В последно време често ни се налага да правим някакви равносметки. 20 години преход към декокрация, 20 години СДС, 90 години от Ньойския договор – всички кръгли годишнини не са особено радостни.

При това положение световната икономическа криза даже не може да ни развълнува особено – ние си смятаме, че от 20 години постоянно сме в криза и разпад. Без да навлизаме в конспиративни теории, би било интересно да се замислим дали това общо впечатление не е доста удобно на политиците, или по-скоро на определена част от тях.

Но докато хората все пак имат добри причини да не са доволни от политическото управление по време на прехода, то що се отнася до икономическите показатели е добре да се гледа малко по-реалистично. Тази седмица от авторитетното американско списание „Икономист“ дойде новината, че в следващите 5 години икономическият растеж в България ще бъде сред най-високите в региона – по-висок от Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения и др. Освен това беше изчислено, че българският брутен вътрешен продукт е намалял минимално за 2009 г. в сравнение с останалите държави от Източна Европа. По този показател България е на второ място по стабилност в годината на кризата, изпреварена единствено от Полша, докато всички други нови страни членки от Източна Европа са след нас.

Не трябва и да се забравя, че преди да започне кризата България беше в период на безпрецедентен икономически растеж. Дори през наричания от историците „тлъст период“ от 1904 г. до 1912 г. растежът е бил нищожен спрямо доскорошния. 2008 г. беше единадесетата поредна година на догонване на ЕС по доходи, в която България имаше постоянен и стабилен растеж.

Това не означава, че нещата не можеха да са по-добре. Можеха, ако я нямаше корупцията, политическия съботаж от отпределени кръгове и икономическата им некомпетентност. Но все пак, България 20 години след 10 ноември е извървяла голям път в развитието на своята икономика. От тотално централизирано планово стопанство, пълен икономически фалит, неработеща и сбъркана индустрия и продоволствена криза, днес имаме една работеща пазарна икономика, съвместима с тази на останалите държави в ЕС. Познавайки хората, които ни управляваха, това направо не е за вярване. Но пазарът сам си е свършил работата. „Загниващият капитализъм“ не само победи комунизма, но и продължава да е устойчив и развиващ се. След 10-ти ноември ние успяхме да се хванем за него и също да се отлепим от дъното.

Всеки би могъл да отговори и да изпише цял вестник с недостатъци на българския преход и мрачни заключения, но това няма да промени добрата икономическа статистика. Тя няма нужда да се превръща в тема за самохвалство, но може да напомни на хилядите мрачни и нещастни български граждани, че не живеят в бананова република. Само когато човек вижда перспектива пред себе си и знае, че нещата лека-полека се случват, той има стимул да работи по правилата. Точно повече работа по правилата и по-малко посткомунистическа корупция е нужна и от българските политици, за да се запазят перспективите България да става все по-привлекателно място за знаещите, можещите и предприемчивите.