогава да разчитаме, че още в този парламент ще се реши и въпроса за давността?
- По много от вече приетите неща ние работим от години. С постоянство и упоритост постигаме своите цели. Дори един отказ не означава приключване на въпроса. Дебатите винаги са актуални, защото справедливост трябва да има. Когато престъпленията са извършени и няма наказание, това разрушава обществения морал. За това не трябва и един тоталитарен режим да бъде представян като алтернатива на демокрацията, защото той просто не може да бъде такава. За това ние продължава да работим по всички тези посоки.